В стремежа да посрещне новите геополитически предизвикателства, Европейският съюз се изправя пред въпроса дали да се превърне не само в общ политически и икономически съюз, но и в ефективна отбранителна сила. Предлаганият преход от „безопасност“ към „сигурност“ изисква радикални институционални, финансови и стратегически промени.
Защо точно сега
Според Европейската комисия, след руската инвазия в Украйна през 2022 г. и повишените рискове в Източна Европа, мнозина европейски лидери и институции настояват, че ЕС трябва да засили собствените си отбранителни способности, за да не остане зависим от решенията на други съюзници.
В този контекст Европейската комисия подчертава, че целта е да се изгради истински европейски отбранителен съюз, при който държавите-членки „продължават да са двигателите на отбраната, но се възползват от добавената стойност, която предлага ЕС“.
Документът „White Paper for European Defence – Readiness 2030“, публикуван от Комисията, очертава планове за съвместни инвестиции, ускорена мобилизация на отбранителни сили и стимули за отбранителната индустрия.
Ключови аргументи за ЕС като отбранителен съюз
Един от първите аргументи в полза на единния отбранителен съюз е, че той може да помогне да се спестят ресурси чрез координация.
Вместо всяка държава да изгради всички видове способности сама, ЕС може да координира закупуването на оръжие, съвместни научноизследователски проекти и стандартизация.
В политическия обзор „Towards an EU ‘defence union’“ („Към „отбранителен съюз“ на ЕС“) се изтъква, че едно от предизвикателствата е „фрагментираната отбранителна база“, която може да се укрепи само чрез сътрудничество, съобщава Cer.eu.
Независимост от външни доставчици и съюзници е друг важен фактор. Често европейските страни са зависими от чуждестранни оръжейни доставчици или военна подкрепа отвън.
Засилен европейски отбранителен капацитет намалява тази зависимост. В изявление на Комисията се акцентира, че „трябва да купуваме повече в Европа, а не извън нея“, съобщава Euronews.
Като единен отбранителен актор ЕС би могъл да участва равностойно в глобални отбранителни партньорства и да влияе върху сигурността на континента.
В анализите на Центъра за европейска политика се отбелязва, че президентът на Комисията Урсула фон дер Лайен „често говори за създаване на ‘defence union’“, пише Cer.eu.
Препятствия и критики
Някои държави се противопоставят на прехвърлянето на прекалено много правомощия за отбрана от национално към европейско ниво.
Решенията в ЕС често изискват съгласие или квалифицирано мнозинство, което може да забавя реакции в кризи.
Към момента европейските бюджети за бронетехника, съвместни проекти и инфраструктура са ограничени.
В „Towards an EU ‘defence union’“ се посочва, че финансовите инструменти на ЕС са малки спрямо амбициите, пише Cer.eu.
Някои критици твърдят, че ЕС не може да дублира или конкурира НАТО, а трябва да работи в синхрон с него. Отделни държави се страхуват, че двойни структури могат да породят конфликти.
Примерен сценарий: „Стената срещу дронове“ и съвместната отбрана
В отговор на зачестилите нарушения на европейското въздушно пространство, лидерите на ЕС обсъдиха предложение за създаване на „drone wall“ – мрежа от радари, сензори и противодронови системи, пише Reuters.
Това е един много конкретен пример за това как защитата може да се организира на европейско ниво.
В тази връзка Европейският комисар по отбраната Андриус Кубилиус заяви, че координирането и интероперативността на отбранителните системи трябва да станат норма за ЕС, а не изключение, съобщава Financial times.
Превръщането на Европейския съюз в истински отбранителен съюз не е само символичен акт, а стратегическа нужда, споделяна от многобройни европейски лидери и институции.
Въпреки множеството предизвикателства – институционални, финансови и политически – процесът вече е в ход, задвижван от нуждата.
Колкото по-бързо държавите-членки намерят баланс между националните суверенитети и общите интереси, толкова по-реалистичен ще стане този преход.
