София
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обвини президента Румен Радев, че действа като едноличен господар и превръща институцията си в партийна платформа, вместо да бъде безпристрастен държавен глава[1][5]. Според Борисов, Радев използва всяко публично изказване не за да обединява, а за да атакува правителството и парламента – така се превръща в партиен лидер, а не в президент[1][5]. Този израз на властта, по думите на Борисов, предизвиква хаос и безредие в държавното управление, като оставя ключови служби без ръководство и блокира реформите, от които зависи сигурността на страната[2].
Борисов подчерта, че държавният глава не може да се държи като партиен агитатор, а трябва да гарантира стабилност и спокойствие[1]. Той посочи, че за цяла година е защитавал назначените от Радев шефове на службите, макар да е бил критикуван за това от своите съюзници[2]. „Неговите лични назначения съм ги пазил. В това ме обвиняваха всички“, заяви Борисов, обяснявайки, че е искал службите да работят на спокойствие, особено на фона на хибридни атаки и външни заплахи[2]. Въпреки това, по думите му, Радев продължава да играе с правителството, да блокира процеси и да не търси компромис, като се държи като собственик на държавата, а не като арбитър[2].
Ситуацията е толкова остра, че Борисов дори отказа да признае Радев за президент – според него, държавният глава е партиен лидер с лошо възпитание, който е загубил доверието на институциите и обществото[4]. Това е ново ниво в българската криза на властта, при която президентът и управляващите се гледат не като партньори, а като непримирими врагове[3]. Борисов обвини Радев, че е довел държавата до тежък катаклизъм, а не до реформи и развитие[3][7]. В същото време, той не пропусна да напомни, че критиките на Радев не са нови – те са стари и повтарящи се, без конкретни предложения за изход от кризата[1].
В кулоарите на парламента Борисов сподели, че е готов да подкрепи назначенията на Радев, но иска да се спазват правилата и да не се превръща държавата в арена за лични битки[2]. Той зададе въпроса защо само управляващите трябва да правят компромиси, докато президентът действа еднолично и без отговорност[2]. Според Борисов, това не е начин за управление на една държава, а начин за нейното разпадане. „Радев е от 9 години в политиката и иска да се продаде като нов. Ние прекрасно знаем за всичко. Те едно говорят, а друго правят“, завърши той, намеквайки за дълбоката неискреност в политическия живот[2].
Президентът като партиен лидер – ново ли е това за България?
Борисов използва язвителна ирония, за да опише поведението на президента, но зад нея стои истински страх – страх от разпад на институциите, от хаос и от загуба на контрол върху службите за сигурност[2][4]. Той напомни, че вече месеци наред ДАНС и ДАР работят без постоянни ръководители, което ги прави уязвими на външни и вътрешни заплахи[2]. Според Борисов, войната в региона и хибридните атаки изискват силни и стабилни служби, а не политически игри и лични амбиции[2].
В същото време, Борисов не пропусна да посочи, че успехът на България – като падането на механизма за сътрудничество и проверка на ЕС – е постигнат именно от сегашното управление, а не от президента[2]. Това, по думите му, показва, че парламентът и правителството могат да работят, ако не са блокирани от еднолични решения на държавния глава[2]. „Месеци наред службите стоят обезглавени“, повтори той, намеквайки, че това не е случайност, а стратегия за отслабване на държавата[2].
Страхът, който Борисов се опитва да предаде, не е само политически – той е екзистенциален. Ако институциите се превърнат в инструменти на лични амбиции, а не на закона и реда, България ще загуби способността си да се защитава и да развива[2][3]. В този смисъл, думите на Борисов звучат не просто като критика, а като предупреждение – предупреждение за пропаст, която вече може да се усети под краката на всеки гражданин[3][7].
Борисов завърши изказването си без официално заключение, но посланието му бе ясно – времето на еднолични решения и партийни игри трябва да свърши, ако искаме да имаме държава[2][4]. Останалото – според него – е само празнодумство и опасна игра със съдбата на милиони българи[2].
