Как 68-а бригада „Специални сили“ съхранява паметта на своите загинали в Ирак

От паметната плоча в Пловдив, през фондация „Преслав Стоянов“, до параклиса „Св. Йоан Рилски Чудотворец“ – историята на хората, които не позволяват забравата.

27 декември 2023 г. – VoxNews.bg

На 27 декември 2003 г. малко преди обед камион-цистерна, натоварен с експлозиви, навлиза в периметъра на база „Индия“ в Кербала, Ирак. 

Ръцете на шофьора-атентатор са завързани за волана, за да не може да спре дори под огъня на охранителните вишки. 

Въпреки че бойците от охраната покосяват терористите на повече от 150 метра от лагера, цистерната преминава през недостатъчните заграждения и се взривява непосредствено до базата. Загиват 5 български военнослужещи, а други 27 са тежко ранени.

5-те загинали при атентата в Кербала

Сред загиналите е младши сержант Антон Валентинов Петров – командир на отделение, 26-годишен, роден в Русе. 

Завършил Корабния техникум в родния си град, а после и Средно сержантско общовойсково училище „Георги Измирлиев“ във Велико Търново, Антон Петров постъпва на кадрова военна служба в Българската армия през 1996 г. 

Служи първоначално в Свищов, но по собствено желание кандидатства и е приет в 68-а бригада „Специални сили“ в Пловдив като инструктор по инженерна подготовка. 

На 24 декември 2003 г. – 3 дни преди атентата – се обажда на майка си и казва: „Всичко е спокойно, всичко е нормално. Не се притеснявайте, жив и здрав съм.“

Антон Петров е повишен посмъртно в звание офицерски кандидат и е награден с награден знак „За вярна служба под знамената“ I степен. Удостоен е и със званието „Почетен гражданин на Община Русе“.

Майор Георги Христов Качорин, командир на рота, 29 години. Роден на 8 март 1974 г. в село Горно Драглище, община Разлог.

За него да е военен бе призвание – родителите му се опитали да го разубедят да ходи в Ирак, но безуспешно. Загива на място при взрива. Повишен посмъртно в звание майор със заповед на министъра на отбраната Николай Свинаров.

Старши лейтенант Николай Ангелов Саръев, командир на взвод, 26 години. От Крумовград. Не загива веднага – умира на следващия ден от раните си в болница в Багдад. Племенник е на отец Боян Саръев – известния Покръстител на Родопите.

По признания на колегите и по оценки на командирите му, младият офицер притежавал високи професионални и нравствени качества.

Улица в Крумовград носи неговото име от 2023 г., а всяка година на 28 декември военнослужещи от СКСО провеждат възпоменателна церемония в родния му град.

Офицерски кандидат Иван Христов Инджов, командир на отделение, 36 години. Старши сержант от 5-та Шипченска механизирана бригада, Плевен. Най-възрастният сред загиналите при атентата. Оставя 8-годишно дете.

Офицерски кандидат Свилен Симеонов Киров, мерач, 25 години. Редник от 5-та Шипченска механизирана бригада. Най-младият от загиналите при атентата.

Старшина Илиян Колев, участник в Първи пехотен батальон в Ирак и оцелял от атентата, по-късно ще каже за своите 5 другари: „Ние сме живи заради тях. До последния си дъх стискаха ложата на автомата, ноктите им бяха останали на полуложата.“

Цената на мисията: още 8 загинали след Кербала

Но Кербала не е краят на жертвите. В следващите години на мисията, при различни обстоятелства, загиват още 8 български военнослужещи.

Офицерски кандидат Димитър Иванов Димитров, загинал на 23 април 2004 г. Роден на 25 април 1978 г. в Полски Тръмбеш. Учил в Горна Оряховица, завършил Центъра за подготовка на кадрови сержанти във Велико Търново, специалност „Свързочни войски“. Служил като сапьор в Горна Оряховица. 

Старши сержант от 2-ри пехотен батальон (Втори контингент), отговарящ за охраната на правителствения комплекс „Сити Хол“ в провинция Кербала. Попада в престрелка и по-късно умира от раните си. Бил е само на 26 години – загива ден преди рождения си ден.

Офицерски кандидат Владимир Неделев Пашов, загинал на 24 октомври 2004 г. Старши сержант, 35 години, женен, с дъщеря.

Офицерски кандидат Гърди Христов Гърдев, загинал на 4 март 2005 г. от т. нар. „приятелски огън“. Редник, роден в Казанлък на 18 май 1974 г.

От 5-та Шипченска механизирана бригада, заминал за Ирак с Четвърти контингент – първата му мисия. Постъпил в армията едва през 2003 г.

Убит при вечерно патрулиране в района на градчето Хамза, на около 50 км от Дивания, при престрелка с американски военнослужещи, при която двете страни погрешно се вземат взаимно за бунтовници. Инцидентът обтяга отношенията между Вашингтон и София. 

Ковчегът с тялото му е посрещнат на летище София от президента Георги Първанов и премиера Симеон Сакскобургготски. Обявен посмъртно за почетен гражданин на Павел баня. Неженен, живеел с болната си майка и 85-годишната си баба. 

Правел планове за съвместен живот с приятелката си. Последното му обаждане към близките е в деня на гибелта му: „Когато дойде жегата при вас, се връщам.“

Офицерски кандидат Преслав Йорданов Стоянов и офицерски кандидат Валентин Николаев Донев, загинали заедно на 3 май 2005 г. И двамата са от 68-а бригада „Специални сили“, служили в 3-та лекопехотна рота на 4-ти батальон.

Преслав Стоянов е на 27 години, роден на 10 март 1978 г. в Силистра. Кадрови войник от 2001 г. Участвал е и в Първия контингент в Ирак, награден от командира на батальона. Неженен, без деца. 

Валентин Донев е на 34 години, роден в Русе на 5 ноември 1971 г. Завършил Техникум по електротехника. Ветеран от мисията в Камбоджа, носител на боен медал „В служба на мира“. Семеен, без деца. Нещо повече – Валентин Донев е бил свидетел на атентата в Кербала на 27 декември 2003 г., оцелял е, но съдбата го изпраща отново в Ирак с Четвърти батальон.

При конвоиране на логистични машини от база „Вирджиния“ в Кувейт до база „Еко“ в Дивания, малко след навлизане на иракска територия, пустинна буря преобръща техния джип „Хамър“. 

Преслав Стоянов стоял прав на мястото на картечаря – загива на място. Валентин Донев е евакуиран с британски хеликоптер до болница „Шейба“ в Басра, където лекарите установяват 3 счупвания на таза и вътрешен кръвоизлив. Не оцелява. 

И двамата са удостоени посмъртно със званието „Почетен гражданин“ в родните си градове. Покритата лекоатлетическа писта на стадион „Луи Айер“ в Силистра носи името на Преслав Стоянов. Именно неговата майка, Иванка Стоянова, основава фондацията, финансирала параклиса в Пловдив.

Офицерски кандидат Марин Милев Милев, загинал на 21 юни 2005 г. Ефрейтор, 25 години, неженен.

Офицерски кандидат Цветан Стоянов Камов и офицерски кандидат Паун Стоянов Георгиев, загинали заедно на 14 юни 2005 г. Камов е на 25 години, редник, неженен. Георгиев е на 31 години, редник, женен, с 1 дете.

13-ТЕ БЪЛГАРСКИ ВОЕННОСЛУЖЕЩИ, ЗАГИНАЛИ В ИРАК (2003-2008)

Всички са повишени в звание посмъртно и отличени с „За вярна служба под знамената“ I степен.

Паметната плоча в района на 68-а бригада

В района на 68-а бригада „Специални сили“ в Пловдив е поставена паметна плоча на загиналите миротворци от бригадата в Ирак. 

На нея са изписани имената на старши лейтенант Николай Саръев и офицерските кандидати Преслав Стоянов, Валентин Донев и Антон Петров – 4-мата от бригадата, които не се завърнаха.

През 2007 г. на церемония в бригадата, проведена в присъствието на министъра на отбраната Веселин Близнаков, началника на Генералния щаб генерал Златан Стойков и командващия Сухопътни войски генерал-майор Иван Добрев, гостите и личният състав положиха цветя пред паметната плоча. Едноминутното мълчание бе за техните колеги, които не се завърнаха.

* * *

Фондация „Преслав Стоянов“ и раждането на една идея

Идеята за изграждане на православен параклис в района на 68-а бригада се ражда от опита на мисията в Ирак. 

През 2005 г. командирът на Четвърти пехотен батальон подполковник Димитър Шивиков и лейтенант Иван Запрянов – завършил Пловдивската Духовна Семинария – изграждат първия православен параклис в мисия зад граница, в база „Еко“, Дивания. 

Вдъхновени от позитивното въздействие на храма върху личния състав, те предлагат на командира на бригадата да се изгради параклис и в Пловдив – в памет на всички загинали от състава на поделението.

Учредява се инициативен комитет с председател капитан Иван Богданов. Създава се фондация на името на загиналия офицерски кандидат Преслав Стоянов с председател Иванка Стоянова – майката на загиналия. Решава се храмът да носи името на свети Йоан Рилски Чудотворец – закрилник на българския народ.

Към началото на 2007 г. личният състав на бригадата е събрал 17 000 лв. от собствени средства. На церемония през 2007 г. министърът на отбраната Веселин Близнаков обяви, че Министерството на отбраната предоставя 10 000 лв. за изграждането на параклиса. 

Общо набраните средства към онзи момент бяха около 25 000 лв., от които 12 000 вече бяха вложени в изграждането на криптата. Предварителните разчети показваха, че за грубия строеж ще са необходими близо 100 000 лв.

Параклисът „Св. Йоан Рилски Чудотворец“

Параклисът е завършен и тържествено осветен на 18 октомври 2011 г. – официалния празник на 68-а бригада „Специални сили“, Ден на военния парашутист. Храмът е осветен от Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай.

Архитектурата е византийска. Под параклиса е обособено помещение, превърнато в своеобразен музей – там са изложени снимки и лични вещи на загиналите от състава на поделението военнослужещи в Ирак, както и експонати, проследяващи историята на българските специални сили от времето на парашутната дружина до наши дни.

Всяка година на 27 декември поделенията на армията, от които са били загиналите, участват в поклонения по родните им места. 

В Русе паметта на Антон Петров се чества в Гробищен парк „Чародейка“ с церемония, организирана от колеги, близки и представители на Съвместно командване на специалните операции.

* * *

Бригадата, която ги подготви

68-а бригада „Специални сили“ е изцяло кадрово поделение. Почти всички от Първи батальон са участвали в мисии, а някои – в повече от 2, казваше командирът на бригадата полковник Пламен Турлаков. 

В поделението работеха доказани командири – полковниците Турлаков, Пламен Лилов, Михаил Попов и подполковник Петко Лилов.

Бригадата разполагаше с алпийска кула, тренажори за подготовка на парашутисти и се подготвяше съвместно с подразделения от Испания и Португалия. 

Капитан Тодор Грибачев – обявен за офицер на Българската армия за 2006 г. – вече бе ръководил спасителна операция в реални бойни условия в Ирак. Лейтенант Петър Влахов бе завършил едногодишно обучение за командоси в Португалия.

„Много е важно в мирно време всичко да е оттренирано до автоматизъм, да са създадени навици за контролиране на огъня и разхода на боеприпаси“ – полковник Пламен Турлаков, командир на 68-а бригада „Специални сили“

България участва в операцията на Коалиционните сили за стабилизиране и възстановяване на Ирак от август 2003 г. до декември 2008 г. с 11 военни контингента с обща численост 3367 души. 

За издръжката, транспорта и оборудването на контингентите са изразходвани 155 343 000 лв. За този период Българската армия загуби 13 военнослужещи. 

Имената им са вписани в Пантеона на бойната слава, в Централните софийски гробища, редом с героите от другите войни в българската история.

VoxNews.bg – 27 декември 2023 г. Материалът е изготвен по повод 20-та годишнина от атентата срещу база „Индия“ в Кербала, Ирак.