От напълно изчезнало до възродено – историята на Дединци, което доказа, че животът в българското село може да се върне, стига да има воля и общност
В страна има над 200 села, които вече са напълно призрачни, но историята на село Дединци, община Златарица, звучи като истинско чудо.
Това малко планинско селце в сърцето на Балкана, в което между 2002 и 2004 г. нямаше нито един човек, днес отново има живот, чува се смях и се вижда дим от комините на къщите.
От 1200 души до нула
Основано около 1650 г. под името „Юмрук кая“, Дединци някога е било процъфтяващо село с над 1200 жители и дори общински център.
Но индустриализацията през 50-те години на ХХ век започва да изтегля хората към градовете и заводите.
През 1986 г. природата нанася последния удар – порой и свлачище отнасят пътя и десетки къщи. Около 400 жители получават право на обезщетение и напускат.
До 2002 г. в селото остават само няколко възрастни души. Когато и те си отиват, Дединци остава без нито един жител – с други думи, селото официално изчезнало.
Две години пълна тишина
В продължение на две години селото е напълно призрачно – без ток, без път, без вода. Природата бавно, но неумолимо си връща територията.
Къщите започват да рухват, бурени обгръщат дворовете, а името „Дединци“ изчезва от разговорите.
Обратът – от държавна в общинска собственост
Истинското възраждане започва през 2004 г., когато селото преминава от държавна към общинска собственост.
Това позволява продажба на имоти и отваря пътя за нови заселници. Първи се връщат няколко наследници на старите жители, а после идват нови хора – от Велико Търново, Златарица, дори София.
„Селото е спокойно, въздухът чист, няма трафик и шум. Като дойдеш за уикенда, просто се зареждаш“, казва Маргарита Асенова, една от новите жителки.
Новите дединци
Днес в Дединци живеят около 30 души и най-интересното е, че това са предимно млади семейства и работещи хора.
Някои от тят идват през уикенда, а други живеят постоянно. Почти няма празна къща. „Събираме се, празнуваме заедно, поддържаме селото живо“, казва Теодора Тонева.
Живот без удобства, но с дух
Възраждането на Дединци обаче не е лесно. Водопровод няма, а водата се носи от чешма на два километра.
„Всеки, който иска, може да си купи къща, но без вода е трудно. Това е най-големият проблем“, споделя Десислава Славова.
За изграждане на водопровод са нужни около 15 000 лв., но общината не разполага с финансиране. Европейски програми не предвиждат средства за толкова малки населени места.
Няма и магазин, медицински пункт или редовен транспорт. Но жителите не се оплакват. Организират се, доставят си всичко нужно и се справят. Единственият реален проблем остават кражбите, когато селото е празно през седмицата.
Обезлюдените села в България
Историята на селото е светъл лъч сред тревожната картина на обезлюдяването. В България около 205 села са напълно обезлюдени.
Други над 500 имат под 10 жители, а 571 села в страната имат едноцифрен брой жители.
Само в област Велико Търново има 66-69 обезлюдени села. В община Златарица – 10 от 24 села са без жители.
Причините са ясни: липса на поминък, инфраструктура, услуги и държавна политика за селските райони.
След разпада на ТКЗС-тата и малките предприятия, селата просто изчезват от икономическата карта.
Какво връща живота?
Дединци показва, че възраждането е възможно, когато съвпаднат няколко фактора:
- Възможност за покупка на имоти – промяната в собствеността е решаваща;
- Относителна достъпност – селото е само на 10 км от Златарица;
- Природна красота – чист въздух, тишина, спокойствие;
- Общност и съпричастност – новите жители действат заедно.
Какво може да направи държавата, ако иска да помогне
Експертите настояват за целенасочена национална политика за селата:
- изграждане на инфраструктура и интернет свързаност;
- стимули за нови заселници и малки бизнеси;
- развитие на селски туризъм и занаятчийство;
- дигитализация и възможност за работа от разстояние.
Подобни мерки вече се прилагат в други европейски страни – Италия продава къщи за 1 евро, Испания и Португалия предлагат стимули за млади семейства и дигитални номади. В България обаче подобни програми все още липсват.
Бъдещето на Дединци
„Това са хора, които работят и идват през уикенда, но всички искат едно – да има вода и път“, казва кметският наместник Мирослав Асенов.
Той вярва, че Дединци е пример за други обезлюдени села, които могат да се възродят. Но подчертава – без минимални условия животът на село ще остане лукс за ентусиасти.
Село Дединци се върна от мъртвите. Но зад тази малка победа стои големият въпрос:
Ще позволим ли на стотиците други български села да изчезнат без следа?
Защото въпросът не е дали България може да си позволи да ги спаси, а дали може да си позволи да ги загуби.
/ Източници:
- Национален статистически институт (НСИ)
- Общинска администрация Златарица
- Интервюта с местни жители (2024–2025 г.)
- Теренно проучване и архивни данни от Държавен архив – Велико Търново
- Европейска статистическа служба (Eurostat) – данни за демографските тенденции /
