Пазарът е извън реалността
Във Варна пазарът на недвижими имоти изглежда сякаш някога много отдавна е напуснал реалността и се е пренесъл в паралелна такава.
Обяви обещават „топ локация“, „лукс“ и „ненадминат инвестиционен потенциал“, но това, което купувачите виждат по време на огледи, често е… меко казано шокиращо.
Става дума за жилища с цени, които започват от 250 000 евро за двустаен апартамент, който в държава като Австрия или Испания би бил считан за напълно непродаваем без основен ремонт.
Какво всъщност се продава?
Много купувачи споделят едно и също преживяване. Изцапани стари дюшеци, лоши миризма, напукани плочки, изгнили кухни и черни фуги са се превърнали в някакъв неписан стандарт.
В много случаи дограмите са стари, пропускащи студ и шум, а продавачите ги описват като нова PVC от висок клас, без да става дума, че са от 90-те години. Много често това е гарнирано с течащи покриви, олющени тапети и петна от влага по стените.
Мебели от соца създават усещане, че времето е спряло преди 40 години или още по-лошо – всичко е ново, но толкова евтино и некачествено, че по-скоро изглежда като реквизит, отколкото нещо за реално използване.
И сякаш това не е всичко, но за капак можем да добавим и мазите. Когато прочетете, че “имотът разполага с избено помещение от 5 квадратни метра”, трудно можете да си представите колко неизхвърлени боклуци от предишните собственици могат да се съберат там, заедно със сериозни хигиенни проблеми, които новият собственик ще трябва да реши.
И за да загуби купувачът всякаква надежда, пред него застава собственик, който има усещането, че предлага имуществото си за без пари.
Цените: Лукс без покритие
Парадоксът е пълен – цените догонват тези в Западна Европа, но качеството често остава доста далеч назад.
За 150 000 – 160 000 евро в приличен район на Варна често не получавате апартамент, а таванска стая, преустроен офис или направо барака с амбиции.
Едни и същи “жилища” често се “въртят” с години по различни сайтове, а много често и в един и същ сайт на няколко различни цени.
За над 250-300 хиляди евро вече получавате истински апартамент, но често са нужни още десетки хиляди за ремонт.
Поради презастрояването, липса на светлина се е превърнала в запазена марка, освен ако не сте на последния етаж, където обаче покривът много често е ваш личен проблем, независимо какво казват законите.
Културата на продавача (или липсата ѝ)
Огледите често са безценно преживяване: „Е, то това може да се оправи“ – това е универсалното оправдание на всеки, който все пак иска да получи четвърт милион евро без да е той този, който ще реши проблема.
Много често собствениците все още живеят в имота, проявявайки видимо чувство на досада, че нахлувате в личното им пространство.
Задължителни са и аргументите защо цената е „напълно нормална“, докато се опитват да ви продадат двустаен апартамент в района на автогарата, Централните гробища и затвора на цена на къща в Италия с аргумента, че това е един от най-желаните райони и може да се закупи и паркомясто само за още 20 хиляди евро.
Купувачите са някъде между нуждата, отчаянието и горчивата реалност
На този фон купувачите изглеждат все по-объркани и отчаяни. Хора обикалят десетки огледи и виждат едно и също.
Нуждата от огромни компромиси става норма, очакванията падат, но цените – не. В един момент въпросът е струва ли си да се изплаща 20 години нещо, което предизвиква отвращение при първия оглед.
Как стигнахме дотук?
Комбинация от много фактори създаде настоящото положение. Спекулативно покачване на цените, ниска култура на поддръжка и представяне, липса на реален контрол върху качеството и масово убеждение, че всичко се продава и рано или късно имотът ще попадне на подходящия човек. И най-притеснителното е, че това често това се оказва вярно.
Скъпо, грозно и… прието за нормално
Пазарът на имоти във Варна не е единственият в това положение. В София ситуацията е дори и още по-критична, с жилища за по половин милион евро, където съседите са на няколко метра пред прозореца ти, сякаш всичкото място на света се е свършило.
И други градове като Пловдив, Бургас, Русе са в подобно положение – със странна комбинация от високи цени и ниско качество, представени с прекомерна увереност.
И докато купувачите продължават да плащат, този абсурд ще продължи да изглежда като новото нормално.
