Шофьорът на автобус номер 9 изчислява на калкулатора си загубата. Двадесет лева месечно по-малко заради новите осигуровки. Двеста и четиридесет лева годишно изчезват от семейния бюджет. Правителството обеща, че данъците няма да се вдигат. Обеща и че осигуровките остават непроменени. Лъжата се оказа толкова нагла, че дори опозицията я нарече най-голямата от времето на Жан Виденов.
Министерството на финансите публикува проектобюджета за 2026 година в началото на ноември. Документът е първият в историята на България като пълноправен член на еврозоната. Приходите се планират на 51.4 милиарда евро, разходите на 55.1 милиарда евро, а дефицитът на 3.65 милиарда евро. Числата изглеждат балансирани на хартия. Реалността обаче разкрива съвсем различна картина за обикновения работещ човек.
Премиерът Росен Желязков заяви категорично през октомври, че данъчно-осигурителната тежест няма да се увеличава. Бойко Борисов и той самият публично се заклеха, че данъците и осигуровките няма да бъдат докоснати. Обещанието прозвуча уверително пред камерите. Само седмици по-късно обаче проектобюджетът разкри истината. Данъкът върху дивидентите скача от 5% на 10% – удвояване за една нощ. Осигуровките за пенсии се вдигат с 2 процентни пункта от януари 2026 година.
Нека преведем това на език, който всеки разбира. Работещ с бруто заплата 1500 лева ще загуби около 20 лева месечно само от увеличението на осигуровките. Това са 240 лева годишно, които изчезват от семейния бюджет без никаква гаранция за по-висока пенсия в бъдеще. Предприемачът, който е вложил спестяванията си в малък бизнес и изтегля дивиденти веднъж годишно, сега ще плаща двойно повече данък. Вместо да реинвестира печалбата в разрастване на фирмата, той трябва да реши дали да остане в България.
Скритите данъци ударят по джобовете системно
Обещаха липса на данъчно увеличение, но данъкът върху дивидентите се удвоява. Ивайло Мирчев от ПП-ДБ отиде още по-далеч в критиката си. Той нарече Бюджет 2026 най-лошия от времето на Жан Виденов насам. За последните 30 години бюджетът не е представлявал такова икономическо цунами, каза Мирчев пред журналисти. Думите му звучат драстично, но числата му дават право.
Минималната работна заплата се вдига до 1213 лева или 620 евро от януари 2026 година. Това изглежда като добра новина за около 600 хиляди работещи българи. Проблемът е, че първоначалното предложение беше 605 евро. Правителството се опита да намали увеличението под законово изискуемото ниво. Синдикатите КНСБ и Подкрепа обявиха протест пред Министерския съвет. Едва след това управляващите се съгласиха да спазят законовата формула от 50% от средната заплата в страната.
Драма номер две идва от акцизите и таксите. Акцизът на цигарите расте отново. Таксата за хазарта скача от 20% на 25%. Правителството твърди, че увеличението на акцизите не е вдигане на данъци. Техническата словесна игра не променя факта, че потребителите ще плащат повече пари за същите стоки и услуги.
Експертите предупреждават за последствията. Гласът им обаче не достига до кабинетите на властта.
Държавните служители печелят заплати от частния сектор
Заплатите в Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната се увеличават автоматично с 12% през 2026 година.
Законовият механизъм ги обвързва с растежа на средната заплата в страната. Бюджетът за служители в МВР ще достигне 4.2 милиарда лева. Военните ще получат 2.8 милиарда лева. Общата сума за двете министерства е 7 милиарда лева – рекорд в историята на България.
Сравнението със заплатите в частния сектор разкрива дълбоката несправедливост на системата. Работещите в частни фирми плащат увеличени осигуровки, докато държавните служители получават автоматични увеличения на заплатите си. Учителите и лекарите растат с по-малко от полицаите и военните.
Средната класа финансира разрастването на държавния апарат според състава на Министерски Съвет и Народното Събрание. Разходите за персонал в бюджета достигат исторически рекорд от над 26 милиарда лева или 13.1 милиарда евро. НОМЕР 1 в целия Европейски съюз.
Бизнесът реагира остро на параметрите на бюджета. Асоциацията на индустриалния капитал в България обяви протестна готовност заради увеличената данъчна тежест.
Добрин Иванов от АИКБ каза, че увеличението на осигуровките с 2 процентни пункта удря директно върху заплатите на работещите хора и разходите на работодателите.
Удвояването на данъка върху дивидентите ще предизвика верижна реакция. Инвестициите ще намалеят, сивата икономика ще расте, икономическата конкурентоспособност ще се влоши.
Нереалистичните приходи крият истинския дефицит
Министерството на финансите залага отново на нереалистично увеличение на приходите от ДДС по старата схема на преписвач на изпит по финанси, които ще го мисли лятото. Или пък има план как да похарчи тези пари …по други начини – корупция, PR, предизборно.
Прогнозата за 2026 година предвижда ръст от 18% спрямо 2025 година. Проблемът е, че подобна прогноза се оказа погрешна и през тази година. През септември 2025 реалното събиране на ДДС нарасна с 14.1%. Правителството обаче заложи в бюджета ръст от 35%. Разликата между обещаното и реалното създава скрит дефицит.
Преди седмица, Георги Кадиев, бивш заместник-министър на финансите, предупреди, че правителството отново се насочва към недостижими цели за ДДС приходи.
Експертите наричат подхода „счетоводна гимнастика“.
Целта е бюджетът да изглежда балансиран на хартия, без реални структурни промени в разходната част.
Фискалният съвет на България също изрази загриженост. Любомир Дацов, член на съвета и бивш заместник-министър на финансите, предупреди че е въпрос на време кога бюджетът ще „гръмне“.
Без промяна в бюджетната структура ще имаме още от същото, каза Дацов в интервю за медиите. Международният валутен фонд се присъедини към критиките. МВФ предупреди за липса на структурни реформи и рискове, свързани с бюджетния баланс.
Новинарски портали като VoxNews.bg публикуват анализите на експертите, но властта не реагира, очевидно откъсната от реалността и от това, че не можем да си нарисуваме пари, които да раздаваме, а тези пари трябва да дойдат от някого или да се трупат още и още дългове. Дълговата част до голяма степен е предопределена от новия начин, по който ще могат да се теглят заеми от държавата след влизането й в Еврозоната.
Държавният дълг на България се очаква да достигне 37.6 милиарда евро през 2026 година. Това представлява 31% от брутния вътрешен продукт на страната.
Прогнозите показват, че дългът ще продължи да расте.
През 2027 година ще достигне 43.5 милиарда евро или 34.2% от БВП.
През 2028 година ще се покачи до 49 милиарда евро или 36.6% от БВП.
Тенденцията е ясна – България задлъжнява все повече без реформи, които да оптимизират разходите и уверено върви към дългова спирала по гръцки сценарии, но без острови за продаване.
Историята се повтаря с опасна точност
Сравнението с правителството на Жан Виденов от 1995 до 1997 година не е случайно. Онова правителство също раздува държавния апарат без реформи. Нереалистичните бюджетни прогнози водеха до все по-голям дефицит. Макар признаваме това да не е пълната истина за проблемите тогава, то това е обичайната конотация с илюстративно-образна цел.
Инфлацията достигна хиперинфлационни нива от над 2000%. Банковата система се срина. Икономическият колапс принуди правителството да подаде оставка. България се възстанови едва след въвеждането на валутен борд и радикални реформи.
Днес паралелите са притеснителни.
Правителството обещава ниски данъци, но ги вдига маскирано и косвено.
Нереалистичните приходи крият истинския размер на дефицита. Разходите за персонал експлодират без оптимизация на щатовете. Липсата на структурни реформи акумулира проблеми за бъдещето.
Гърция премина през подобна криза през 2009 до 2015 година. Скритият дефицит над 3% се разкри внезапно. Дълговата криза принуди страната да иска помощ от Европейския съюз и МВФ. Заплатите и пенсиите бяха намалени драстично.
Докато Гърция фалираше, гражданите й не можеха да теглят пари от банкомати – нищо, че не те са теглили кредитите. Добре е българите да сме подготвени за това, защото очевидно ще се окажем там и както винаги ще плащаме чуждата сметка в духа на песента на Тони Димитрова „Балкански синдром“.
Има ли алтернатива на този опасен път?
Икономистите са единодушни, че структурните реформи са неизбежни. Държавният апарат трябва да бъде оптимизиран. А това значи край на раздутата държавна администрация, която осигурява вот по изборите.
Автоматичните механизми за увеличение на заплатите в силовите структури трябва да бъдат преразгледани, защото збюджета се задъхва и това е меката дефиниция.
Събирането на данъци трябва да стане по-ефективно вместо да се вдигат ставките. Сивата икономика трябва да бъде ограничена с реални мерки, не с декларации. Нито една от тези реформи обаче не фигурира в Бюджет 2026.
Когато обаче се предложи механизъм за събираемост, той следва да подлежи на перспективна оценка за въздействието, защото всеки финансист знае, че когато вдигаш данъците – започва да пада събираемостта и може да се окаже, че имаш по-малко данъци от преди и това е икономически заокн!
Може ли обикновеният работещ българин да направи нещо? Синдикатите показаха, че протестът работи. Минималната заплата беше вдигната от 605 на 620 евро след заплахата за стачка.
Бизнесът обяви протестна готовност заради данъчната тежест. Гласът на хората може да промени решения, ако е достатъчно силен и организиран.
Въпросът е дали обществото ще реагира навреме или ще чака кризата да удари първо?
Кой ще плати сметката в крайна сметка? Отговорът е ясен от цифрите.
Обикновеният работещ гражданин губи 240 лева годишно от осигуровките в показаният по-горе пример.
Предприемачът губи половината от дивидентите си заради удвоения данък. Инфлацията от 3.5% продължава да яде покупателната способност на семействата.
Държавните служители получават автоматични увеличения.
Политиците запазват властта си с популистки обещания.
Системата работи за малцинството за сметка на мнозинството.
До кога?
