На 22 юни 2001 г., дни преди парламентарните избори, българското правителство подписва договор за модернизация и дългосрочно изкупуване на електроенергия от ТЕЦ „Марица Изток 3“. Подобни договори са сключени и за ТЕЦ „AES Гълъбово“ („Марица Изток 1“).
Тези споразумения поставят основата на модел, който в следващите две десетилетия оказва значително влияние върху цените на електроенергията, финансовото състояние на НЕК и структурата на българската енергийна система.
Как възникват проектите
В края на 90-те години България се намира в процес на преструктуриране на енергийния сектор, при ограничен публичен ресурс и необходимост от модернизация на остарели въглищни мощности.
В този контекст държавата търси стратегически инвеститори, които да финансират екологични подобрения и нови мощности.
През 2001 г. ТЕЦ „Марица Изток 3“ преминава към смесена собственост след споразумение между НЕК и чуждестранен инвеститор.
Проектът първоначално е оценен на около 470 млн. долара, като впоследствие стойността на инвестициите нараства.
През следващите години собствеността се прехвърля между няколко международни компании, включително Enel и по-късно ContourGlobal.
Подобен модел е приложен и при ТЕЦ „AES Гълъбово“, където инвестицията надхвърля 1 млрд. евро, финансирана основно чрез международни банки.
Дългосрочните договори и тяхната логика
И за двете централи са подписани дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия („take or pay“), които гарантират изкупуване на произведената електроенергия.
Гарантират се също и плащания за т.нар. „разполагаемост“ – готовност за производство, независимо от реалното натоварване, както и фиксирана ценова рамка, включваща възвръщаемост на инвестициите.
Този модел е широко използван в инфраструктурни проекти в развиващи се икономики в края на 90-те и началото на 2000-те години и има за цел да намали инвестиционния риск за частния капитал.
Финансови и системни ефекти
В годините след въвеждането им договорите водят до значителни фиксирани разходи за НЕК. Част от тези разходи се отразяват върху крайните цени на електроенергията, а друга част – върху финансовия баланс на държавната компания.
Експерти в сектора нееднократно отбелязват, че договорите ограничават гъвкавостта на енергийната система, тъй като задължават изкупуване на електроенергия при условия, които не винаги отразяват пазарната конюнктура.
Какво се случва след изтичането на договорите
Договорът за ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ изтича през февруари 2024 г. След този момент централата започва да работи при пазарни условия, без гарантирано изкупуване.
Данните за 2024 г. показват значително по-ограничено натоварване, което отразява по-ниската конкурентоспособност на въглищната електроенергия в условията на свободен пазар и високи разходи за емисии.
Подобна ситуация може да се очаква и в случая с ТЕЦ „AES Гълъбово“ след изтичането на нейния договор.
Промяна в инвестиционния фокус
Собствениците на ТЕЦ „Марица Изток 3“ публично заявяват намерения за диверсификация, включително инвестиции в батерийни системи за съхранение на енергия и възобновяеми източници.
Това отразява по-широката тенденция в европейската енергетика, свързана с декарбонизацията и намаляването на ролята на въглищата.
Ролята на държавата и регулаторната рамка
Един от основните изводи, които експерти извеждат, е значението на договорния дизайн и регулаторния контрол.
Дългосрочните ангажименти, поети в различна икономическа и пазарна среда, трудно се адаптират към нови реалности като либерализацията на пазара и климатичните политики на ЕС.
Опитите за предоговаряне през годините са ограничени от правни ангажименти и риск от арбитражни искове, което допълнително стеснява възможностите за бързи промени.
Какви са уроците
Случаят с двете въглищни централи в „Марица Изток“ показва, че има необходимост от по-голяма прозрачност при сключване на дългосрочни договори.
Освен това е важно да има и защитни клаузи и механизми за адаптация към пазарните промени, а също така има и нужда от диверсификация на енергийния микс и намаляване на системни зависимости.
За бъдеще трябва да се осъзнае и важността на обществения и експертен дебат при решения със сходен стратегически характер.
Поглед напред
Изтичането на дългосрочните договори поставя българската енергетика пред един нов етап. Въпросите за бъдещето на въглищните централи, заетостта в региона и прехода към по-чисти технологии остават отворени.
Макар финансовите последици от миналите решения да не могат да бъдат върнати назад, анализът на този период може да послужи като основа за по-информирани и устойчиви политики в бъдеще.
Енергетиката остава сектор от ключово значение, в който балансът между инвестиции, обществен интерес и дългосрочна сигурност е решаващ.
