Световните заглавия тази седмица накараха много хора да се замислят дали не сме на прага на нова глобална пандемия.
Причина за тревогата е наличието на няколко на брой случаи на хантавирус – вирус, който обикновено се разпространява само чрез диви гризачи.
Според Световната здравна организация (СЗО), към 8 май са потвърдени 8 случая и 3 смъртни случая сред пътници и екипаж на кръстосващия кораб MV Hondius, който отплава от Аржентина през април.
Това избухване идва почти година след смъртта на Бетси Аракава, съпругата на актьора Джийн Хакман, която най-вероятно се е заразила чрез контакт с диви мишки или плъхове в имението си в Санта Фе, Ню Мексико.
Хантавирусът: Рядък, но смъртоносен
Хантавирусът е зоонозна инфекция – това означава, че се пренася от животни към хора. Макар да е откриван в над 100 вида бозайници, включително лисици и прилепи, основният резервоар са дивите гризачи, които могат да носят вируса без да проявяват симптоми.
Проучвания показват, че около 3% от мишките и белите мишки в САЩ са носачи на хантавирус, като най-засегнатите области са Вирджиния, Колорадо и Тексас.
Хората се заразяват, като вдишват микроскопични частици от урина, фекалии или слюнка на заразени гризачи, например при почистване на заразена хижа.
За последните 30 години Центърът за контрол на заболяванията (CDC) е регистрирал 890 случая на хантавирусно заболяване в САЩ, като 94% от тях са западно от Мисисипи, предимно в Колорадо, Аризона и Ню Мексико.
Доктор Хорхе Салинас, медицински директор по превенция на инфекции в Станфорд Хелт Кеър, подчертава, че дори в тези високорискови райони домашните мишки (като тези, които се виждат в гаражи или тавани) не са типични носачи на вируса.
„Този вирус се среща предимно при диви гризачи. Заразените животни могат да проникнат в планинска хижа или отдалечено ранчо, но не ги виждаме често в градска среда или предградия.“
Андийският щам: Единственият, който се пренася между хора
Хантавирусните щамове в Северна Америка (включително този, който е убил Бетси Аракава) не се пренасят от човек на човек. Заразата спира след контакт с гризачи. Андийският вирус, разпространен в Южна Америка, е изключение – той е единственият хантавирус, за който е документирано, че се пренася и между хора.
През 2018 г. в едно малко село в Аржентина Андийският хантавирус заразил 34 души и причинил 11 смъртни случая.
Изследванията показват, че вирусът се е разпространил от един заразен човек, който е посетил рожден ден с около 100 гости. В следващите месеци трима симптоматични пациенти, които са посещавали социални събития, са пренесли вируса към другите заразени. Въпреки това, хантавирусът не е ефективен в пренасянето между хора.
„Има респираторни вируси като грип или COVID-19, които са изключително ефективни в пренасянето си. Хантавирусът не е такъв. Той може да се пренесе на няколко човека при близък контакт с заразен и симптоматичен човек, но не очакваме да се разпространи широко.“ – казва д-р Салинас.
Смъртоносен, без ваксина и без специфично лечение
Макар и рядък, хантавирусът не трябва да се подценява. Смъртността му е 35% в САЩ през последните десетилетия – значително по-висока от тази на грип или COVID-19.
Симптомите на хантавирусен белодробен синдром (HPS) включват треска, умора и мускулни болки, които се появяват между 4 и 42 дни след експозиция. Те могат бързо да прогресират до тежка пневмония и респираторна недостатъчност.
Учените все още не разбират напълно как вирусът предизвиква такава тежка форма. Подобно на най-тежките случаи на COVID-19, смъртта може да е резултат от прекалено активна имунна реакция.
„Явно засяга белите дробове, но не е ясно колко от това се дължи на директното въздействие на вируса върху белодробните клетки и колко – на реакцията на тялото срещу инфекцията.“ – обяснява Салинас.
Няма одобрени ваксини или специфични антивирусни терапии срещу хантавирус. Пациентите могат да получават допълнителен кислород, механична вентилация или, в най-тежките случаи, ECMO (екстракорпорална мембранна оксигенация) – апарат, който поема функцията на сърцето и белите дробове, докато организмът се бори с инфекцията.
Рискът при пътуване е минимален, но предпазните мерки са важни
Круизните кораби и самолетите не са типични места, където хората могат да очакват да се сблъскат с хантавирус.
„Ако ме бяхте питали миналия месец, нямаше да предположа, че ще виждим хантавирус на круизен кораб. Все пак рискът да се заразите с този рядък вирус на самолет или кораб е изключително нисък.“ – казва Салинас.
Избухването на MV Hondius изисква специфична и малко вероятна верига от събития: един пътник трябва да е бил експониран на заразен гризач в Аржентина, след което да се качи на кораб, където тесните пространства са позволили разпространението на вируса. Салинас не очаква това да се повтори, като казва: „Рискът да се заразите с нещо друго на круизен кораб е много по-голям.“
Съветът е различен за хората, които отиват в диви райони на Запада на САЩ, където хантавирусът циркулира сред дивите гризачи.
Ако планирате да прекарате време в затворени пространства, където гризачите могат да са гнездили (например стари хижи или планински подслони), внимавайте да не влизате в контакт с фекалиите им. Д-р Салинас препоръчва отваряне на прозорци за проветряване и носене на маска N95 (достъпна в повечето магазини за строителни материали).
„Това винаги е добра предпазна мярка в такива ситуации.“ – казва той, като отбелязва, че това предпазва и от други заболявания, а не само от хантавирус.
Хантавирусът е част от по-голямата картина
Списъкът на заболявания, които са прескочили от животни към хора (хантавирус, Ебола, птичи грип, COVID-19), се удължава всяка година.
Около 75% от всички нови инфекциозни заболявания са зоонозни и учените очакват този дял да нараства.
Това се дължи на навлизането на хората в диви местообитания и климатичните промени, които променят местообитанията на самите животните.
„С оглед на това как светът се променя, а населението ни расте и се мести, вирусите ще продължават да прескачат от животни към хора. Очаквам това избухване на хантавирус да приключи, но то няма да е последното. Това е напомняне, че избухванията могат да се случват на непредвидими места.“ – казва Салинас.
Той вижда избухването на MV Hondius като предупреждение и напомняне, че никога не сме напълно подготвени за следващата епидемия.
Проблемът, според него, е, че редкостта на заболявания като хантавирус ги прави ниско приоритетни за изследователски инвестиции, оставяйки хората без лечение или ваксини, когато подобна епидемия все пак избухне.
„Трябва да изучаваме тези заболявания. Това означава инвестиции в наблюдение, изследвания и разбиране на това как тези вируси се разпространяват сред животните, преди да стигнат до нас.“
