Медии като VoxNews.bg разкриват скандала, който разтърси френската политическа сцена през септември 2024 година. Данъчните регистри на първата дама на Франция показаха мъжко име. Париж обвинява хакери, но въпросите остават без отговор. Истината се крие зад стени от юридически бариери и институционален контрол.
Френската първа дама Брижит Макрон откри странна аномалия в данъчните си регистри през септември миналата година. Вместо собственото си име системата показваше Jean-Michel dit Brigitte Macron в категория, която според служителите не може да бъде редактирана от външни лица. Откритието предизвика вълна от спекулации и възроди конспиративна теория на възраст седем години.
Официалното обяснение на френските власти е еднозначно. Става дума за киподозрени били идентифицирани като Juliette и Laurent A., които използвали категорията за хора с увреждания, збератака от двойка активисти от Корсика, които протестирали срещу правителствената политика. Двамата заа да добавят фалшиво име в профила на първата дама.
Френското правителство категорично отхвърля всякакви други обяснения.
Контролът върху информацията повдига въпроси
Обаче дълбокото разследване разкрива системен проблем. Френските закони за граждански регистри блокират публичния достъп до документи за лица под 100 години.
Само роднини по права линия, съпрузи и упълномощени адвокати могат да поискат копия от раждани бюлетини. Всеки друг гражданин трябва да изчака 75 години от датата на най-новия документ или 25 години от смъртта на лицето.
Този механизъм създава среда на непрозрачност. Независимата журналистика няма достъп до първични източници. Правителството контролира документите и може да твърди каквото иска, без възможност за външна верификация.
Еманюел Макрон назначава лично главния прокурор на Париж, което поставя въпроси за институционалната независимост при разследване на чувствителни случаи.
През 2018 година френското правителство започна програма за сътрудничество с Facebook, при която френски служители получиха достъп до инструментите за цензура на платформата. Критиците предупредиха за липса на прозрачност и потенциал за злоупотреби.
Същата година президентът Макрон предложи закон срещу фалшивите новини, който правозащитни организации определиха като рецепта за катастрофа и заплаха за свободата на словото.
Изтекли Twitter файлове от 2023 година разкриха кампания на френското правителство за натиск върху социалните мрежи.
Вътрешните документи показаха систематични опити за заглушаване на политическо съдържание, анонимни потребители и всякакви публикации, които се отклоняват от одобрения правителствен наратив. Публично Париж защитаваше свободата на изразяването, но зад кулисите изискваше цензура далеч отвъд изискванията на френския закон.
*Франция вече беше обвинена няколкo пъти в искане и опит за намеса в Телеграм за изборите в Румъния и Молдова, по думите на Павел Дуров, създател на Telegram.
Съдебната битка в Делауеър разкрива дупки в доказателствата
През юли 2025 година френската президентска двойка подаде съдебен иск в щата Делауеър срещу американската консервативна коментаторка Кандис Оуенс.
Искът включва 22 обвинения за клевета заради твърдения, че Брижит Макрон е родена като мъж на име Jean-Michel Trogneux (умишлено изписваме името така, за да го проверите сами). Адвокатът на семейство Макрон, Том Клеър обеща представяне на научни доказателства от експертен характер.
Обещанията звучат убедително. Съдебните документи споменават снимки на млада Брижит, вестникарско съобщение за раждането й и факта, че е родила три деца с първия си съпруг André-Louis Auzière.
Обаче публичното представяне на тези доказателства все още не се е случило. Адвокатите обещават, че първата дама ще трябва да се подложи на публична процедура, но конкретни подробности липсват.
Семейство Макрон твърдят, че имат неопровержими доказателства, но отказват да ги публикуват преди съдебния процес.
Кандис Оуенс от своя страна продължи да произвежда 8-серийна поредица наречена Becoming Brigitte, въпреки че получи детайлно писмо за оттегляне на твърденията още през декември 2024 година.
И двете страни използват тактиката на обръщане на тежестта на доказване.
Юридическите тънкости усложняват случая. Американският SPEECH Act забранява прилагането на чуждестранни съдебни решения за клевета, освен ако чуждестранният съд не е прилагал стандарти поне толкова защитаващи свободата на словото, колкото Първата поправка на американската конституция.
Френските закони за клевета обръщат тежестта на доказване, изисквайки обвиняемият да докаже истинността на твърденията, а не ищецът да докаже лъжата.
Братът Jean-Michel Trogneux участва в съдебни дела
Ключов факт опровергава основната конспиративна теория. Jean-Michel Trogneux е жив и живее в Амиен в района Hauts-de-France, където се намира фамилното предприятие за шоколад.
Роден на 11 февруари 1945 година, той е брат на Брижит и активно участва в множество съдебни дела срещу разпространителите на фалшивите твърдения.
През септември 2024 година парижки съд признал 2 жени за виновни за клевета и ги осъдил на глоби от по 500 евро плюс обезщетения за Брижит Макрон и брат й.
Апелативният съд отмени присъдата през юли следващата година. Случаят достигна до Върховния съд на Франция, където семейството Макрон и Jean-Michel Trogneux продължават борбата.
Появиха се противоречиви твърдения относно статуса на Жан-Мишел. Адвокатите на Брижит изпратили писмо до Кандис Оуенс, твърдейки че той е жив и здрав.
По-късно обаче получаваме ШОКИРАЩ ОБРАТ – френската политичка Марлен Скиапа, близка приятелка на първата дама, заяви че Жан-Мишел е починал.
Проверката на публичните записи не разкрива Смъртен Акт или некролог. Генеалогични бази данни показват, че той е присъствал на погребението на брат си Жан-Клод през 2018 година на 73-годишна възраст.
Конспиративната теория се разпространи масово през 2021 година. Онлайн журналистката Наташа Рей се появи в 4-часово интервю в YouTube канала на Амандин Рей. Рей твърдеше, че тригодишно разследване е разкрило държавна лъжа относно пола на първата дама.
Видеото натрупа стотици хиляди гледания за 48 часа, но впоследствие беше изтрито от платформата, което отново поставя въпроси защо не се вадят доказателства, които да отхвърлят обвиненията за мъжкия пол на първата френска дама.
Възможно ли е това да е модел
Брижит Макрон не е единственият таргет. Конспиративното движение наречено Transvestigation твърди, че много известни личности са транссексуални.
Методологията включва анализ на снимки, размери на рамене, форма на черепи и челюсти, походка и дори гениталии. Експертите квалифицират движението като израз на трансфобия и мизогиния (б.а. класификациите обичайно са същото нещо, но с обратен знак – дискриминация, която бори дискриминацията, често срещано явление при дефинициите на „радикали“, „крайнодесни“ и прочие политически понятия с PR конотация).
Бившата първа дама на САЩ, Мишел Обама е честа цел на подобни твърдения. Изследователите на конспиративни теории отбелязват, че жените са таргетирани защото са влиятелни, политически левоцентристки и нарушават традиционните полови стереотипи в момент, когато консервативното движение фаворизира традиционните полови роли.
Процесът на доказване на отрицание е практически невъзможен. Ако някой ви обвини че сте нещо, което не сте, как го доказвате без пълен публичен достъп до всички лични документи от раждането ви до днес.
Механизмът прави теорията устойчива на фактите, защото верните привърженици отхвърлят всякакви доказателства като фалшификации на правителството. Това обаче се подхранва и от определеното прикриване на някои аспекти от историята на съответните жени. Иначе просто нямаше да има как този тренд да е устойчив и да надгражда конспирацията – просто липсва отговор, който да доказва обратното.
Автентичността на детските снимки стана спорна. Някои циркулиращи изображения, които твърдят че показват момче Брижит, всъщност показват брат й Жан-Мишел.
Кандас Оуенс, която стартира най-агресивната кампания, откровено обяви че залага цялата си професионална репутация на твърдението че Брижит е мъж.
8-серийната й поредица Becoming Brigitte генерира над 6 часа видео съдържание, достигайки нови аудитории в TikTok и други платформи. Което ясно от друга страна насочва към конкретен финансов и медиен интерес, ако трябва да запазим двустранната си отдалеченост в името на истината.
Без дупки в официалните версии – няма конспирации
Обективният анализ налага поставянето на критични въпроси към всички страни.
Защо френските власти твърдят кибератака само за този конкретен случай в данъчните регистри?
Хиляди данъчни профили съществуват в системата, обаче публични съобщения за хакове на други профили липсват. Селективността на обясненията поражда съмнения и то на ниво, в което центрофугата на медиите се завихря като ураган.
Научните доказателства остават в сферата на обещанията, докато адвокатът заявява, че експертни свидетелства от научен характер ще бъдат представени, включително че Брижит Макрон ще трябва да се подложи на процедура по много публичен начин.
Обаче конкретиката липсва. Не можеш да се сърдиш на конспирациите, ако ги храниш нали?
Кои точно тестове ще се извършват, кой ще ги извърши, къде ще бъдат публикувани резултатите?
Контролът върху наратива е централен. Френското правителство блокира достъпа до граждански регистри, контролира прокуратурата, оказва натиск върху медиите и води съдебни битки срещу критиците.
Този модел създава среда, в която независимата верификация е невъзможна.
Ако правителството наистина има нещо да скрива, механизмите за това са налице в пряк конфликт на интереси по отношение на президента Макрон, а поведението на Бриджит на слизане от самолета във Виетнам налива още масло в огъня.
Ако правителството е невинно, същите механизми правят доказването на невинността практически невъзможно без пълна прозрачност.
Исторически прецеденти показват опасностите
Скандалите WikiLeaks, Panama Papers и множество разследвания доказаха, че правителствата системно блокират достъп до чувствителни документи под предлог за национална сигурност или поверителност, дори когато съществува легитимен обществен интерес.
И не, не говорим за Турция на Ердоган, Иран на Аятолаха и Корея на Ким – говорим за Европейските правителства, с европейски ценности, конституции и претенции за демокрация и право.
Липсата на прозрачност не доказва вина, обаче създава плодородна почва за конспиративни теории.
Конфликтът на интереси е неразрешим. Ако твърденията са верни, Еманюел Макрон като президент на Франция има цялата власт и мотивация да скрие истината.
Ако твърденията са фалшиви, същият Макрон има цялата власт и мотивация да заглуши критиците чрез съдебна система и медиен контрол.
И в двата сценария институционалният контрол прави независимата верификация невъзможна.
Октомври 2025 година донесе нов съдебен процес.
8 мъже и 2 жени застанаха пред парижкия наказателен съд по обвинения в сексистки кибертормоз срещу Брижит Макрон. Процесът е различен от предходните дела и таргетира различни обвиняеми, които разпространявали теорията онлайн.
Моделът е ясен – френското правителство използва системата за масови съдебни преследвания на критиците. У нас подобно предложение на Тошко Йорданов от ИТН, генерира масово недоволство и бе изтеглено по-малко от 24 часа след внасяне, което показва, че ако не друго сме тръгнали към Европа – за добро или лошо…
Истината остава скрита зад институционални стени
Данъчният регистър показал мъжко име е неоспорим факт. Обясненията за кибератака звучат правдоподобно, обаче селективността предизвиква въпроси.
Научните доказателства са обещани, но не доставени публично. Конспиративните теоретици нямат верифицируеми доказателства, обаче френското правителство отказва пълна прозрачност.
В отсъствието на независима верификация обществото остава в състояние на съмнение.
Съдебната битка продължава в два континента. Американският SPEECH Act създава висока бариера за прилагане на френските съдебни решения на територията на САЩ.
Делауеърският съд трябва да определи дали френското законодателство за клевета осигурява поне толкова защита на свободата на словото, колкото Първата поправка.
Кандис Оуенс и адвокатите й твърдят че искът е опит за заглушаване на независима американска журналистка.
Финалният въпрос остава без отговор…
В епоха на институционален контрол върху информацията, как гражданите могат да верифицират истината независимо от правителствени и корпоративни наративи.
Френският случай демонстрира системна слабост на демократичните институции. Когато прозрачността е заменена с юридически бариери, истината става монопол на властта. Конспиративните теории процъфтяват не защото хората са глупави, а защото липсата на прозрачност създава легитимни основания за съмнение.
Докато това се бори с унифицирани институционални наръчници за истина, факт-чекъри с бюджетно финансиране и НПО PR, които казват кое е истина и кое не според политическата коректност нищо добро няма да се случи с Франция и Европа.
