Безпрецедентна заплаха разтърсва НАТО
Европа се изправя пред една от най-сериозните кризи в следвоенната си история. Президентът на САЩ Доналд Тръмп отново заяви претенции към Гренландия – полуавтономна територия на Дания, и не изключва използването на военна сила за да я присъедини към Америка.
В петък Тръмп заяви, че ако не може да постигне сделка „по лесния начин“, ще го направи „по трудния начин“.
Заплахата поставя алианса НАТО в безпрецедентна ситуация: организация, основана на принципа на колективна отбрана, сега се изправя пред възможността един член да нападне друг.
Датският премиер Мете Фредериксен предупреди, че ако САЩ нападнат друга страна от НАТО, „всичко спира, включително НАТО и сигурността, която е осигурена от края на Втората световна война“.
Какво точно иска Тръмп и защо?
Американската администрация аргументира исканията си с национална сигурност. Тръмп твърди, че Гренландия е покрита с руски и китайски кораби и че САЩ се нуждаят от острова от гледна точка на националната сигурност.
Островът притежава големи залежи от редкоземни минерали, необходими за производството на електроника, батерии и технологии за възобновяема енергия.
Стивън Милър, заместник-ръководител на Белия дом, заяви категорично, че „никой няма да се бие със САЩ военно за бъдещето на Гренландия“.
Секретарят на САЩ Марко Рубио съобщи, че президентът разглежда възможността да изкупи територията, но военният вариант не е изключен от масата.
Напрежението се изостри след военната операция на САЩ във Венецуела на 3 януари, при която американските сили свалиха и отведоха президента Николас Мадуро. Това събитие накара европейските лидери да вземат заплахите за Гренландия много сериозно.
Европейските планове за отговор
Военно присъствие и НАТО мисия
Германия планира да предложи създаването на съвместна мисия на НАТО за защита на арктическия регион.
Великобритания, Германия и Франция са в активни разговори за изграждане на военно присъствие на острова.
Британският премиер Кийр Стармър се е свързал с френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Фридрих Мерц, за да обсъдят засилване на сигурността в Далечния север.
Планове се обмислят за разполагане на британски войници, военни кораби и самолети в Гренландия, което на практика ще обезпечи сигурността на острова и ще направи неоснователни претенции от страна на Вашингтон, позоваващи се на липса на отбрана.
Дания обяви, че ще изразходва 88 милиарда датски крони (13,8 милиарда долара) за превъоръжаване на Гренландия, предвид „сериозната ситуация със сигурността“.
Икономически санкции
Освен военните мерки, Европейският съюз разглежда икономически средства за натиск.
Според медийни съобщения, ЕС обмисля санкции срещу американски компании, ако Тръмп отхвърли предложението за разполагане на силите на НАТО.
Технологични гиганти като Meta, Google, Microsoft и X могат да бъдат ограничени от дейност на континента, както и американски банки и финансови фирми. В крайни случаи се обмисля дори изгонването на американски военни бази от Европа.
Дипломатически усилия
Европейските лидери също залагат на дипломация. Френският външен министър Жан-Ноел Баро заяви, че страните искат да действат „заедно с европейските партньори“.
Той проведе разговор с американския държавен секретар Марко Рубио, който отхвърлил идеята, че това, което се случи във Венецуела, може да се случи и в Гренландия.
Датският външен министър и гренландският му колега поискаха спешна среща с Рубио. Тя е насрочена за следващата седмица, като европейските служители се надяват, че той може да има влияние върху Тръмп.
Единна европейска позиция
Седем европейски лидери, включително френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Фридрих Мерц и британският премиер Кийр Стармър, издадоха съвместна декларация във вторник, заявявайки, че островът „принадлежи на своите хора“.
Полският премиер Доналд Туск увери, че Дания може да разчита на солидарността на цяла Европа по въпроса за Гренландия.
Финландският парламентарен комитет по външните работи призова въпросът да бъде повдигнат в рамките на НАТО.
Гренландският премиер Йенс-Фредерик Нилсен приветства подкрепата и настоя САЩ да търсят „уважителен диалог“ чрез подходящите дипломатически канали, като добави: „Нашата страна не е нещо, което може да бъде анексирано или завзето, защото ви се ще“.
Възможни сценарии
Сценарий 1: Преговори и сътрудничество
Най-оптимистичният вариант включва разширяване на американското военно присъствие в рамките на съществуващите споразумения от 1953 г., които вече позволяват на САЩ да разполагат бази и оборудване на острова. Това обаче изисква САЩ формално да признаят датския суверенитет и правото на Гренландия на самоопределение.
Сценарий 2: Откупуване
Администрацията на Тръмп разглежда възможността за покупка на острова. Според медийни съобщения, се обмисля подкупването на гренландците с суми между 10 000 и 100 000 долара на глава от населението. Датското правителство обаче категорично заявява, че територията не е за продан.
Сценарий 3: Военна интервенция
Експерти предупреждават, че САЩ е изключително силна страна и притежават военната мощ да завземат Гренландия „доста бързо“ и „напълно без съпротива“.
Един анализатор от британския военен мислещ център Royal United Services Institute постави риторичния въпрос: „Кой европейски военен командир ще открие огън по американски военен транспорт, влизащ в Гренландия?“
Специалист по Гренландия обясни, че би било лесно за САЩ да заключат острова военно, като контролират малкото пристанища, летища и критична инфраструктура. Такъв ход обаче би означавал края на НАТО.
Сценарий 4: Гренландска независимост
Някои анализатори смятат, че при натиск от САЩ, Гренландия може да поиска пълна независимост от Дания, следвайки модела на Исландия, която получи независимост през 1944 г. Гренландците гледат на Исландия като на възможен пример за развитие.
Как може да свърши тази криза?
Експертите са разделени относно изхода. От една страна, широката общественост в САЩ е против използването на сила – едва 7% от американците подкрепят военна анексия на Гренландия, а 72% са против, според проучване от август 2025 г.
От друга страна, европейските лидери се намират в парадоксална ситуация. Бившият френски посланик в САЩ обобщи положението:
„Европейските лидери са в тази сюрреалистична ситуация, в която се нуждаят от САЩ, за да помогнат за защитата на Украйна и от друга страна се готвят да защитават Гренландия срещу САЩ“.
Много анализатори смятат, че Европа няма да отвори огън срещу американски войски, тъй като това би довело до война между най-близките съюзници. Вместо това, Европа залага на:
- Превантивно военно присъствие, което да повиши „цената“ на едностранни американски действия
- Икономически мерки, включително санкции срещу американски компании
- Дипломатически натиск, за да убедят Тръмп да не действа
Макар че военен конфликт между НАТО членове изглежда малко вероятен, експертите предупреждават, че дори без открита война, опитът за анексия би означавал края на трансатлантическото партньорство в познатата му форма и разпадането на системата за сигурност, която е защитавала Европа от края на Втората световна война.
Ситуацията остава изключително нестабилна, като европейските столици се надяват, че демонстрацията на единство и готовност за действие ще отклони Тръмп от по-радикални стъпки.
Следващите седмици ще бъдат критични за бъдещето на трансатлантическите отношения и самата архитектура на европейската сигурност.
