Въпросът е колкото абсурден, толкова и гениален: как един банан, залепен на стена с тиксо, може да струва 6.2 милиона долара?
Добре дошли в епохата, в която стойността на изкуството е обратно пропорционална на здравия разум. Ако преди векове художниците са се потили над платната си, сега ти трябва само един плод от „Лидл“ (това не е реклама на хората, изтрили кръстовете от църквите в рекламите си – това помните ли го ;)) и руло тиксо.
А за идеите?
Ами човекът, който вика „Пешо, пиши кур и да си ходим“ на стената на блока, просто не е в час с концепцията за „творчески гений“.
Вместо глоба за дребно хулиганство, Пешо можеше да залепи краставица или патладжан до надписа си и да го продаде за милиони. Но не, Пешо си е Пешо – човек с потенциал, пропилян от липсата на тиксо и галерия в Челси.
Мъка. А съвременната арт импотентност се е превърнала в повод за милиард подигравки. За жалост поне 999 милиона заслужени.
Ах, Банана или кога бананът Е По-Важен от Идеята
Спомняте ли си времената, когато изкуството беше нещо повече от евтин пърформанс? Да, онези романтичните, естетичните, красивите поне според класическото разбиране за красота?
Забравете ги.
Днес мухлясал банан на стената в арт галерия струва повече от 5 апартамента в центъра на София.
А ако бананът падне?
Спокойно, концепцията е важна, не плодът. Подменят го с нов – все пак няма недостиг на банани и глупост в този свят.
Следващия път, когато детето ви залепи банан на стената у дома и го нарече „арт„, не му се смейте. То просто е усетило слабоумния дух на времето, в което му предстои да живее живота си, докато вие сте заседнали в ерата на логиката и нормалността, с други думи – тежко ретрограден тип.
Тънката граница между вандализъм и велико изкуство очевдино се нарича „галерия“.
Ако залепиш банана в кухнята на баба ти, те чакат психиатри или поне домашно насилие в лека форма.
Ако го залепиш в „MoMA“ в Ню Йорк, те чакат милиони. Такава е съвременната логика – опаковка вместо съдържание, шум вместо смисъл. Сякаш цялата арт тълпа крещи в екстаз името на Шрьодингер, а паралелите с опаковката-кутия и съдържанието-факт.
Дали има котка, или няма – няма значение. Гледай колко арт е кутията. А дали въобще щяхме да искаме да я отворим или опаковката ни е достатъчна. Сещам се за хората, колекциониращи неразопаковани фигурки, после за хората живеещи чужди животи зад екрана на смартфона си и дори за онези, които минават покрай Сан Марко и цъкат с език, възхищавайки се на нещо, не на смисъла – там са започнали опаковките. Нали така е в изкуството – правиш опаковка, а смисъла, смисъла него „всеки сам си го преценя“.
А Пешо? Пешо не разбира тази логика.
Вместо „кур“, ако беше нарисувал фалос в пастелни нюанси и го кръстил „Деконструкция на фалократичния капитализъм и бунта на цивилизация“, сега щеше да позира в „Тate Modern“.
От Фекалии до Флашмоб-Пърформанс
Прост-постмодернизмът днес е като обществена тоалетна – всичко е позволено, стига да го наречеш „инсталация“. Сякаш си инженер. Не си – не можеш да си смениш крушката дори. Това го прави майка ти. Щото ти си зает с поредния пърформънс за спасяване на планетата. С банани. А защо не с ябълки или круши? За много пари ли? За много, разбира се.
Решиш да се изакаш насред площада с театрална усмивка? Браво, ти току-що създаде „контрапункт на социалната стерилност„, който смело и безотговорно разсича оковите на бита и праволинейното съществуване.
Не си просто храносмилателно предизвикан простак, а артистичен авангардист!
Покани медии, покани куратори, покани и баба си – нека някой обясни на света защо твоето „творение“ разгражда социалните граници. Хубаво е да го направиш публично пред поредните комплексирани селянки-парвенюта, които БГ медиите слагат за културни репортери, за да може като се приберат за Коледа на село да имат оправдание за малките си заплати и липсата на семейство (разбирай стабилност, предсказуемост, бъдеще).
Това не е просто постмодернизъм, това е прост-постмодернизъм. Поне аз му викам така. Щеше ми се много вместо към прост-постмодернизма, да бяхме минали към пост-простмодернизма, но …нейсе.
Пародия на изкуството, в която боклукът е концепция, а нелепицата – шедьовър.Voila!
Докога ще се преструваме, че всичко, наречено „арт“, заслужава овации?
Ако направиш флашмоб, държейки кренвирш и крещейки „Метафора за разпада на ретроградните битови ценности„, ще се намерят хора, които да кимат замислено и да ти предложат изложба.
Фалосът – От Тоалетните до Галериите …и обратно
Фалосът е навсякъде – на блокове, на тетрадки, на задни капаци на камиони. Но ако го залепиш на стена в галерия и го наречеш „визуална критика на патриархата“, вече си гений.
Нищо че Пешо с маркера ти го прави безплатно пред входа. Просто го брандирай като „Динамика на фалократичното общество“ или друго безобразно име, което и без това никой не разбира и чакай милионите и признание. Поне от умно красивите, че те май нито умни, нито красиви са, но пък са арт – това не може никой да им го отнеме, нали?
Истината е проста – не всичко, което блести, е злато, и не всичко, което се нарича „изкуство“, е изкуство.
Понякога е отчаян опит да си интересен на всяка цена.
Докато има кой да плаща, бананите ще се търгуват като ценни книжа, а на Пешо ще му лепят акт за вандализъм.
Най-гадното винаги предстои
Може би е време за нов флашмоб.
Представете си всички да залепим по един банан на най-близката стена и да обявим „Революция на плодовия протест“ под надсловчета от типа – „Спрете геноцида над бананите„, „Бананите имат права„, „Хора за банански права„…или доста по-простото и познато поне на местно ниво – бананова република, след бананов преврат и бананова революция.
Или пък просто да си нарисуваме „кур“ – поне това е честно и без излишен претенциозен шум. Понякога простотията е по-искрена от всяка концепция с трима критици и пет страници анализ.
Ето така, мили хора, банан струва 6.2 милиона, а вие сте на опашката за 50 лева глоба.
Важното е да знаете къде сте – в галерията на живота или в тоалетната на разума?!
….а колко струва тиксото без банана тогава? А банана без тиксото? (виж снимката)
