В последните години твърдението, че Европа „изостава“ в производството на полупроводници, се превърна в почти аксиома в публичния дебат.
На фона на доминацията на Азия и САЩ в сектора, въпросът изглежда логичен. Реалността обаче се оказва значително по-нюансирана, отколкото повечето хора предполагат.
Къде точно е проблемът?
Когато се говори за изоставане, в повечето случаи става дума не за цялата полупроводникова верига, а конкретно за масовото производство на чипове.
Фактите сочат, че делът на ЕС в глобалното производство на чипове е спаднал от около 44% през 1990 г. до приблизително 9% днес.
През 2024 г. Европа е инвестирала около 4,85 млрд. долара в оборудване за производство на полупроводници, което е едва 4,1% от световните разходи.
За сравнение, Китай е похарчил над 49 милиарда долара за същата цел, което е над 10 пъти повече.
Европа практически не разполага с масово производство на най-напредналите технологични възли (под 22 нанометра) и има около 50 активни фабрики, повечето от които са специализирани.
Погледнато по този начин, твърдението за производствено изоставане изглежда трудно оспоримо.
Критичният детайл, който често се пропуска
Въпреки по-малкия си дял в масовото производство, Европа заема ключова и незаменима позиция в глобалната полупроводникова индустрия.
Най-ясният пример е нидерландската компания ASML – световният лидер в производството на литографско оборудване.
ASML е единственият производител в света на EUV литографски машини, без които не могат да се произвеждат най-напредналите чипове.
Компания на практика има монопол върху технология, от която зависят TSMC, Samsung и Intel.
Тя е най-голямата технологична компания в Европа с пазарна капитализация от над 400 млрд. долара към края на 2025 г.
Без машините на ASML глобалната индустрия за модерни процесори и AI чипове просто не би могла да функционира.
Силата на Европа в нишовите сегменти
Освен в оборудването, Европа е силно представена и в други високостойностни сегменти – автомобилни и индустриални чипове (Infineon, STMicroelectronics, NXP), аналогови и силови полупроводници, специализирани решения за индустриална автоматизация, енергетика и медицинска техника, материали и химикали, критични за производствения процес.
Това не са чиповете за смартфони и масовата електроника, но са компоненти с висока добавена стойност и стратегическо значение.
Различен модел, а не липса на технологии
Европейският подход се различава съществено от азиатския. Докато Азия залага на масово производство в огромни обеми, Европа е избрала модел, фокусиран върху индустриални приложения, автомобилостроене, медицинско оборудване и критични технологии с висок марж.
Вместо да строи десетки фабрики за най-евтините чипове, Европа е инвестирала в контрол над незаменими технологии, от които зависи целият свят.
Геополитическата слабост
Въпреки това проблемите са реални. Липсата на собствен мащабен производствен капацитет прави Европа уязвима при глобални кризи, каквито бяха недостигът на чипове по време на пандемията и нарастващото геополитическо напрежение.
Именно това стои зад European Chips Act, чиято цел е ЕС да достигне 20% дял от глобалното производство до 2030 г. – амбициозна, но показателна цел, която признава стратегическия риск.
На практика, твърдения от типа, че Европа „изостава“ в полупроводниковата индустрия, е частично вярно, но силно опростено и много преувеличено.
Европа изостава в масовото производство, но и доминира в критичните технологии, без които производството е невъзможно.
Избрала е модел на качество и стратегическа незаменимост, вместо количество – нещо, което се вписва по-добре в регион с по-високо качество на живота, каквато е Европа.
Най-точно би било да се каже, че Европа не изостава технологично, но остава стратегически уязвима заради ограничен производствен капацитет. А именно тази уязвимост стои в основата на настоящите усилия за промяна, която ЕС е заложил до 2030-та година.
