Анализ на възможността за европейска отбрана без САЩ
В контекста на непредвидимата политика на администрацията на Доналд Тръмп и нарастващите напрежения в трансатлантическите отношения, въпросът за европейската автономия в областта на отбраната става все по-актуален.
Бившият министър на отбраната на България, проф. Тодор Тагарев, който е признат експерт по въпросите на сигурността и отбранителното планиране, изрази категорична позиция: Европа разполага с достатъчен капацитет да се защити самостоятелно, дори и без значително участие на Съединените щати.
Но тази възможност не е без сериозни предизвикателства, компромиси и стратегически дилеми. Нека разгледаме по-задълбочено какви са реалните възможности на Европа и къде са границите на нейната самостоятелност.
Основната теза: Европа има капацитет за самоотбрана
Ако допуснем сценарий, при който Съединените щати не действат толкова активно в европейската сигурност, колкото досега, Европа има напълно достатъчен капацитет да се защити.
Това не е празна реторика или политически оптимизъм. Официални европейски документи изрично заявяват, че Европа трябва да бъде готова самостоятелно да се отбранява при нужда, без значително участие на други страни.
Тази позиция е залегнала в стратегическите планове на Европейския съюз още преди ескалацията на войната в Украйна, но събитията от последните години са й придали нова спешност.
Икономическата база: 20 пъти по-голяма от Русия
Фундаменталната реалност, която често се забравя в дискусиите за военна мощ е следната: Европа и САЩ имат икономика, която е 20 и няколко пъти по-голяма от тази на Русия. Русия няма абсолютно никакъв шанс в конвенционален конфликт с Европа, да не говорим с Европа и САЩ заедно.
Това е критично важно да се разбере. Военната мощ в дългосрочен план е пряко свързана с икономическия капацитет. Русия може да има голяма армия и ядрен арсенал, но нейната икономика е сравнително малка и вече изтощена от години война в Украйна.
Европа, обединена, притежава неизмеримо по-голям икономически потенциал за производство на оръжия, поддържане на армии и водене на продължителен конфликт.
Но има едно критично „НО“
Въпреки оптимистичната оценка за европейските военни възможности, експертите са категорични относно едно фундаментално предизвикателство: Най-трудно ще бъде Европа да компенсира отсъствието на ядрения чадър на САЩ.
Това е може би най-важното измерение в целия дебат. Европа може да има достатъчно конвенционални военни сили, икономически ресурси и индустриален капацитет.
Но ядреното възпиране – способността да отвърнеш на ядрена заплаха с ядрена контразаплаха – остава областта, в която САЩ са незаменими за по-голямата част от Европа.
Франция и Великобритания разполагат със собствени ядрени арсенали, но те са проектирани за защита на националните интереси на тези държави, не на цяла Европа.
Въпросът дали френският и британският ядрен чадър могат да се разшири до „европейски ядрен чадър“ е политически, технически и стратегически изключително сложен, но трябва да се знае, че това съвсем не е невъзможно.
Какво се променя в трансатлантическите отношения?
Тръмп и „по-слабата Европа“
Администрацията на Тръмп води политика, която създава впечатление, че една по-слаба и разделена Европа е в интерес на САЩ. Това се проявява в няколко конкретни действия и сигнали:
Подкрепа за крайно десни партии: Администрацията на Тръмп дава ясни сигнали, че подкрепя антиевропейски, националистически движения в Европа.
Най-показателен пример е срещата на вицепрезидента Джей Ди Ванс в Мюнхен не с действащия германски канцлер, а с лидерката на крайно десния „Алтернатива за Германия“.
Липса на координация: Вместо да работят в партньорство с европейските лидери, американските представители често ги „прескачат“ и действат едностранно.
Противоречиви сигнали за Украйна: Макар САЩ да продължават да продават оръжия на Украйна, липсва особен напредък в плана за мир, а непоследователните действия създават несигурност.
НАТО: От несъмнен стълб до въпросителна
Може би най-драматичният момент в дебата за европейската сигурност е свързан със сценария, при който САЩ използват сила срещу Гренландия – датска територия и следователно част от НАТО.
Ако се стигне до използване на сила срещу Гренландия, ясно е, че НАТО вече го няма. Дори да остане като табелка, дори да остане с инфраструктура или в някакъв друг формат, това НАТО, което познаваме от 1949 г, вече ще бъде в историята.
Това поставя въпроса съвсем ясно: Ако САЩ започнат да действат агресивно срещу съюзници в НАТО, Алианса престава да има смисъл в традиционния си формат.
В такъв сценарий се говори за „европейско НАТО“ – конфигурация, в която европейските държави, евентуално с Канада, формират собствена отбранителна структура. Терминът е условен, тъй като Канада не е европейска държава, а Турция, макар географски частично в Европа, не е член на ЕС.
Какво прави Европа в отговор?
800 милиарда евро за отбрана
Европейският съюз започна постепенно да прилага на практика плана си за 800 милиарда евро за развитие на европейските отбранителни способности.
Това са огромни суми, които показват сериозността на европейския отговор на променящата се геополитическа реалност.
Целта е Европа да може да гарантира сигурността си, особено ако американската подкрепа стане по-ненадеждна.
Тези инвестиции ще бъдат насочени към модернизация на армиите, развитие на отбранителната индустрия и изграждане на координирани военни способности.
Лидерски кръг: Франция, Германия, Полша, балтийските държави
В Европа прекрасно се разбира, че развитието на европейската отбрана е пряко свързано със сигурността на Украйна.
Има вече лидерски кръг от държави, които са най-активни и най-ангажирани с изграждането на европейската отбранителна автономия:
- Франция: Традиционно настоява за „стратегическа автономия“ на Европа
- Германия: Въпреки историческите си ограничения, драматично увеличава отбранителния си бюджет
- Полша: Инвестира масивно в модернизация на армията и е на първа линия на изток
- Балтийските държави: Изключително ангажирани и много силни (макар че са сравнително малки страни) поради близостта до Русия
- Великобритания: Макар извън ЕС, остава ключов партньор и притежава ядрени способности
Отбранителната индустрия: Българската възможност
Интересен аспект на европейската военна модернизация е ролята на отбранителната индустрия, където България има неочаквано силни позиции.
Войната в Украйна е ускорила интеграцията на европейските отбранителни индустрии и България вече е активен участник.
По време на визитата на фон дер Лайен в България, която включваше посещение на ВМЗ-Сопот, стана ясно, че България има реален шанс да се превърне в един от важните центрове на европейската отбранителна индустрия.
Това е стъпка в посока по-дълбока интеграция на отбранителните индустрии на страните членки.
България и сега е сред водещите производители на боеприпаси в Европа. Възможността за съвместни предприятия с германския гигант „Райнметал“ за производство на барут и снаряди показва, че малките държави могат да играят значима роля в европейската отбранителна архитектура.
Може ли Европа наистина да замести САЩ?
Военният капацитет: Да, но…
От чисто количествена гледна точка, отговорът е „да“. Европа има:
- Над 1.5 милиона активни професионални военнослужещи
- Модерна военна техника
- Развита отбранителна индустрия
- Огромен икономически потенциал
Русия, дори със своята голяма армия, е изтощена от войната в Украйна и икономически слаба в сравнение с обединена Европа.
Ядреното възпиране: Най-големият проблем
Компенсирането на американския ядрен чадър е най-трудното предизвикателство. Франция и Великобритания имат ядрени арсенали, но:
- Те са по-малки от американския
- Политически, не е ясно дали и как биха се използвали за защита на други европейски държави
- Германия и други държави трябва да решат дали се доверяват на френско-британския ядрен чадър
Политическото единство: Фундаменталният въпрос
Може би най-големият въпрос не е военен или икономически, а политически. Европа е съюз от 27 суверенни държави с различни интереси, история и визии. САЩ са единна федерация с централизирано военно командване.
За да работи европейската отбрана ефективно, е необходимо:
- Политическо единство при вземането на решения
- Координирано военно планиране
- Общ бюджет и разходи
- Взаимно доверие между членовете
Няма как лесно да бъде заменена ролята на САЩ в Европа, но и никой не работи за това тя да бъде заменена, ако не се налага.
Важно е САЩ да продължат да бъдат ангажирани в Европа, но същевременно Европа да продължи движението към собствена отбранителна автономия.
Позицията на България: Между възможности и рискове
Активно участие или пасивност?
България не може да си позволи да бъде пасивна в процеса на изграждане на европейската отбрана.
Въпросът не е да се почесваме още години и после да кажем – присъединяваме се. Няма запазено място.
Ако страната пропусне да участва активно в началните етапи на изграждането на европейската отбрана, рискува да остане встрани от важни решения и възможности.
Това предупреждение е особено актуално в контекста на политическата нестабилност в България.
Черно море: Българският принос
По отношение на участието в мироопазващи операции в Украйна, България няма да се включва с войски на територията на Украйна, но участва с военноморски способности, с гарантиране на сигурността на Черно море, морския трафик, защита от дронове, разчистване на морски мини.
Черноморският регион е естествената зона, в която България може да допринесе най-ефективно, защитавайки собствените си граници и участвайки в гарантирането на морската сигурност.
Отбранителната индустрия: Икономическа възможност
За България развитието на отбранителната индустрия представлява не само въпрос на сигурност, но и на огромни икономически възможности.
Оръжейната индустрия прави България фактор в ЕС. България дълго време е изоставала, но днес има реален шанс да заеме ключово място в индустрията, благодарение на стратегическото си разположение и вече съществуващия капацитет.
Реализъм и предизвикателства
Отговорът на въпроса „Може ли Европа да се оправи много добре и без САЩ?“ е едновременно „да“ и „не“.
Да, защото Европа има икономически капацитет 20+ пъти по-голям от Русия, има достатъчно конвенционални военни сили, може да увеличи производството на оръжия и според официални европейски документи вече планира самостоятелна отбрана
Не (или много трудно), защото ядреният чадър на САЩ е незаменим на кратък срок. Освен това, политическото единство в ЕС е предизвикателство. Промяната ще изисква огромни инвестиции и време, а някои способности (стратегическа авиация, ракетна отбрана) са трудни за възпроизвеждане.
Европа трябва да бъде готова да се защитава самостоятелно, ако се наложи. В крайна сметка, последните събития са еквивалентни на края на Студената война.
Само че в края на Студената война имахме надеждата, че светът ще бъде много по-мирен. Сега е видимо с просто око, че светът върви в конфронтация, война, тежка агресия и много жертви и това няма да свърши скоро.
Единствената гаранция за европейските държави е да бъдат част от интегрирана Европа и тясно да се включат във всички отбранителни процеси.
Европа може да се защитава сама. Въпросът е не дали може, а на каква цена и при какви условия. И дали тази цена не би могла да бъде избегната чрез възстановяване на здравото трансатлантическо партньорство.
