Кризата с боклука в София избухна в началото на октомври 2025 година и засегна над 220 хиляди жители в районите „Люлин“ и „Красно село“. Договорът за сметосъбиране изтече на 4 октомври, обаче единственият кандидат предложи цена 420 лева на тон вместо обичайните 120 лева. Кметът Васил Терзиев отказа да подпише и обяви че няма да плаща „такса корупция“.
VoxNews.bg отразява скандала, който разтърси политическата сцена в столицата. Проблемът с отпадъците не е нов за София, обаче днешната криза разкрива дълбоки корупционни схеми и борба за контрол над пазар струващ стотици милиони левове годишно.
Историята започва през юни 2025 година, когато Столичната община обяви мегапоръчка за чистотата на столицата. По това време договорът за „Люлин“ и „Красно село“ вече бе изтекъл и беше удължен за максималните шест месеца до 4 октомври. Столична община плащаше 144 лева на тон за услугата, а прогнозната цена в документацията беше 200 лева.
Шокът дойде когато единственият останал кандидат предложи над 420 лева на тон. Терзиев заяви категорично че отказва да подпише при тези условия. Столицата се озова в криза с над 220 хиляди души без редовно сметосъбиране.
Запалени камиони и отнети лицензи заплашват конкуренцията
Разследванията разкриха тревожна картина на систематичен саботаж срещу конкуренти. Турската компания „Норм Санай“, една от най-големите в сектора, подаде документи за участие в търга за „Люлин“ и „Красно село“. Седмици по-късно четири от камионите ѝ изгоряха на охраняем паркинг в София.
Министерството на вътрешните работи разследва инцидента повече от два месеца. Все още няма установен виновник, обаче последиците са очевидни. Турската фирма се оттегли от конкурса, а на практика остана само един кандидат – консорциум свързван с фирми на Христофорос Аманатидис, известен с прякора „Таки“.
Втори чуждестранен кандидат претърпя още по-странна съдба. Министерството на околната среда и водите му издаде регистрация на 3 септември 2025 година за дейности с отпадъци. Дни по-късно същото министерство отне лиценза поради „съществени процесуални нарушения“. Компанията също напусна надпреварата.
Ивайло Мирчев от „Да, България“ коментира публично че хора свързани с Таки запалиха камионите на конкурента. Терзиев обвини институциите в мълчание – Министерството на околната среда издава и отнема лицензи, а Министерството на вътрешните работи не разкрива виновниците за палежите.
Десетки милиони из джобовете на общината
Кризата през октомври 2025 година е само върхът на айсберга. През юли същата година Терзиев подаде жалба до Европейската прокуратура за злоупотреби със завода за отпадъци, построен с европейски пари през 2015 година. Стойността на проекта е 346 милиона лева, от които 291 милиона европейско финансиране.
Одитите разкриха шокиращи схеми за източване на общински средства. Проверки установиха камъни, чакъл, пръст и други инертни материали примесени в боклука за увеличаване на теглото.
Камионите влизаха в завода с мокър боклук, като от тях капеше вода.
Схемата е проста и изключително ефективна. Фирмите получават заплащане по тон събран отпадък. Колкото по-тежък е боклукът, толкова повече пари идват от общината. Терзиев заяви че „десетки милиони“ са отивали в „нечий джоб“ чрез тази измама.
Одитът установи щети от около 2.5 милиона лева годишно за периода 2016-2021 година. През тези пет години общо над 12 милиона лева са изтекли чрез корупционни схеми. Парадоксът е че през същия период Столична община е платила 114 милиона лева за поддръжка на машините в завода.
Проверките показаха че над две трети от оборудването се нуждае от основен ремонт.
Заводът, който трябва да произвежда гориво от отпадъците и да намалява количеството за заравяне, работи на минимум. Боклукът просто минава през съоръженията и отива директно в депото без никаква обработка.
Събитието беше широко отразено в медии като VoxNews.bg, включително анализи за връзките между бизнес и политика в сектора. Противниците на Терзиев от ГЕРБ твърдят че той „скрива“ проблема и създава изкуствена криза. Социалистите също атакуват кмета, обвинявайки го че се представя за жертва на мафията.
Терзиев отвърна рязко на критиките в социалните мрежи. Той напомни на опозицията че те са загубили изборите и заяви категорично – „няма да позволя на хора с прякори да ограбват столичани“. Кметът обеща да направи всичко възможно за да не плащат жителите такса за боклук, натоварена с „корупционен компонент“.
Моделът се повтаря и в други градове. Фирми свързани с Аманатидис контролират сметосъбирането в Пловдив и Бургас. В тези градове цените скочиха с 90 процента спрямо предишните договори. Таксата боклук за гражданите се удвои за няколко месеца.
Временното решение на кризата в „Люлин“ и „Красно село“ е Столичното предприятие за третиране на отпадъците да събира боклука с общински камиони. Това обаче е краткосрочна мярка. Договорите за други райони изтичат на Нова година, а за тях няма класирани кандидати.
Кметът на района „Люлин“ Георги Тодоров съобщи че от осем големи контейнера, които трябва да бъдат разположени, има само един и то малък. Жителите на двата района продължават да търпят последиците от кризата. Боклукът се трупа по улиците, докато институциите търсят дългосрочно решение.
Историята на София с боклука не е нова. През 2009 година градът преживя „Голямата криза“ след затварянето на депото в Суходол. Тогава кмет беше Бойко Борисов, който обеща да реши проблема. Решението дойде шест години по-късно с построяването на завода за отпадъци.
Днес този завод, представян като „гордостта на ГЕРБ“, се оказва източник на корупция и неработещ по предназначение. Европейската прокуратура ще трябва да разследва дали европейските пари от 256 милиона лева са изразходвани правилно.
Битката за боклука в София е битка за стотици милиони левове годишно. Това е пазар, който носи огромни приходи на тези, които го контролират. Моделът включва изтласкване на конкуренти, запазване на монопол и максимално увеличаване на цените.
София стои пред избор. Ако се поддаде на натиска и подпише договори на завишени цени, жителите ще плащат 3 до 4 пъти повече за същата услуга. Таксата боклук, която вече е тежест за семейните бюджети, може да стане безобразно висока за много софиянци.
Институциите мълчат по случаите със саботаж. Министерството на вътрешните работи не намира виновниците за палежите.
Министерството на околната среда издава и отнема лицензи при загадъчни обстоятелства.
Българската прокуратура получава сигнали, обаче отговаря че „има престъпление, но няма извършители„.
Кризата в „Люлин“ и „Красно село“ продължава вече няколко дни. Над 220 хиляди души живеят сред боклуци, докато политици и бизнесмени водят битка за контрол и кой какви пари да прибере. Това не е просто въпрос на чистота. Това е въпрос на справедливост, законност и борба срещу системна корупция.
А невинни, както винаги – няма…
