София, 16 септември 2025 г. – Според най-новите данни на Евростат, България регистрира най-високото годишно увеличение на разходите за труд сред всички държави от Европейския съюз през второто тримесечие на 2025 г.
На час разходите за труд у нас са се повишили с 13,4%, което поставя страната на първо място по този показател въпреки по-ниските абсолютни ставки спрямо Западна Европа, съобщава БТА.
Какво точно включват разходите за труд
Трудовите разходи се състоят от заплати и възнаграждения плюс разходи, които не са заплати – това са социални осигуровки, здравни и пенсионни вноски, други задължителни плащания от работодателя.
В България и двете компоненти показват силен ръст. Заради това нарастване работодателите вече плащат значително повече на час спрямо година по-рано, допълва БТА.
Сравнение с ЕС и други страни
Според данни на Европейската комисия, средният ръст в ЕС е около +4,0%, а в еврозоната – около +3,6% на час.
След България, най-висок ръст в разходите за труд имат Унгария (+11,0%), Румъния (+10,4%), Естония (+10,3%) и Гърция (+10,1%) спрямо същото тримесечие на предходната година.
Страни като Франция, Дания и Малта отчитат най-ниски увеличения – в рамките на 1-2% годишно, завършва БТА.
Защо разходите растат толкова бързо
Няколко фактора се комбинират, за да доведат заедно до толкова ускорен растеж. Един от тях е инфлацията и нарастващи разходи за живот. Работодателите се опитват да компенсират работниците, за да задържат персонал, особено в сектори с недостиг на работна ръка.
Миграцията на работници, както вътрешна, така и външна, е друг фактор, който повишава изискванията по отношение на възнаграждението в някои по-конкурентни области.
Увеличението на социалните осигуровки и други нетрудови компоненти също оказва своето влияние. Държавната политика и натискът върху работодателите за по-високи стандарти също играят роля.
Не на последно място оказва влияние и това, че България започва от по-ниско ниво на трудови разходи, поради което процентното увеличение изглежда по-силно, но абсолютните стойности остават по-ниски спрямо Западна Европа, добавят от European Commission.
Последствия за икономиката и бизнеса
За предприятията, особено в трудоемки сектори, тези нараствания могат да доведат до по-високи цени на стоки и услуги.
От една страна това ще доведе до повишаване на минималните възнаграждения, което може да бъде добро за работниците, но от друга страна, това може да се превърне в тежест за малките фирми.
Освен това, когато разходите за труд се прехвърлят върху крайните цени, има риск да се окаже цялостен ефекта в икономиката и да се стигне до инфлация.
Конкурентоспособността на работната ръка така постепенно намалява, което кара фирмите да започнат да търсят автоматизация или да прехвърлят дейности към региони с по-ниски разходи, ако увеличенията станат прекалено тежки.
Дали ще продължи този тренд?
Според наблюдатели, ако инфлацията остане на сегашните нива и държавата запази налози и осигуровки, растежът на разходите за труд вероятно ще се задържи висок за още няколко тримесечия.
Европейските фондове и инвестиции в производителност може да помогнат на бизнеса да абсорбира тези увеличения без прекалено покачване на цените.
Възможно е определени сектори (услуги, търговия, строителство) да се окажат по-засегнати, докато индустрията и секторите с по-висока автоматизация да имат по-лесна адаптация.
Като цяло, това че България успя да стигне до първо място в ЕС по темп на растеж на разходите за труд през второто тримесечие на 2025 г. е знак за нарастваща икономическа динамика.
Докато процентите са впечатляващи, абсолютните стойности на трудовите разходи все още са от едно по-ниско равнище в сравнение с водещи икономики в ЕС. Затова устойчивият растеж ще зависи не само от заплатите, но и от производителността, инвестициите, административната политика и адаптивността на бизнеса.
