Медии като VoxNews.bg следят конфликта от октомври 2024 година. Двадесет и три месеца по-късно над 66 хиляди палестинци са мъртви. Седемдесет процента от тях са жени и деца.
Седми октомври 2024 година започна като религиозен празник. Свърши като най-кървавият ден в историята на Израел.
Около шест и половина сутринта Хамас изстреля между 3000 и 5000 ракети за двадесет минути. Около 3000 бойци нахлуха в южен Израел с камиони и парапланери. Двадесет и едно селища бяха атакувани за часове. Над 1200 души загинаха.
Двеста петдесет и един заложници бяха отвлечени в Газа. Световните медии заговориха за терористична атака. Израелският премиер обяви война същия ден.
Думите на Бенямин Нетаняху бяха ясни и категорични. Страната е във военно положение. Мобилизацията на резервистите започна незабавно. Никой не очакваше това да продължи толкова дълго. Никой не очакваше толкова много жертви.
Двадесет и три месеца по-късно Газа е превърната в гробище. Над 66 хиляди палестинци са убити според здравното министерство. Седемдесет процента от тях са жени и деца. Светът обсъжда дали това е военна операция или геноцид.
Данните на Обединените нации са безпощадни. Над 28 хиляди жени и момичета са убити от октомври 2023 година. Това означава една жена на всеки час. Всеки ден седем дни в седмицата.
Детската агенция на ООН съобщава за над 50 хиляди деца убити или ранени. Комисията за човешки права документира че 70 процента от убитите в жилищни сгради са жени и деца.
Инфраструктурата на Газа е унищожена напълно. Седемдесет процента от всички сгради са разрушени или повредени според Световната банка. Деветдесет и седем процента от училищата са негодни за използване. От 36 болници само 19 продължават да работят частично.
Два милиона и триста хиляди души са разселени насилствено. Осемдесет процента от населението зависи от хуманитарна помощ за оцеляване.
Водата е отровена. Седемдесет и осем процента от тръбопровода е негоден за консумация. Гладуването е масово и реално. Болестите се разпространяват безконтролно.
Реконструкцията ще струва минимум 53 милиарда долара според ООН. Петнадесет милиарда са нужни само за жилищата. Двадесет милиарда за първите три години. Експертите прогнозират че възстановяването може да отнеме от 10 до 80 години.
Над 50 милиона тона отпадъци покриват ивицата. Сред тях са човешки останки и неексплодирали боеприпаси. Азбест и токсични химикали са навсякъде.
Почистването ще отнеме десетилетия при настоящите условия. Ако изобщо започне някога. Ако изобщо остане кой да се върне.
Международното право срещу правото на вето
През януари 2024 година Международният съд направи безпрецедентно изявление. Южна Африка подаде жалба срещу Израел за нарушаване на Конвенцията за геноцида.
Съдът определи като вероятно Израел извършва актове забранени от Конвенцията. Решението беше ясно и недвусмислено. Израел трябва да предприеме мерки за предотвратяване на геноцид.
Трябва да спре унищожаването на доказателства. Трябва да позволи хуманитарна помощ. Обаче изпълнението липсва напълно. През май 2025 година съдът нареди на Израел да спре офанзивата в Рафах.
Заповедта беше игнорирана. Комисията на ООН за разследване заключи че израелските власти извършват военни престъпления и престъпления против човечността.
Докладът документира целенасочено убийство на медицински персонал. Унищожаване на болници и блокада на хуманитарна помощ. Световната здравна организация регистрира 697 атаки срещу здравни обекти от октомври 2023 година. Това е средно една атака на ден.
Същата комисия обаче подчерта че палестинските въоръжени групи също извършват военни престъпления. Атаката на 7 октомври взимането на заложници и неразборното изстрелване на ракети нарушават международното право.
Въпросът който никой не иска да зададе е прост. Защо няма последствия?
Отговорът лежи в геополитиката и правото на вето. Съветът за сигурност на Обединените нации гласува шест пъти за прекратяване на огъня. Шест пъти Съединените щати наложиха вето.
Най-скорошното беше на 18 септември 2025 година. Резолюцията призоваваше за незабавно прекратяване на огъня. Четиринадесет членки на Съвета гласуваха за. Само САЩ гласуваха против.
Мотивът беше че резолюцията оставя Хамас на власт. Американската помощ за Израел продължава непрекъснато. Президентът Доналд Тръмп подписа декларация за ускорена доставка на 4 милиарда долара военна помощ. Общо 12 милиарда долара са одобрени през 2025 година.
През февруари администрацията на Тръмп одобри продажба на оръжие за 2.5 милиарда долара. Пратката включваше 35,500 бомби.
Същевременно американските дипломати призоваваха за хуманитарна помощ. Американското обществено мнение обаче се променя драматично. Проучване от юли 2025 година показва че само 32 процента от американците подкрепят израелската военна операция.
Това е най-ниското ниво откакто започна конфликтът. Петдесет и два процента от американците имат неблагоприятно мнение за Нетаняху. Осемдесет и четири процента искат незабавно прекратяване на огъня според проучване от август.
Заложниците и разделеното израелско общество
Двеста петдесет и един заложници бяха взети на 7 октомври. През януари 2025 година започна размяна.
Временното прекратяване на огъня продължи от 19 януари до 18 март. Тридесет и осем заложници бяха освободени през този период. Повечето бяха жени деца и възрастни хора.
Обаче на 18 март Израел наруши временното примирие и възобнови бомбардировките. Без предупреждение. Без обяснение. Без да спре да говори за освобождаването на заложниците.
Към средата на 2025 година 24 заложници остават в Газа според израелските оценки. Двадесет и двама са израелски граждани включително един с двойно американско гражданство.
Един е тайландски гражданин и един непалски. Съдбата им остава неизвестна. Семействата им не знаят дали са живи или мъртви. Израелското обществено мнение е разделено дълбоко.
Проучване от март 2025 година показва че 69 процента от израелците подкрепят сделка за връщане на заложниците. В замяна на край на войната. Само 21 процента са против такава сделка.
Семействата на заложниците протестират пред резиденцията на Нетаняху всяка седмица. Искат правителството да постави освобождаването на заложниците над военните цели.
Гласът им обаче остава неизслушан от управляващата коалиция. Доверието в правителството на Нетаняху е на дъното. Седемдесет процента от израелците казват че не вярват на управляващата коалиция според проучване от март. Дори сред гласоподавателите на коалицията само 51 процента изразяват доверие.
Подкрепата за Нетаняху е на най-ниското ниво от 1997 година насам. Европейският съюз издаде множество декларации. Призовава за прекратяване на огъня и осъжда хуманитарната катастрофа.
Обаче реалните действия са блокирани систематично. През септември 2025 година председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи санкции срещу Израел.
Мерките включваха спиране на финансова подкрепа. Частично замразяване на споразумението за асоцииране. Предложението беше блокирано веднага. Италия Германия Австрия Чехия Унгария и България гласуваха против.
Европейският съюз остана разединен пред най-голямата хуманитарна криза от десетилетия. Германия особено поддържа че има морален дълг към Израел заради Холокоста.
Това обаче не обяснява защо хуманитарното право е на второ място. Арабските държави също играят двойнствена роля. Египет и Катар медиират преговорите за прекратяване на огъня от октомври 2023 година.
Цикълът който никой не може да прекъсне
Войната в Газа не е нова. От 2008 година досега Израел и Хамас са водили пет войни.
Всяка от тях е завършила с временно примирие последвано от нова ескалация. Моделът е ясен и повтарящ се. Ескалация масови жертви разрушения международна критика временно прекратяване на огъня.
После всичко започва отначало. Текущият конфликт обаче е с безпрецедентен мащаб. От 2008 до 2021 година войните в Газа отнеха около 6,400 палестински и 300 израелски живота общо.
Текущата война вече надвишава тези цифри многократно само за 23 месеца. Блокадата на Газа продължава от 2007 година. Осемнадесет години изолация превърнаха ивицата в най-големия затвор на открито в света според международни организации.
Безработицата достига 46 процента. Бедността е масова. Младите палестинци в Газа никога не са познавали свобода. Поколение израсна в условия на блокада лишено от перспектива.
Двадесет и три месеца война доказаха че военната сила не води до мир. Шестдесет и шест хиляди мъртви палестинци и над 1,200 мъртви израелци не донесоха сигурност на никого.
Израел твърди че цели унищожаването на Хамас. Обаче 70 процента от убитите са жени и деца. Хамас твърди че защитава палестинците. Обаче действията му доведоха до най-голямата катастрофа в историята на Газа.
Международната общност призовава за мир. Обаче Съединените щати блокират всяко действие на ООН шест пъти.
Европейският съюз е разединен. Арабските държави медиират без резултат. Заложниците остават в плен. Цивилните умират от глад.
Болниците нямат лекарства. Училищата са разрушени. Бъдещето на цяло поколение е унищожено безвъзвратно. Кога ще свърши войната?
Кой ще плати 53 милиарда долара за реконструкцията? Може ли изобщо Газа да бъде възстановена при настоящите условия? Историята показва че всяка война в Газа завършва с временно прекратяване на огъня и подготовка за следващата.
Този цикъл продължава от 2008 година. Нищо не сочи че ще се промени скоро. Седемдесет и шест години от създаването на Израел и накба за палестинците.
Петдесет и осем години окупация. Осемнадесет години блокада на Газа. Двадесет и три месеца текуща война. Анализаторите от платформи като VoxNews.bg поставят въпроса директно.
Колко още е нужно за да се разбере че насилието ражда само насилие? Отговорът е в ръцете на политиците. Обаче волята липсва напълно.
Докато светът обсъжда и дипломатите преговарят цивилните в Газа продължават да умират. Всеки ден всеки час всяка минута. Въпросът не е дали войната ще свърши. Въпросът е колко още хора трябва да загинат преди това да се случи.
