София, България
Млади български учени направиха забележително откритие в областта на клетъчната биология. Екипът проследи човешките хромозоми по време на митоза, което до момента се считаше за невъзможно. Техният научен труд, озаглавен „Supra-second tracking and live-cell karyotyping reveal principles of mitotic chromosome dynamics“, беше публикуван в престижното издание Nature Cell Biology и включен на корицата му.
Трудът е резултат от работата на интердисциплинарен екип с млади изследователи, включително трима студенти. Първи автор е докторантът Румен Стаматов, завършил магистратура в „Дюк“ и бакалавър в Университета на Пенсилвания. С тях работят също доц. Стойно Стойнов и постдокторантът Соня Узунова от Института по молекулярна биология към БАН. В проекта участват и студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ — Йоана Кичева, Тавиан Благоев и Мария Карабоева.
Методология и иновации
Изследването е проведено на съвременно оборудване, закупено с финансова подкрепа от Министерството на образованието и науката. Младите учени използваха най-модерни подходи в молекулярната биология, биофизиката, биоинформатиката и изкуствения интелект за проследяване на всички човешки хромозоми в реално време по време на митоза. Това постижение е благодарение на авангардните експерименти и иновативните методи за анализ на получените резултати.
Статията е изцяло изработена от екип със средна възраст 33 години от Центъра за съвременна микроскопия към Института по молекулярна биология – БАН. В проекта участваха и четирима студенти в качеството на стажанти. Сред тях е Петър Жотев, студент в Тринити Колидж, Кеймбридж, трикратен златен медалист от международни олимпиади по биология. Включени са и Мария Генджева, Айлян Ахмед и Дея Колева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Това откритие подчертава, че научни изследвания на световно ниво са напълно възможни в България. Българските учени още веднъж доказаха, че могат да постигнат значими резултати в областта на науката.
Научният труд е част от научната инфраструктура на Националната пътна карта за научна инфраструктура, подкрепена от Министерството на образованието и науката. Това е доказателство за потенциала на младите български изследователи и тяхната способност да допринасят за напредъка в световната наука.
