Българската социалистическа партия влезе в управление с вечния си противник ГЕРБ през януари 2025 г., но вместо да изпълнява своя левичарски мандат, партията се превърна в послушен младши партньор, който жертва позиции, принципи и министри винаги когато коалиционният партньор реши да натисне. Актуалната криза от средата на октомври 2025 г. показва с брутална яснота колко далеч е стигнала деградацията.
Когато лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заплаши правителството със срив, заместник министър председателят от БСП Атанас Зафиров незабавно обяви, че социалистите са готови да жертват всички свои позиции, от председателя на парламента до всички министри, при това без да знаят какви конкретни претенции се отправят към тях.
Това разследване на Voxnews.BG документира как БСП, партия с 19 депутати и 7,3 процента електорална подкрепа, беше систематично манипулирана, отслабвана и използвана като легитимиращо прикритие за ГЕРБ, правейки компромиси по всички основни въпроси и не реализирайки нито една от обещаните си политики.
От пълен идеологически обрат по темите НАТО и Украйна, през замразяване на социалните програми в бюджета, до публично унижение пред коалиционните партньори, историята на БСП в това управление е история на политическа капитулация.
Кризата от октомври 2025 г. – капитулация за 72 часа
12 октомври 2025 г., в извънредни избори за общински съвет в Пазарджик ГЕРБ се срина до шесто място с едва 6,16 процента от гласовете.
За сравнение, ДПС Ново Начало на Делян Пеевски излезе първо с 17,13 процента.
Вотът беше насрочен след като Върховният административен съд анулира резултатите от октомври 2023 г., превръщайки Пазарджик в тест за управляващата коалиция.
14 октомври 2025 г., следобед и вечерта, Бойко Борисов свика драматична среща в централата на ГЕРБ с министър председателя Росен Желязков, всички министри и депутатите от партията. Събитието бе излъчвано на живо и показа гнева на лидера. Думите му бяха недвусмислени.
Виждам, че на ГЕРБ няма място в такова правителство. Няма да сваляме коалицията първи, но няма да стоим така. Всеки си мислеше, че може да прави каквото иска на моя гръб. Гърбът ми е голям, ама е хлъзгав.
Борисов атакува министъра на труда и социалната политика Борислав Гуцанов от БСП.
Гуцанов обяснява по телевизията как всичко ще се вдига, заплати, това, онова, каза, че ще убеждава партньорите за още по големи увеличения. Напълниха министерствата, взеха ги на концесия. Обвини БСП в нулева коалиционна култура.
Най унизителната атака бе срещу председателя на парламента Наталия Киселова от БСП.
Киселова, където има празник на розите, на ягодите, на череши, сливи, фурми, марули, навсякъде ходи да се вижда.
Последва ултиматум към премиера. Министър председателят трябва да стегне и да преформатира, включително позицията председател на Народното събрание, мина вече година, стига си им.
Същия ден Борисов нареди на депутатите от ГЕРБ да се върнат в избирателните си райони и заяви, че партията няма да осигурява кворум в парламента. Предупреди, че правителството може да се срине за 4 или 5 дни.
14 октомври 2025 г., вечерта, минутите след изявленията на Борисов донесоха ново отстъпление.
Министър председателят Желязков отмени заседанието на Министерския съвет, планирано за 15 октомври.
Делян Пеевски, лидер на ДПС Ново Начало, подкрепящ правителството отвън, обяви, че споделя оценката на Борисов и предложи да подкрепи самия Борисов за председател на парламента вместо Киселова.
15 октомври 2025 г.,парламентът не успя да проведе заседание.
Регистрираха се едва 61 от 240 депутати, при необходими 121 за кворум. След като бе обявено отлагане, в залата прозвучаха викове за оставка.
Същия ден БСП Обединена левица излезе с официално изявление, че нова политическа криза би имала разрушителен ефект върху социалния мир и ключови системи в държавата, като демонстрира готовност да преговаря без да поставя червени линии.
16 октомври 2025 г., сутрин Парламентът отново не събра кворум, регистрираха се 71 депутати.
Блокадата продължи втори ден.
16 октомври 2025 г., следобед, след заседания на Изпълнителното бюро на БСП и Коалиционния съвет на БСП Обединена левица Атанас Зафиров даде пресконференция в централата на партията.
Прозвуча серия от изявления с подчертано мекушав характер. На дневен ред са оставките на всички участници от БСП ОЛ. Като започнем от председателя на НС, вицепремиер и министри. Склонни сме да сменим всички участници в това управление, ако има аргументи.
Няма свещени крави в управлението. Готови сме на всякакви разговори с партньорите за запазване на правителството.
Зафиров призна, че БСП вече е направила значителни компромиси, за да влезе в настоящото правителство, и че лимитът на такива компромиси е изчерпан, но паралелно заяви готовност за нови отстъпки.
Той подчерта, че кабинетът не би съществувал без подкрепата на ДПС Ново Начало през цялото време и че ако Пеевски влезе официално в управлението, е нормално разговорът да започне отначало, включително за разпределението на министерските позиции.
В същия ден премиерът Желязков проведе срещи с ръководствата на БСП, ИТН и с Делян Пеевски, обсъждайки преформатиране на правителството с формално влизане на ДПС Ново Начало в коалицията. БСП и ИТН поискаха време за консултации с колективните си органи преди окончателни решения.
Наталия Киселова беше жертвана безцеремонно
Ето кратка сводка за нейната биография в политиката…
Наталия Киселова е доцент по конституционно право в Софийския университет Св. Климент Охридски, експерт по конституционно право и права на човека с дисертация върху парламентарния контрол от 2008 г. и с монография Политически права на българските граждани от 2017 г. Тя е нов играч в политиката, дълго време бе медиен коментатор по конституционни въпроси и влезе в парламента през октомври 2024 г. като гражданска квота по предложение на софийската организация на БСП.
На 6 декември 2024 г. Киселова бе избрана за председател на Народното събрание на единадесети опит, след близо месечна блокада. Получи 140 от 233 гласа във втори кръг, с подкрепа от ГЕРБ СДС, Продължаваме промяната Демократична България, БСП Обединена левица и Алианс за права и свободи.
Какви са конкретните критики към работата ѝ?
На 14 октомври 2025 г. Борисов я атакува с репликата, че където има празник на розите, на ягодите, на череши, сливи, фурми, марули, тя навсякъде ходи да се вижда. Това остана единствената конкретика, упрек за фестивална публичност.
Истинската причина Киселова да бъде поставена на мушка обаче не се корени в политически провали или лошо управление на пленарната зала. Причината е стратегическа. Като председател на НС тя фигурира в конституционния ред на заместване и е сред потенциалните служебни министър председатели.
Пеевски предложи да подкрепи Борисов за председател на парламента, което показва, че отстраняването на Киселова е част от по широкото преразпределение на властта между ГЕРБ и ДПС Ново Начало.
Когато Зафиров бе попитан за Киселова на 16 октомври, той каза да не говорим за жертви, жертвите има на война, а не в политическите процеси, като на практика даде знак, че БСП не възразява да бъде заменена, ако правителството бъде преформатирано.
Президентът Румен Радев коментира на 16 октомври, че председателят на Народното събрание е сведена до плодове и зеленчуци, определяйки действията на Борисов като триумф на абнормалността в българската политика.
В тази конфигурация Киселова е косвена жертва, критикувана не за институционални провали, а за публична видимост, превърната в символ на влиянието на БСП, което трябва да бъде изчистено.
Политическият анализатор Христо Панчугов отбеляза, че този ход ще тества до каква степен партньорите в настоящото правителство са готови да запазят влиянието си в различни министерства срещу цената да жертват позицията на Киселова.
Министрите на БСП – номинална власт
БСП получи пет министерства и един заместник министър председател в кабинета на Росен Желязков, сформиран на 16 януари 2025 г. Анализът на портфейлите разкрива ясен модел. БСП контролира социални ресори без бюджетна власт, докато ГЕРБ задържа всички стратегически позиции.
Какво получи БСП?
Атанас Зафиров заместник министър председател без портфейл, назначен на 16 януари 2025 г. Роден на 29 септември 1971 г. в Бургас, избиран девет пъти за народен представител от листата на БСП. Става изпълняващ председател на БСП през юни 2024 г., а на 16 февруари 2025 г. печели лидерския вот срещу Борислав Гуцанов с 422 срещу 365 гласа.
Борислав Гуцанов министър на труда и социалната политика, назначен на 16 януари 2025 г. Бивш председател на Общинския съвет във Варна, избиран седем пъти за народен представител, с докторат по сигурност от Военна академия Г. С. Раковски.
Георги Тахов министър на земеделието и храните, влязъл първоначално в служебен кабинет през април 2024 г., после продължил в редовния. Роден на 7 август 1971 г., доктор по икономика, бивш изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие през 2022 до 2024 г.
Манол Генов министър на околната среда и водите, назначен на 16 януари 2025 г. Роден на 14 юни 1960 г. в Асеновград, ръководител на БСП в Пловдив, избиран осем пъти за депутат.
Иван Пешев министър на младежта и спорта, назначен на 16 януари 2025 г. Роден през 1986 г., завършил търговска икономика в Академия Димитър Ценов, бивш общински съветник в София от 2019 до 2025 г., заместник председател на Комисията по икономика от 2023 до 2025 г., бивш мениджър на вестник Дума от 2019 до 2022 г.
Иван Иванов министър на регионалното развитие и благоустройството, назначен на 16 януари 2025 г. Роден на 13 август 1975 г. в Шумен, избиран десет пъти за депутат от 2013 г., с две докторски степени по история и по управление на информационни процеси.
Какво не получи БСП
- Финансовото министерство, заето от ГЕРБ, Теменужка Петкова
- Икономика и индустрия, отиде при ИТН, Петър Дилов
- Външните работи, ГЕРБ, Георг Георгиев
- Вътрешни работи, ГЕРБ, Даниел Митов
- Отбрана, ГЕРБ, Атанас Запрянов
- Енергетика, ГЕРБ, Жечо Станков
Съотношението е ясно, ГЕРБ има 11 министри, БСП 4-5, ИТН – 4 . ГЕРБ държи всички силови и икономически министерства.
БСП получи социални портфейли без ефективна бюджетна власт и без възможност да влияе върху ключови икономически и външнополитически решения.
Как БСП загуби всяка битка
Най драматичният аспект от участието на БСП в управлението не е свързан с провалите на отделни министри, а с систематичната манипулация на цялата партия от коалиционните партньори.
Редица конкретни случаи показват как БСП бе поведена да предаде принципи, политики и позиции.
Външнополитически обрат – от Проруска към Пронатовска линия
Традиционната позиция на БСП през 2022 до 2024 г. включваше противопоставяне на военната помощ за Украйна, скепсис към разширяването на НАТО и заявена про руска неутралност. Партията гласува против резолюции за подкрепа на Украйна през ноември 2022 г. и декември 2023 г., а лидерът Корнелия Нинова настояваше за прекратяване на санкциите срещу Русия.
През януари 2025 г. при влизането в коалицията правителството обяви, че се придържа към съюзническата политика на НАТО, поддържа прозападна ориентация и продължава да подкрепя Украйна въпреки възможната вътрешна опозиция в БСП. Беше заявено намерение за споразумение за сигурностно сътрудничество с Украйна и присъединяване към инициативата Ukraine Compact от срещата на върха на НАТО.
Анализ на Центъра OSW от 17 януари 2025 г. прогнозираше именно такъв курс, въпреки скептицизма на президента Радев и възможната съпротива вътре в БСП. Така позицията на социалистите започна да се измества рязко, принудени да приемат про натовска линия, за да влязат в управлението.
Това представлява пълна идеологическа преориентация на партия, която исторически се определяше с проруски позиции. Електората на партията сякаш се топи все повече, когато не знае накъде го водят.
Коалиционни партньори напуснаха БСП незабавно
На 17 януари 2025 г., ден след одобрението на правителството, 2 партньора в алианса БСП Обединена левица напуснаха.
Движение 21 и Българска пролет заявиха, че присъединяването към управляващата коалиция с мандата на ГЕРБ е в противоречие с целите на левия алианс и че БСП Обединена левица служи като прикритие за маневрите на мандатоносителя.
Те заявиха, че се противопоставят на корумпирания политически модел, който ражда коалиция след коалиция, игнорирайки интересите на гражданите. Това е тежък удар, защото собствените партньори на БСП ги напуснаха заради предателство на левичарските принципи.
Бюджетни компромиси
Преди изборите БСП обещаваше прогресивна данъчна система, увеличение на социалните плащания и пенсии, редукция на енергийната бедност, един учебник по предмет, по силна подкрепа за хора с увреждания и ценови тавани на основни стоки.
В Бюджет 2025 тези приоритети не се материализираха. Депутатът от БСП Венко Събрутев определи бюджета като кражби на стероиди и заяви, че всички леви политики са замразени за следващите четири години, докато средствата за корупционни практики се увеличават.
Не бе въведено прогресивно облагане, социалните помощи останаха замразени или минимално коригирани, правителството пое допълнителен дълг от около седем милиарда лева, срещайки критики от икономисти и Българската народна банка.
Вицепремиерът Зафиров настояваше, че бюджетът има засилен социален фокус, но този аргумент противоречи на независими експертни оценки.
Октомврийската криза
На 16 октомври 2025 г., след заплахите на Борисов за срив на кабинета, Зафиров заяви, че са направени достатъчно компромиси, за да участва БСП в правителството, изкушен е да каже, че лимитът е изчерпан, но няма да го каже, тъй като решенията се вземат колективно.
Той призна, че не разбира защо ГЕРБ е ядосана на БСП, което разкрива, че социалистите не знаят какви са конкретните претенции. Въпреки това бяха поставени на масата всички оставки от квотата на БСП, включително на председателя на парламента Наталия Киселова, вицепремиера и министрите, с готовност за всякакви преговори за запазване на правителството.
Зафиров откровено посочи, че кабинетът изначално зависи от подкрепата на ДПС Ново Начало.
Приемане на влиянието на Делян Пеевски
БСП признава, че правителството зависи от подкрепата на Делян Пеевски.
Зафиров коментира, че когато даваш подкрепа, е нормално да имаш очаквания и изисквания. Социалистите демонстрират готовност да приемат формално влизане на Пеевски в управлението въпреки тежките съмнения около миналото му.
През октомври 2025 г. ГЕРБ поиска оставката на Наталия Киселова като председател на парламента.
Реакцията на БСП бе мигновена, партията предложи да я замени, макар да призна, че не е чула конкретни критики към работата ѝ. Това показва готовност да се жертва единствената основна позиция без ясно разбиране защо се изисква тази жертва.
Защо БСП винаги губи
Анализът на преговорната стратегия на БСП разкрива структурна слабост.
Партията прие по малко от първоначално поисканото, направи всички компромиси, остана без изходна стратегия и позволи на ГЕРБ да контролира дневния ред, докато вътрешнопартийната криза я направи уязвима.
БСП настояваше за програмно правителство с безпартиен министър председател, за равноправно партньорство и за прилагане на леви политики – вероятно защото знаеше, какво планира да прави при натиск и не искаше да носи политическата отговорност за това.
Реалността се оказа различна. Министър председател стана кадър на ГЕРБ, Росен Желязков. БСП получи около 26 процента от кабинет с 20 места, без да наложи същински леви политики. Всички стратегически министерства отидоха в ГЕРБ.
Публични коментатори твърдяха, че Борисов е направил твърде големи компромиси.
Данните показват обратното. БСП изостави анти натовската и про руската линия, приоритетите за социални разходи и дори реториката си срещу ГЕРБ, въпреки десетилетие на остро противопоставяне.
Позицията на БСП през октомври 2025 г. бе формулирана така.
Властта за нас никога не е била, не е и няма да бъде самоцел, но сме готови на всякакви разговори за запазване на правителството.
Това означава, че партията не може да напусне коалицията въпреки серията компромиси. Страхът от нови избори е реален, тъй като социалистите вероятно биха взели още по слаб резултат, след като вече паднаха от 28 процента през 2017 г. до 7,3 процента през 2024 г.
Съветът за съвместно управление се движи по дневния ред на ГЕРБ. БСП чака покани и предложения. Зафиров заявява, че очакват партията мандатоносител да направи предложения. Социалистите са в реактивна, а не проактивна позиция.
Борисов уби най-стария си враг
Най унищожителните оценки идват и от опозицията, но и от ядрото на БСП.
Бившата лидерка Корнелия Нинова заяви през януари 2025 г., че лявото е отишло в канала и че Борисов успешно е убил още една партия, определяйки коалицията като творение на Франкенщайн. През октомври 2025 г. тя основа Непокорна България в опозиция на хаотичната ситуация и определи настоящия парламент като фалшив.
Михаил Миков предупреди, че БСП няма полезен ход с 19 депутати и че този риск е трябвало да бъде изчислен преди влизането във властта. Според него партията има сериозни проблеми с идентичността и изглежда като малък партньор, а не като сила, която определя бъдещето на страната, каквато някога е била. Неговата присъда е ясна, БСП не е трябвало да влиза в коалицията, а да поеме трудния и трънлив път на опозицията с цел преизграждане на автентична лява идентичност.
Сергей Станишев също говори за огромен риск за БСП и ИТН, като подчерта нетърпеливостта на социалистите да се върнат във властта.
Външните анализи също са единодушни.
Центърът OSW отбеляза, че компромисът между центристката десница и левицата е исторически, тъй като двете страни са били опоненти повече от десетилетие. Balkan Insight подчерта, че това е първият случай на сътрудничество между ГЕРБ и БСП, а новата конфигурация не вдъхва доверие.
Разделена партия в упадък и електорална катастрофа
БСП влезе в управлението не от позиция на сила, а от отчаяние след поредица от изборни катастрофи. Траекторията на последните години очертава партия в дълбока криза.
Еволюцията на подкрепата е показателна. През 2017 г. БСП имаше 28 процента от гласовете, а през 2024 г. падна до 7,32 процента. Това означава загуба на около 75% от електоралната база.
На изборите на 9 юни 2024 г. партията взе 7,06 процента, резултат определен като катастрофален. На 11 юни 2024 г. Нинова подаде оставка. На 15 юни 2024 г. Националният съвет избра Атанас Зафиров за временен председател с 104 гласа за и без против, а на 1 септември 2024 г. Нинова и водещи нейни съратници бяха изключени.
През октомври 2024 г. БСП Обединена левица получи между 7,6 и 8,1 процента, около 184 хиляди гласа, което е скромно подобрение, но далеч от пробив.
Антикоалиционното крило, представено от Мая Манолова, Велизар Енчев и Татяна Дончева, бе твърдо срещу коалицията с ГЕРБ.
Те гласуваха против още на Коалиционния съвет и напуснаха ден по късно. Настоящото ръководство начело със Зафиров защитава прагматичен подход, приоритизира стабилността и участието в управлението. На 12 януари 2025 г. Националният съвет одобри коалиционното споразумение със 107 гласа за, 13 против и 7 въздържали се. На 16 януари 2025 г. парламентът одобри кабинета с 125 на 114 гласа.
Преди вота БСП обеща сто точки политика, насочени към намаляване на неравенствата, подкрепа за уязвими групи, противопоставяне на модела на ГЕРБ и ясна опозиционна линия.
В реалността се случи обратното. Коалиция с ГЕРБ, ограничено представителство с 5 позиции в кабинет от 22 членове, липса на отчетливи политически победи или наложени червени линии, зависимост от подкрепата на ДПС, което от години е обект на обвинения за корупция.
Контролен изстрел в главата
Документираната картина е последователна. Манипулация, отслабване и политическа капитулация. Това не е хейт, това е реалността и трябва да си сляп, за да не я видиш и лъжец, за да не я признаеш.
БСП не функционира като равноправен коалиционен партньор, а като параван, даващ на ГЕРБ претенция за широка подкрепа при провеждане на консервативни политики, които влизат в пряк конфликт с декларираните леви принципи.
Количествените индикатори са красноречиви. Електорален колапс от 28% през 2017 г. до 7,3% през 2024 г., което е загуба от приблизително 3/4.
19 депутати или под 8% от парламента срещу 5 министерски позиции без контрол над стратегическите ресори. Нулеви политически постижения в 15 и повече ключови области, без доказано приложени политики.
Политическата трансформация е пълна. От проруска към принудена про натовска линия. От опозиция на помощта за Украйна към подкрепа на украинската кауза. От непримирим опонент на ГЕРБ към най послушен коалиционен партньор. От партия с над 30% към легитимиращ политически инструмент с около 7% подкрепа.
Октомврийската криза свали последните маски.
Щом Борисов заплаши със срив, БСП мигом предложи всички свои позиции за жертване, включително председателя на парламента, вицепремиера и всички министри, без да е ясно какви са претенциите.
Изречението на Зафиров, че не разбират защо ГЕРБ е ядосана на БСП, разкри скъсването на социалистите с реалното вземане на решения.
Днес БСП е в заклещена позиция между слабостта си и доверието на избирателите си. Твърде слаба, за да напусне, от страх от още по слаб резултат.
Твърде безпринципна, за да остане, защото продължава да изоставя левите си ценности. Твърде манипулирана, за да управлява, тъй като е в реактивен режим и чака указания от ГЕРБ.
Историческата ирония е завършена. Партията, наследник на формация управлявала България 45 години, днес съществува като безпомощен младши партньор, неспособен да защити собствените си министри, да приложи собствените си политики и дори да разбере защо коалиционните ѝ партньори са недоволни…или по-лошо, да разбира, но да е отново безсилна да промени нещо.
