Докато в България дебатът за начина на гласуване продължава да бъде един от най-спорните политически въпроси, в Северна Европа има държава, която от две десетилетия прилага модел, смятан от мнозина за бъдещето на демокрацията.
Естония е пионер в онлайн гласуването, като още от 2005 година позволява на гражданите си да подават своя вот дистанционно чрез интернет. Днес над една трета от естонските избиратели редовно използват т.нар. i-voting.
На този фон България все още разчита на комбинация от хартиени бюлетини и машинно гласуване на места, като идеята за дистанционно електронно гласуване остава по-скоро в сферата на теоретичните обсъждания, отколкото на реалната политика.
Как работи онлайн гласуването в Естония
Естонският модел за интернет гласуване е изграден върху вече съществуващата национална дигитална инфраструктура.
Всеки гражданин разполага с електронна идентичност под формата на ID карта, Mobile-ID или Smart-ID, които се използват за достъп до редица публични услуги – от здравеопазване до данъчни декларации.
Гласуването онлайн е възможно в периода от четвъртия до десетия ден преди изборния ден. Избирателят може да гласува от личен компютър или мобилно устройство, използвайки защитена връзка и цифров подпис.
Една от ключовите особености на системата е, че гласът може да бъде променян неограничен брой пъти – брои се само последният подаден вот. Освен това всеки гражданин има възможност да анулира онлайн гласа си, като гласува по традиционния начин в изборния ден.
Според естонските власти тази система намалява риска от принуда и купуване на гласове, тъй като вотът може да бъде „прегласуван“.
Сигурността се гарантира чрез криптиране, цифрови подписи и редовни одити от независими експерти и международни наблюдатели.
Официалната позиция на Естония е, че системата е поне толкова сигурна, колкото и хартиеното гласуване, а в някои аспекти – дори по-надеждна.
Критики и предизвикателства
Въпреки дългогодишния си опит, естонският модел не е лишен от критики. Някои специалисти по киберсигурност предупреждават за потенциални рискове, свързани с възможни хакерски атаки, компрометиране на крайни устройства или уязвимости в инфраструктурата на центровете за данни.
През годините са публикувани и академични анализи, които поставят под въпрос определени технически аспекти на системата.
Естонските власти обаче последователно отричат твърденията за реална заплаха, като подчертават, че за повече от 20 години не е доказан случай на манипулиран изборен резултат чрез i-voting.
Факт е, че въпреки критиките, доверието на естонските граждани в онлайн гласуването остава високо, а използването му продължава да нараства и през 2025 година.
Къде се намира България днес
България към момента не разполага със система за онлайн гласуване. Вместо това страната експериментира с машинно гласуване, което през годините беше въвеждано, ограничавано и на моменти почти напълно изоставяно.
Аргументите „за“ и „против“ варират – от по-малко човешки грешки и по-бързо отчитане, до съмнения в сигурността и липса на достатъчно сертифицирани устройства.
През декември 2025 г. коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ внесе законопроект за въвеждане на 100% машинно гласуване, с цел намаляване на манипулациите и недействителните бюлетини.
Централната избирателна комисия обаче нееднократно е изразявала резерви, посочвайки проблеми със сертификацията, логистиката и сигурността, което на практика води до периодично връщане към хартиеното гласуване.
Онлайн платформи, свързани с изборния процес, в България засега се използват основно за подаване на заявления от български граждани в чужбина, но не и за самото гласуване.
Може ли България да последва естонския модел?
Експертите са сравнително единодушни, че директното копиране на естонския модел не е възможно без сериозна предварителна подготовка.
Онлайн гласуването в Естония не е изолирана технологична мярка, а резултат от дългогодишна дигитална трансформация и технологична осведоменост на самото общество.
Една такава трансформация включва универсална електронна идентичност, високо обществено доверие в институциите, стабилна киберсигурност, както и ясно законодателство и постоянни одити.
В България подобен преход би изисквал първо решаване на по-базови проблеми – актуализация на избирателните списъци, изграждане на надеждна електронна идентификация и устойчив политически консенсус.
Част от специалистите предлагат междинни стъпки, като наемане вместо закупуване на машини, по-добра сертификация и поетапно разширяване на електронните услуги, преди да се мисли за онлайн вот.
Урокът от Естония
Историята на естонското i-voting показва, че технологиите могат да улеснят демократичния процес, но не могат да заместят доверието, институционалната стабилност и политическата воля.
За България въпросът не е просто „онлайн или хартия“, а дали държавата е готова да изгради дългосрочна стратегия за дигитална демокрация.
Естония доказва, че онлайн гласуването може да работи. Дали България ще тръгне по този път – и кога – остава открит въпрос, който ще продължи да бъде в центъра на обществения дебат.
