Вечерта на трагедията
Привечер на 23 септември 2011 година тихото село Катуница в Пловдивско се превръща в сцена на трагедия, която ще разтърси цяла България.
19-годишният Ангел Петров излиза да разходи кучето си по познатите улици на родното си място, без да подозира за нещастието, което предстои.
Докато момчето преминава по улицата, в селото вече бушува конфликт, започнал часове по-рано след полицейска проверка при Кирил Рашков, известен от медиите с прозвището Цар Киро.
Напрежението в Катуница не е ново – то се трупа месеци и години, подхранвано от чести инциденти и усещане за безсилие пред закона.
Конфликтът този септемврийски ден започва след жалба в полицията от Веселин Христов, вуйчото на Ангел, който се оплаква от тормоз от страна на Рашков. Афектиран от полицейската намеса, Рашков се заканва на Христов и приятелката му Иванка Петрова, а после и на майката на Христов.
Думите не остават само думи. Хора на Рашков пристигат в селото с 3 автомобила, размахвайки дървени сопи и ругаейки местните жители.
Бързо се стига до физически сблъсък между приближените на Цар Киро и мъже от Катуница, сред които е и бащата на Ангел – Атанас Петров.
Точно тогава 19-годишният Ангел, който разхожда кучето си на съседна улица, чува викове и отива да види какво става.
Той застава пред микробус „Форд Транзит“, управляван от Симеон Йосифов – човек от обкръжението на Рашков.
Според експертизите младият мъж е бил в зоната на видимост на шофьора, който е трябвало да спре.
Вместо това Йосифов продължил да шофира. Атанас Петров вижда как автомобилът минава през сина му.
Смъртта на Ангел е причинена от счупен череп и кръвоизливи, има счупени ребра и крак. Младият мъж умира на място пред очите на баща си.
Втората жертва и гневът
Новината за смъртта на Ангел се разпространява светкавично из Катуница. Села близо до Пловдив не са свикнали с такава жестокост, особено когато жертвата е младеж, познат и обичан от всички.
На 24 септември в селото избухват протести. Стотици хора се събират, за да изразят гнева си срещу безнаказаността на фамилията Рашкови, която години наред има проблеми с жителите.
Към местните протестиращи се присъединяват фенове на „Ботев“ Пловдив и „Локомотив“ Пловдив, както и стотици хора от други населени места.
Протестът прераства в бунт – къщи и автомобили на Кирил Рашков са опожарени и унищожени.
Но гневът има и втора жертва. По време на безредиците 16-годишният Павел Толев припада и умира.
Младежът е претърпял сърдечна операция преди това и живее с изкуствена клапа на сърцето. Болното му сърце не издържа на стреса и ужаса от случващото се.
Според близките му, Павел е бил сред участниците в похода към махалата с имотите на Цар Киро.
Смъртта му от сърдечна недостатъчност е пряко свързана с напрежението от събитията. Така за една нощ Катуница губи двама младежи – единият убит директно, другият – жертва на преживяното.
Трагедията в Катуница не остава локално събитие. Между 25 и 29 септември се провеждат протести в цяла България – София, Пловдив, Русе, Варна и други градове.
Голяма част от хората се организират в интернет, което е новост за България по онова време.
Протестите обаче имат и тъмна страна – на част от тях се скандират расистки лозунги, стига се до погроми и бой над роми, които нямат никаква връзка с престъпленията на Кирил Рашков или вина за събитията.
Етническото напрежение, натрупано с години, изригва с пълна сила, а държавата изглежда неспособна да контролира ситуацията.
Кой е Цар Киро
Кирил Рашков е роден през 1942 година в село Миравци, Гевгелийско, в анексираната по това време от България Вардарска Македония, в калдарашко семейство.
Дълги години той твърди за себе си, че е роден в пловдивския квартал „Столипиново“ и е най-малкото от 8-те деца на лице, известно като ромския цар Гого.
Самообявеният за лидер на циганите в България, Рашков изгражда империя на сенчестия бизнес, престъпленията и страха. Историята му е пълна с присъди, затвори и амнистии.
През 1984 година той е арестуван за притежание на злато и валута – иззети са му над 2 милиона лева, след което е изпратен като криминален престъпник в затвор Белене, символ на комунистическите репресии.
До 1989-1990 година Рашков има общо 7 присъди, за които е осъден на общо 30 години затвор.
След 10 ноември 1989 година обаче е амнистиран и започва нова глава в живота си. Отваря завод за алкохол „Цар Гого“ край Катуница, но бизнесът му бързо привлича вниманието на властите.
През 1993 година е арестуван за производство на фалшив алкохол – от складовете му са иззети 126 тона спирт, 140 кашона с ракия-менте, 200 000 празни бутилки и 14 машини за бутилиране.
През 2009 година е разбит цех за производство на алкохол на Кирил Рашков в Катуница и са иззети 1 тон спирт и 800 тона меласа.
Въпреки многобройните арести и присъди Рашков винаги намира начин да се завърне. Паралелно с криминалната си дейност той прави опит да навлезе и в политиката.
През 1998 година Рашков основава партия „Свободна България“, която успява да спечели общински съветници в Стара Загора и Пазарджик.
Начело поставя големия си син Ангел. Идеята на партията е да вкара ромите в политиката и икономиката, но опитът му в политическата сфера не е успешен. Партията остава маргинална и не успява да се налага като сериозна политическа сила. Въпреки това името Цар Киро продължава да се свързва с престъпност и тормоз за жителите на Катуница и околностите.
Държавата и безсилието
Събитията в Катуница не избухват от нищото. Те са резултат от години натрупано напрежение и усещане за безсилие пред закона.
Жителите на селото многократно са сигнализирали за тормоз, заплахи и престъпления от страна на фамилията Рашкови, но действията на властите са били бавни и недостатъчни.
В интервюта след събитията лидерът на партия ДРОМ Илия Илиев определя причината за конфликта като етническо напрежение, натрупано с години.
Журналистът Мартин Карбовски обаче хвърля основната вина върху държавата, която бездейства.
Критиката към институциите е основана на това, че въпреки многобройните сигнали и предупреждения, властите не успяват да предотвратят трагедията.
Полицията е уведомена за конфликта часове преди случилото се на Ангел, но не са предприети ефективни мерки.
След трагедията обаче реакцията е бърза – арести, присъди, медийно внимание – но всичко това идва твърде късно.
Семействата на Ангел и Павел вече са загубили децата си. Селото вече се разкъсва от болка и омраза, а напрежението вече е ескалирало и заляло улиците на цяла България. Въпросът за отговорността остава централен и след края на протестите.
Защо човек с 7 присъди и общо 30 години затвор може да тормози цяло село?
Защо не е реагирано навреме? Защо институциите позволяват на хора като Рашков да се чувстват недосегаеми?
Отговорите на тези въпроси разкриват системни проблеми, в това число бавно правосъдие, липса на последователност и политическа воля.
Съдебната развръзка
Съдебният процес срещу участниците в трагедията в Катуница продължава години. Симеон Йосифов, шофьорът на микробуса, който прегазва Ангел Петров, е осъден първоначално на 17 години затвор, но Пловдивският апелативен съд увеличава наказанието на 18 години затвор.
Той е лишен завинаги от правото да шофира. Йосифов е признат за виновен за умишлено причиняване на смъртта на 19-годишния младеж. Според експертизите той е имал възможност да спре автомобила, но не го е направил.
Кирил Рашков също понася отговорност за закана за убийство – той е осъден на 2,5 години затвор. Главно с неговото име са свързани безредиците в село Катуница през септември 2011 година, след които е задържан, осъден и прекарва в затвора над 2 години.
Въпреки присъдата Рашков е предсрочно освободен след решение на Върховния касационен съд, което предизвиква възмущение сред жителите на Катуница и роднините на жертвите.
През 2016 година идва новината, че Симеон Йосифов е починал в затвора в Пловдив, докато излежава наказанието си.
Кирил Рашков продължава да живее в Катуница до смъртта си. На 1 април 2021 година той умира на 78-годишна възраст в дома си от сърдечна недостатъчност, докато изтърпява 8-месечна присъда за държане на живак и нерегистрирани старинни монети. Смъртта на Цар Киро затваря една глава в историята на селото, но белезите остават.
Паметта и уроците
Напрежението в Катуница ескалира до степен, при която фамилията Рашкови, в постоянен конфликт с местните, е завинаги прогонена от селото.
Равносметката от всичко това обаче е една трагедия, която струва живота на двама младежи. В памет на Ангел и Павел е издигнат православен параклис, а всяка година в селото се провежда шествие под мотото „Няма да забравим, няма да простим“.
Събитията в Катуница остават болезнен урок за българското общество. Те показват какво се случва, когато има бездействие на институциите, когато гражданите губят вяра в закона и когато етническото напрежение се използва като оръжие.
Протестите през септември 2011 година не са само срещу Кирил Рашков и хората му – те са срещу една система, която позволява на престъпниците да се чувстват недосегаеми.
Критичният анализ на събитията обаче изисква обективен поглед – гневът на хората не оправдава расистките лозунги и погромите срещу невинни роми.
Етническата омраза е като зараза, която не прави разлика между престъпник и невинен човек, между Кирил Рашков и обикновения ромски гражданин.
Когато протестите прерастват в масово насилие срещу цяла етническа общност, те губят легитимността си и се превръщат сами по себе си в проблем, а не в решение.
Истинският урок от Катуница е, че правосъдието трябва да бъде бързо, справедливо и еднакво за всички. Че държавата не може да си позволи да бездейства пред престъпността.
Че гражданите имат право да протестират и да искат справедливост, но не и да взимат закона в свои ръце.
След повече от десетилетие Катуница продължава да помни своите загинали младежи. Параклисът в тяхна памет е тих свидетел на онези септемврийски дни на 2011 година, когато селото се вдигна на бунт.
Шествията всяка година напомнят, че паметта е жива, че болката не е забравена и че борбата за справедливост продължава.
Историята на Катуница е история за загубени животи, за гняв и безсилие, за етническо напрежение и системни грешки.
Но тя е и история за солидарност, за паметта, която отказва да заглъхне, и за надежда, че правдата – макар и закъсняла – ще възтържествува.
Ангел и Павел не са просто имена на плочи в параклис. Те са символ на борбата за равенство пред закона, за достойнство и за правото на всеки човек да живее без страх в родното си село.
Сравнението с други етнически конфликти в Европа е показателно. Във Франция през 2005 година протести в предградията на Париж продължиха седмици след смъртта на двама тийнейджъри, преследвани от полицията.
Подобни случи има и в Унгария в села като Олашлишка, в Италия и на много други места в Европа.
Международната реакция на събитията беше критична. Европейският парламент изрази загриженост от расистките прояви по време на протестите.
Правозащитни организации с право осъдиха погромите срещу невинни роми. Медии от цял свят отразяваха събитията като пример за ескалиращо етническо насилие в Източна Европа.
За България, която се стремеше да подобри имиджа си като член на ЕС, Катуница беше удар по репутацията.
В контекста на новините от онова време Катуница беше събитие, което разтърси страната. Но истинското предизвикателство е да превърнем трагедията в урок.
Урок за това, че безнаказаността ражда насилие.
Важно е държавата да защитава всички свои граждани, тъй като това прави хората спокойни и уверени в правосъдието, което на свой ред ще ги кара да се въздържат от всякакви опити за саморазправа при конфликт.
