Държавният дълг на Хърватия остана под европейския праг през второто тримесечие на 2026 г., въпреки че бюджетният ѝ дефицит се отдалечи от допустимото равнище. Към края на юни задълженията на страната са били 56,2% от брутния вътрешен продукт, докато средното съотношение за еврозоната е достигнало 88,8%. В същия период хърватският дефицит е нараснал до 4% от БВП.
Дългът намалява спрямо началото на годината
Данните показват, че хърватският държавен дълг е достигнал 54,73 млрд. евро в края на юни. Като дял от икономиката това е по-ниско равнище спрямо отчетените 57,8% в края на март. Страната остава под ограничението от 60% от БВП, заложено в правилата на Европейския съюз.
Най-близо до хърватския показател е Румъния, където съотношението е 59,4%. Най-нисък дълг сред държавите членки има Естония с 26,1%, следвана от Дания с 27,1% и Люксембург с 28,2%. В другия край на класацията са Гърция и Италия, чиито показатели надхвърлят съответно БВП с 40,8% и 39,9%.
Средното равнище на дълга в еврозоната се е повишило от 88,4% до 88,8% за едно тримесечие. За Европейския съюз увеличението е от 82,5% на 82,9%. В номинално изражение задълженията са нараснали с около 200 млрд. евро в еврозоната и с приблизително 240 млрд. евро в целия съюз.
Дефицитът надхвърля европейското правило
Хърватия е сред 16-те държави членки, преминали границата от 3% за бюджетния дефицит. През април–юни показателят е бил 4% от БВП, което представлява увеличение с 0,6 процентни пункта спрямо първите три месеца на годината.
Това е третото поредно тримесечие, в което Загреб превишава установения лимит. За последен път подобно равнище е регистрирано през второто тримесечие на 2021 г., когато дефицитът е достигнал 7,5% от БВП. Праговете за дълга и дефицита са част от фискалните критерии на ЕС.
Средният дефицит е бил 3,3% от БВП в еврозоната и 3,5% в Европейския съюз. Румъния отчита най-големия отрицателен резултат – 9,2%. Ирландия, Дания, Гърция, Кипър и Португалия, напротив, са приключили тримесечието с излишък.
