Франкфурт, Германия
Европейската централна банка намали основния си лихвен процент, предупреждавайки за влошена перспектива на растежа заради търговските напрежения. Това решение дойде след дълги спекулации и се възприема като отговор на глобалните търговски конфликти, които заплашват икономиката на еврозоната. Новото намаление с 25 базисни точки беше напълно очаквано от пазарите, като вероятността за такова действие беше оценена на около 94% според данни на LSEG. Тази стъпка сваля депозита на ЕЦБ до 2.25%, след като той достигна 4% през средата на 2023 година.
Анализаторите виждат в последните търговски развития основна причина за понижаването на лихвите от страна на ЕЦБ. Въпреки че някои от първоначалните мита, наложени от САЩ, както и ответните мерки, са временно спрени или смекчени, опасенията за тяхното въздействие върху икономическия растеж остават. В своето изявление, ЕЦБ подчерта, че „перспективата за растеж се е влошила поради нарастващите търговски напрежения“. Това отразява нарастващата несигурност, която вероятно ще намали доверието сред домакинствата и фирмите.
Реакции и бъдещи перспективи
Същевременно, президентът на ЕЦБ, Кристин Лагард, заяви, че „дезинфлационният процес е в напреднала фаза“. Тя добави, че по-голямата част от мерките за базисна инфлация сочат към инфлация, която ще се установи около средносрочната цел на Управителния съвет от 2%. Банката изглежда отворена за още намаления на лихвените проценти, ако търговският шок продължи и се отрази в данните. Според Марк Уол, главен европейски икономист в Deutsche Bank, „Очакваме ново понижение на лихвените проценти през юни“, което би довело до крайна стойност от 1.5% до края на годината.
Необичайно високата несигурност също е повлияна от политическите икономически конфликти, които затрудняват международната търговия и инвестиции. Лагард подчерта, че макар някои мита да са в сила, „нещо много по-сериозно“ може да се появи на хоризонта. Според нея, митата могат да окажат негативно въздействие върху икономическия растеж, докато „нетното въздействие върху инфлацията все още не е ясно“.
Принципът на неутралния лихвен процент, който би трябвало да е подходящ за свят без шокове, не съответства на настоящата среда. ЕЦБ премахна изрази, характеризиращи нивото на рестриктивност на паричната политика, което показва, че банката не е ангажирана с определена лихвена траектория. Това означава, че решенията ще бъдат основани на очакванията за инфлацията, икономическите и финансовите данни, както и силата на паричната политика.
Въпреки всичко, еврозоната изгражда известна устойчивост срещу глобалните шокове, но все пак остава притеснителна перспектива. Според Кристин Лагард, „Икономиката на еврозоната вероятно е нараснала през първото тримесечие на 2025 година“. Все пак, опасенията за бъдещето остават, тъй като международните търговски напрежения и геополитическата несигурност тежат на бизнес инвестициите. Макар че днешното понижение на лихвения процент няма да навреди, неговото дългосрочно въздействие остава неясно.
