От символ на бърз растеж до градски проблем – експерти обясняват защо тополите вече не са желани в урбанизираната среда
Десетилетия наред тополите са били едни от най-предпочитаните дървета за градско озеленяване заради бързия си растеж, внушителната корона и способността бързо да осигурят сянка.
Днес обаче все повече общини у нас и в Европа премахват старите тополи и ги заменят с по-безопасни и дълголетни видове. Причините са комплексни – от проблеми с кореновата система до риск за здравето на хората.
Агресивна коренова система
Тополите имат мощни и в същото време повърхностни корени, които могат да повдигат тротоари, да нарушават канализационни линии и да повреждат уличната настилка.
Според експерти от Лесотехническия университет, корените на възрастните дървета достигат радиус до 20 метра, което ги прави неподходящи за гъсто застроени райони.
„Корените на тополата са силни, но разрушителни. В градска среда, където инфраструктурата е на малка дълбочина, те често причиняват деформации на настилките и тротоарите,“ обясняват специалисти пред БТА и Darik News.
Кратък живот и опасност от падащи клони
Тополите са дървета с относително кратък жизнен цикъл – средно 50 – 60 години. След този период започва изсъхване от кореновата система, което често остава незабелязано.
Изсъхналите клони обаче стават чупливи и опасни, особено при силен вятър.
Падащи клони вече неведнъж са причинявали щети по автомобили и сгради, което налага активно премахване на старите дървета.
Алергии и пухчетата на тополите
В края на май тополите изпускат характерните си бели пухчета, които всъщност са семена, обвити във власинки.
Те се разпространяват масово из градската среда и предизвикват алергични реакции и дихателен дискомфорт на много граждани.
По данни на БТА и Националния център по обществено здраве, всеки четвърти човек у нас изпитва симптоми на сезонна алергия, а най-често засегнати са тийнейджърите между 12 и 16 години.
Градските стратегии: по-малко тополи, повече устойчиви видове
През последните години в големите градове Пловдив, София и Варна започнаха програми за подмяна на старите тополи с чинари, кестени, акации, гинко билоба и дъбове, които имат по-компактна коренова система и по-дълъг живот.
От БТА уточняват, че община Пловдив вече е премахнала десетки стари тополи в районите „Южен“ и „Централен“, заменяйки ги с по-безопасни видове.
Тази тенденция следва и практиката в редица европейски градове като Виена, Будапеща и Прага, където тополите се смятат за „временен вид“, подходящ само за периферни паркове.
Къде тополите все още имат място
Въпреки недостатъците си, тополите не са напълно нежелани. Те остават подходящи за залесяване на паркови зони и крайградски територии, където корените им не застрашават инфраструктура и пухчетата не създават проблеми.
„Тополата расте по-бързо от почти всяко друго дърво и е отличен избор за горски пояси и рекултивация на терени, но не и за тесни улици в града,“ коментират експерти по градска екология.
/ Източници:
- Българска телеграфна агенция (БТА)
- Darik News – Защо общините премахват старите тополи
- Община Пловдив – отдел „Екология“
- Лесотехнически университет – Катедра „Дендрология“ /
