Скандинавия, Швеция.
Воините варвари вероятно са смъркали стимуланти по време на битките с римляните, съобщава „Индипендънт“.
Археолози откриха стотици малки предмети с форма на лъжички в археологически обекти от римския период в Скандинавия, Германия и Полша. Според експерти, тези „лъжички“ са били носени на колана от войните в Северна Европа и са били използвани за пренасяне и дозиранe на стимуланти по време на битка.
Употребата на наркотици като опиум е добре документирана в Древна Гърция и Рим, но се приема, че варварите, живеещи извън Римската империя, по принцип не са употребявали стимуланти, освен алкохол.
В изследването, публикувано в списание Praehistorische Zeitschrift, учени категоризират 241 предмета с форма на лъжички, открити в 116 гроба и могили, датирщи от римската епоха. Предметите са били дълги предимно между 40 и 70 мм, с вдлъбнатини или плоски дискове в единия край, с диаметър 10-20 мм.
Обикновено „лъжичките“ са намирани заедно с военни артефакти и се смята, че са били прикрепени към мъжки колан. „Оказа се, че всички те са намерени заедно с елементи на военно оборудване“, казват изследователите.
Сега археолозите смятат, че тези „лъжички“ вероятно са били използвани за бързо измерване на правилната доза стимуланти по време на битка, за да се постигне желаният ефект и да се намали вероятността от предозиране.
„Превишаването на тези дози е можело да има трагични последици за потребителите“, казват изследователите.
Историческите данни сочат използването на няколко вида стимуланти в историята, за да се мотивират войниците да намалят стреса и страха си от битката.
Изследователите подозират, че германските общности от римския период може да са използвали местно събрани растения със стимулантни свойства или да са пренасяли познатите им растения в суха или прахообразна форма.
Възможно е тези вещества да са били получени от мак, беладона, коноп, къпина или някои видове гъби и да са били приемани разтворени в алкохол или в прахообразна форма.
„Подобна употреба на стимуланти от германските народи в Северна Европа вероятно е била широко разпространена по време на военните конфликти от римската епоха“, пишат изследователите. „Употребата на стимуланти може да е била много по-голяма, отколкото се предполагаше. Количеството на дозиращите прибори може дори да свидетелства за тяхното разпространение.“
Автори на изследването са учени от Института по археология в университетите „Мария Кюри-Склодовска“ в Люблин, Полша, уточнява „Сайънс дейли“.
Въздействие върху битките
Употребата на стимуланти сред варварските войни може да е имала значително влияние върху хода на битките. Тези вещества вероятно са увеличавали агресията и физическата издръжливост на бойците. Съществува реална опасност от предозиране, което може да е довело до смърт или нетърпимост.
Стимулантите не само че увеличават ефективността, но също така могат да предизвикат психични разстройства. Войниците, прибягващи до тях, могат да загубят контрол над действията си. Такова поведение е рисково, особено в ситуация на бой.
Тази практика поставя под въпрос не само тактическите решения, но и моралните аспекти на войната. Войниците, зависими от стимуланти, могат да вземат ирационални решения, които да доведат до катастрофални последици.
Стимулантите биха могли да играят роля и в създаването на страх у противниците. Представата за варвари, които не само че не чувстват страх, но и притежават необикновена сила, може да е допринесла за психологическия натиск върху римските легиони.
Разширеното изучаване на тези практики може да помогне на историците да разберат по-добре динамиката на битките между варварите и римляните. То също така открива нови перспективи за разширяване на познанията за социалните и културните аспекти на живота на древните народи.
Изследванията показват, че употребата на стимуланти не е била изолирана сред варварите. Стимулантите са имали дълбоки корени в различни култури. Те са били използвани за подобряване на представянето, за облекчаване на страха и за постигане на по-голяма издръжливост.
Историците отбелязват, че употребата на стимуланти може да е била част от ритуали и обреди. Възможно е войниците да са се подготвяли психически за битка, потребявайки тези вещества. Това би могло да обясни и тяхната популярност.
Стимулантите предизвикват страх и съмнение. Те променят начина, по който се възприемат войните и битките. Възможността за зависимост е реална и опасна.
Изследването на подобни практики е важно не само за историческите познания, но и за разбирането на човешката природа. Как различни култури са се справяли с стреса и страха, е тема, която заслужава внимание. Възможността за зависимост от подобни вещества е реалност, с която много култури са се сблъсквали.
Изследванията върху употребата на стимуланти ни предоставят важни уроци. Те показват как човешките емоции и нужди могат да влияят на поведението. Войниците варвари, които прибягват до стимуланти, не само че се стремят към физическо превъзходство, но и към психическа устойчивост.
В заключение можем да кажем, че историята на варварите и римляните не е просто история на войни и битки. Тя е история на човешките усилия да се справят с предизвикателствата на живота. Използването на стимуланти е само един от многото примери за сложността на тези взаимодействия.
