Анкара, Турция
Турция поема ключова роля в международния мирен план за Газа, опитвайки се да ограничи кръвопролитието и да възстанови стабилността в региона.
След кризата в Газа и тежките боеве между Израел и Хамас, Турция официално се включи в многонационалните сили за наблюдение на примирието. Това съобщи президентът Реджеп Тайип Ердоган, подчертавайки, че страната му ще наблюдава изпълнението на споразумението за прекратяване на огъня, постигнато след дълги преговори в Шарм ел Шейх.
Турция заяви, че целта ѝ е да спре геноцида в Газа и да донесе мир възможно най-бързо, като подчертава, че никой не заслужава повече мир и сигурност от народа на този анклав.
Турският президент говори в Анкара по време на церемонията по откриването на академичната 2025-2026 година, потвърждавайки активното участие на страната си в международната работна група за наблюдение на споразумението.
От посредник към активен участник в сложните преговори
Преди това Турция се държеше настрана от преговорите, но сега нейното влияние се увеличи значително. В ранните етапи на конфликта Анкара не участваше активно в дипломатическите усилия, водени от САЩ, Египет и Катар. Сега обаче страната е част от преговорния процес, включително чрез участие на високопоставени представители като Ибрахим Калън, директор на турското национално разузнаване, който беше изпратен в Шарм ел Шейх.
Турция успя да установи връзка с ключови групи на Хамас, особено с тези, за които се смята, че държат израелските заложници. Това е важен пробив, тъй като преди комуникациите с тези групи бяха силно затруднени.
Турция подкрепя Хамас, определяйки го като „движение за освобождение“, което я поставя в деликатна позиция пред международната общност. Въпреки това Анкара използва тази връзка, за да допринесе за диалога и възможното прекратяване на конфликта.
Турското участие включва не само дипломатически усилия, но и военна подкрепа в рамките на международните мироопазващи сили. Ердоган потвърди, че Турция ще изпрати войски за участие в мироопазваща мисия, въпреки че точният брой и времето на тяхното разполагане все още са неясни.
Тази мярка изисква одобрение от турския парламент, което изглежда сигурно, но остава въпросът как ще реагира Израел на турското военно присъствие в региона.
Според американски и израелски източници, американските войски ще останат в Израел, без да влизат в Газа, докато турските и други регионални военни ще бъдат по-активни в зоната на конфликта.
Анкара също така ще подпомогне идентифицирането на тленните останки на израелските заложници, за които се смята, че са загинали в плен на Хамас.
Турция вече има опит с подобни мисии от времето след падането на режима на Асад в Сирия, когато изпрати екипи за гражданска защита в затвора Седная. Това ще бъде тест за способността ѝ да влияе прилагането на мирния план и да поддържа стабилността в един изключително нестабилен регион.
Включването на Турция в мирния процес идва на фона на международни усилия, които в момента са най-активни след години на безплодни опити за прекратяване на конфликта.
Турция не само подкрепя прекратяването на огъня, но обещава и да участва в хуманитарната помощ и възстановяването на Газа. Това предизвиква както надежда, така и страхове сред международната общност, предвид сложните отношения между Анкара, Израел и палестинските групи.
Същевременно възникват въпроси за бъдещето на управлението в Газа, като мирният план на Доналд Тръмп предвижда преминаване към технократична власт под международно наблюдение, без участие на Хамас.
В този контекст ролята на Турция може да бъде двустранна – от една страна, като посредник, а от друга – като фактор, който може да усложни баланса в региона.
Международните наблюдатели предупреждават, че Турция може да използва влиянието си не само за мир, но и за разширяване на своята геополитическа тежест. Това поражда опасения дали мирният план няма да бъде само поредната илюзия, която да прикрие нови конфликти и страдания.
