На 25 август 2005 година, около 23:30 часа, Георги Илиев е застрелян в курортния комплекс Слънчев бряг. Покушението е извършено с един прецизен изстрел, докато той се намира в собственото си заведение.
Смъртта му слага край на живота на една от най-разпознаваемите фигури, свързвани с т.нар. силови групировки от 90-те години, както и на дългогодишен президент на футболен клуб „Локомотив“ (Пловдив).
Убийството остава неразкрито. Както и при редица други показни престъпления от този период, разследването не води до съдебни присъди, а обстоятелствата около случая продължават да бъдат обект на обществени спекулации и анализи.
Братята Илиеви и началото
Георги Андреев Илиев е роден през 1966 г. в Кюстендил. Заедно с по-големия си брат Васил Илиев двамата са активни спортисти в младежките си години, като тренират борба.
В началото на 90-те години имената им започват да се свързват с охранителния и застрахователния бизнес – сектор, който в първите години на прехода функционира в условията на слаба регулация и неясна законова рамка.
В този период се създава структурата ВИС, която постепенно разширява дейността си. След убийството на Васил Илиев през 1995 г.
Георги поема водеща роля в организацията. Според публични източници именно след този момент започва процес на преструктуриране и опит за легализиране на част от дейностите.
Опит за трансформация
В края на 90-те и началото на 2000-те години Георги Илиев се насочва към бизнеси, които имат по-широка обществена легитимност.
Един от най-видимите примери е участието му във футбола. Той става президент на „Локомотив“ Пловдив – клуб с дълга история, но с хронични финансови затруднения.
По време на неговото управление клубът бележи спортни успехи, включително участие в европейските турнири.
За част от феновете това го превръща в ключова фигура за възраждането на отбора. В публичното пространство образът му започва да се възприема по-различно – не само като бизнесмен от прехода, но и като спортен меценат.
Контекстът на времето
Периодът между 1995 и 2005 г. е време на значителни промени за икономическите и силовите структури в България.
Част от организациите от началото на прехода се трансформират, други губят влияние, а трети изчезват.
Държавните институции постепенно засилват контрола си, а международният натиск за борба с организираната престъпност нараства, особено в контекста на подготовката на страната за членство в Европейския съюз.
В този сложен фон фигури като Георги Илиев остават в сивата зона между бизнес, спорт и обществено влияние – зона, характерна за годините на прехода.
Убийството в Слънчев бряг
Вечерта на 25 август 2005 г. Слънчев бряг е в разгара на туристическия сезон. Георги Илиев се намира в собственото си заведение, заобиколен от хора.
Един-единствен изстрел, произведен от разстояние, го улучва смъртоносно. Смъртта е почти мигновена.
Начинът на извършване на покушението води до предположения за добре подготвена и професионално изпълнена атака.
Въпреки това, разследването не установява извършител или поръчител. В публичното пространство се обсъждат различни версии, но нито една от тях не получава официално потвърждение.
Последиците
След смъртта на Георги Илиев структурата, с която е свързван, постепенно губи влияние. Част от бизнесите са преструктурирани или преминават в други ръце.
„Локомотив“ Пловдив изпада в труден период, белязан от финансови проблеми и честа смяна на ръководството.
Случаят „Георги Илиев“ остава пример за нерешените въпроси на прехода – за връзката между икономическа власт, обществено влияние и липсата на ефективни разследвания. Както и при други подобни случаи от този период, времето минава, а отговорите остават неясни.
Символ на епохата
Днес Георги Илиев е част от историческия разказ за 90-те и началото на 2000-те години – време на бързи натрупвания, слаби институции и размити граници между различни сфери на влияние. За едни той остава противоречива фигура, за други-— продукт на обстоятелствата, в които се развива българският преход.
Историята му не дава еднозначни оценки, но напомня за период, в който правилата тепърва се създават, а последствията от това продължават да се усещат и днес.
/Внимание: Материалът представлява исторически и публицистичен обзор, изготвен въз основа на публично достъпна информация и медийни публикации. Текстът не съдържа твърдения за доказана вина и не представлява обвинение към конкретни лица или организации./
