София, България
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов поиска преформатиране на властта, което разтърси политическата сцена в страната. Той заяви, че партията му вече не осигурява стабилност на управляващата коалиция, но няма да я счупи. Борисов настоява за значителни структурни промени в кабинета и парламента, като особено настоява за смяна на председателя на Народното събрание.
Това изявление дойде след слабото представяне на ГЕРБ на местните избори в Пазарджик, където партията се класира едва шеста. В същото време той обвини премиера и управляващите, че използват името му за политически цели, без той да участва реално във властта.
„Премиерът да се стяга, да преформатира и включително председателя на НС, една година близо, стига им!“ – заяви Борисов, с което подчертава, че настоява за промяна в ключови позиции в управлението.
Какво означава „преформатиране“ в политическия контекст
Фразата „преформатиране на властта“ или „преформатиране на управлението“, както я използва Борисов, означава структурни промени в коалиционния състав и разпределението на властта. Това включва смяна на министри, промяна на ключови постове в парламента и пренареждане на политическите партньори.
Този термин няма юридическо основание или специален закон, а е политически инструмент за натиск и преговори. В рамките на българското законодателство смяната на министри и председател на Народното събрание става чрез конституционни процедури, като предложенията идват от премиера и се утвърждават от президента или парламента.
Премиерът разполага с правомощия да сменя членове на кабинета, но това зависи и от коалиционните договорки. Ако партиите в коалицията не се разбират, напрежението може да доведе до политическа криза, но смяната винаги минава през законови механизми.
Парламентът поддържа или сваля правителството чрез вот на доверие или недоверие. Ако една партия спре да осигурява кворум, това може да блокира законодателната работа и да създаде хаос.
Стъпките към преформатиране могат да включват искане за смяна на министри, преразглеждане на коалиционни споразумения и пренареждане на парламентарната подкрепа. Борисов вече предложи смяна на председателя на парламента — Наталия Киселова, което провокира реакции от БСП и другите коалиционни партньори.
Партията на БСП призова ГЕРБ да внесе официални предложения за промени в Съвета за съвместно управление. Това показва, че напрежението в коалицията е реално и може да доведе до сериозни преговори.
Ако преформатирането не успее, възможен изход е оставка на правителството, служебен кабинет и предсрочни избори — опции, които носят още по-голяма нестабилност.
Вероятните сценарии за България варират от мек рестарт на кабинета с частична смяна на министри, до преоформяне на коалицията или дори предсрочни избори.
Мек рестарт би бил минимален риск, но може да не задоволи обществените очаквания. Смяна в ръководството на парламента би променила баланса на силите, но крие опасност от конфликти.
Преоформяне на коалицията може да внесе нов живот, но и да доведе до разпад и избори. Най-рисковият сценарий са предсрочни избори, които могат да увеличат политическата нестабилност и разделението в обществото.
Служебно правителство би осигурило временна стабилизация, но няма да реши дългосрочните проблеми. Това е последната възможност при криза.
Политологът Петър Витанов коментира, че Борисов демонстрира субектност, но без ясно да посочи корена на проблема. Той прогнозира смяна на ключови фигури като председателя на НС и вътрешния министър.
Бившият евродепутат допълва, че Борисов вече не иска да носи отговорността за управлението, а тайно се стреми към премиерския пост. Междувременно БСП няма интерес от предсрочни избори, а ИТН е загубила легитимност пред обществото.
Политическата сцена в България е на ръба на нови трусове. Борисов и ГЕРБ поставят под въпрос стабилността на коалицията и настояват за промени, които могат да променят баланса на силите. Тези събития носят риск от още по-дълбока криза и неясно бъдеще за страната.
