През последните дни изключително много се коментира мястото, на което ще се проведе конкурса Евровизия през 2027 година.
В медиите и в социалните мрежи се появиха всевъзможни мнения относно вариантите, като някои звучаха логично, а други – просто абсурдно.
Едно нещо обаче остана встрани от обществения дебат, а именно, че победата в Евровизия не гарантира автоматично домакинство за следващата година.
По традиция победителят организира конкурса
По традиция победителят на конкурса има по подразбиране правото да организира конкурса, но стандартите са високи, а правилата – строги.
Европейският съюз за радио и телевизия изрично позволяват друго решение, ако страната победител „не е в състояние“ да бъде домакин.
Това означава, че за България има известен риск да се размине с домакинството, макар и подобна вероятност да е по-скоро теоретична и малка.
До подобна ситуация би могло да се стигне ако няма подходяща зала или инфраструктура, ако траната има финансови затруднения, ако има политическа несигурност, проблеми с осигуряването на безопасността на гостите или ако БНТ просто откаже организацията
При тези условия Европейският съюз за радио и телевизия теоретично може да избере друга държава и телевизия за домакин.
В случаят България няма проблеми, свързани с безопасността и политическата стабилност, нито пък има каквито и да е изгледи БНТ да се откаже от организацията.
В страната ни обаче има друг проблем – инфраструктурен, свързан с липсата на подходящо пространство за събитие от подобен мащаб.
Случаи на победители, които не са били домакини
Историята помни реални примери на страни, чиято победа не е довела до домакинство на конкурса.
Един от най последните е свързан с Украйна, която спечели през 2022 г., но конкурсът през 2023 беше организиран във Великобритания заради войната.
По-различен е бил случаят с Израел, който отказва домакинството през 1980 г. след поредна победа на конкурса.
С домакинството се е разминало и Монако, което е една от най-богатите страни в света. То също не приема конкурса след своята победа, главно поради липса на подходящи условия на своята малка и гъсто населена територия.
В случая с България най-вероятният сценарий при отказ би бил конкурсът да се даде на друга държава с готова инфраструктура, например Германия, Обединеното кралство или Швеция.
Казано с други думи, победата на музикалния конкурс дава правото първо да бъдеш домакин, но не означава и абсолютно задължение, особено ако страната не желае или няма възможност да организира подобно събитие.
Какви примери има, които могат да послужат на България?
Когато Азербайджан печели конкурса през 2011 година, внезапно страната се оказва в същото положение като България – с право да организира конкурса, но без подходящо за целта място.
Тогава страната решава, че вместо да се опитва да пригоди и адаптира вече съществуваща сграда, ще построи нова, специално за целта.
Само за осем месеца се изгражда точно такава зала, каквато да отговаря на нуждите на конкурса и всичко минава по план.
Примерът е много добър за България. Страната ни има финансови възможности, има и нужните специалисти и техника за да реализира подобен проект.
При съвременните възможности за бързо строителство и наличните места за строителство в околностите на София, това може да се окаже най-добрата възможност.
