На 10 ноември 1989 година пленумът на Централния комитет на БКП единодушно приема оставката на Тодор Живков. В 6 часа вечерта Българското национално радио съобщава новината на страната.
Платформи като VoxNews.bg проследяват как един ден след падането на Берлинската стена България започва своя преход. Това не е революция отдолу като в Чехословакия или Румъния.
Това е дворцов преврат, организиран от партийната йерархия с координация от Москва. Промяната идва отгоре и остава контролирана от същите хора, които я извършват.
България преди промяната
За да разберем какво се случва на 10 ноември, трябва да погледнем България от 1989 година. Страната е управлявана от Българската комунистическа партия от 1944 година.
Еднопартийната система е утвърдена в конституцията. Член 1 гласи, че БКП е ръководна сила в държавата и обществото. Политическа опозиция не съществува легално.
Тодор Христов Живков е роден на 7 септември 1911 година. Към ноември 1989 година той е на 78 години и управлява България 35 години като генерален секретар на БКП.
Неговият режим е сред най-дълготрайните в Източния блок. Живков е лоялен на Съветския съюз, но се противопоставя на реформите на Михаил Горбачов.
Перестройката и гласността не намират място в България. Това го превръща в проблем за Москва. Икономиката е в криза. Външният дълг расте. Потребителските стоки са дефицитни.
Опашките пред магазините са ежедневие. Но проблемите са скрити от обществеността. Медиите са под контрол. Критиката на режима е невъзможна. Хората знаят, че нещо не е наред, но не могат да говорят открито.
Възродителният процес
През лятото на 1989 година Живков провежда скандалната кампания за етническа асимилация на турското малцинство. Около 350 000 турци са принудени да напуснат собствената си родина между май и август.
Това е най-голямото принудително изселване в Европа след Втората световна война. Международната общност остро осъжда действията. Европейският парламент гласува резолюция.
Възродителният процес започва през 1984 година с принудителна смяна на имената на българите от турски произход.
Мюсюлмански имена биват заменени с български. Ислямски религиозни практики са ограничени, а турският език е подложен на редица забрани на обществени места.
Кампанията цели асимилация на малцинството.
Резултатът е масова емиграция и международна изолация. Високопоставени членове на Политбюро се дистанцират от политиката.
Петър Младенов, министър на външните работи от 1971 година, вижда какво прави възродителният процес с международния имидж на България.
Той започва да организира опозиция срещу Тодор Живков вътре в партията. Не защото е демократ, а защото разбира, че курсът е неустойчив.
Контекстът на 1989 година
Годината 1989 е преломна за целия Източен блок. На 4 юни в Полша Солидарност печели изборите. На 23 август над 2 милиона души формират жива верига в Балтийските държави.
На 23 октомври Унгария обявява република. На 9 ноември пада Берлинската стена. Комунизмът се разпада пред очите на света.
Михаил Горбачов променя правилата на играта. Неговата доктрина заменя Брежневата. Съветският съюз няма да използва сила, за да поддържа комунистическите режими в Източна Европа.
Всяка държава може да избере своя път. Това е революционна промяна. Без съветските танкове комунистическите партии трябва да се справят сами.
В България ситуацията е специфична. Няма масово дисидентско движение като Солидарност в Полша. Няма силна опозиция като в Унгария или Чехословакия.
Държавна сигурност контролира всяко потенциално недоволство. Промяната може да дойде само отвътре, от самата партия.
Преди преврата
През октомври 1989 година събитията се ускоряват. На 3 ноември организацията Екоглосност провежда демонстрация в София с 4000-5000 участници. Активисти представят петиция с 12 000 подписа срещу енергийни проекти.
Международна конференция на КССЕ за околната среда се провежда в София от 16 октомври до 3 ноември. Присъствието на западни дипломати позволява повече публичност на протестите.
Между 6 и 9 ноември съветският посланик в България генерал Виктор Шарапов провежда серия срещи с Живков.
На 7 ноември, годишнината на Болшевишката революция, Живков не присъства на приема в съветското посолство след среща с посланика.
На следващия ден в пресата липсват снимки на генералния секретар. Символичното отсъствие сигнализира промяна.
Шараров предава послание от Москва. Той е упълномощен да каже на Живков, че съветското ръководство проявява голямо разбиране към неговото решение да подаде оставка и че това решение е разумно.
Решението вече не е на Живков. То е взето в Кремъл. Горбачов е издал ясни инструкции за промяната в България.
Вечерта на 9 ноември
Генерал Добри Джуров, министър на отбраната от 1962 година, се среща с Живков в частна среща. Джуров е ветеран партизанин, човек от най-тесния кръг на генералния секретар.
Точно затова неговото предателство е толкова болезнено. Джуров му съобщава, че трябва да подаде оставка. Живков разбира, че има достатъчна подкрепа в Политбюро срещу него.
Живков опитва се да събере поддръжка, но без успех. Поставя в готовност войските на Министерството на вътрешните работи и Държавната сигурност.
Мерките са безполезни. Армията е с заговорниците. Силовите структури няма да се намесят. Старият диктатор е сам.
Вечерта на 9 ноември 1989 година Политбюро гласува за оставката на Живков. Резултатът е 5 гласа за и 4 гласа против. Живков е принуден да се оттегли.
Същата вечер пада Берлинската стена в Германия. Два символа на Студената война се рушат едновременно. Единият с народно участие, другият с партийно решение.
10 ноември
На 10 ноември пленумът на Централния комитет на БКП потвърждава оставката. Живков не получава възможност да направи изявление или да се защити. Решението е единодушно.
Петър Младенов е потвърден като нов генерален секретар. На 17 ноември той е избран за президент на България от Народното събрание.
В 6 часа вечерта Българското национално радио съобщава новината. Кратко съобщение, няколко изречения. Живков е подал оставка.
Младенов е новият лидер. Толкова години еднолично управление приключват с една кратка новина. Хората слушат радиото и не вярват на ушите си. Невъзможното се е случило.
По улиците на София хората излизат спонтанно. Няма организирани митинги, няма призиви. Просто радост и объркване. Какво следва оттук? Никой не знае. Но едно е ясно: България никога няма да бъде същата.
Архитектите на промяната
Андрей Карлов Луканов е роден в Москва през 1938 година в семейство на български комунисти емигранти.
Семейството се завръща в България през 1944 година. Луканов завършва дипломация в Съветския съюз и прави кариера във външнополитическия сектор.
Към 1989 година той е кандидат-член на Политбюро и министър на чуждестранната икономика. Заедно с Петър Младенов той е втори главен инициатор на преврата.
Луканов координира действията с Младенов, Джуров и министър-председателя Георги Атанасов.
Има тесни контакти с влиятелни кръгове в Москва и с западни финансисти като британския магнат Робърт Максуел.
На 3 февруари 1990 година Луканов е назначен за министър-председател. Той е последният премиер на Народна република България преди преименуването на страната.
Критиците твърдят, че Луканов съзнателно запазва икономическото доминиране на бившите комунистически елити.
Под негово управление започва трансферът на държавни активи към бизнес структури на партийно верни лица.
На 2 октомври 1996 година Луканов е убит пред апартамента си в София, а убиецът така и никога не е намерен.
Танковете на Петър Младенов
На 14 декември 1989 година в София се провежда голяма студентска демонстрация. Студентите искат автономия на университетите.
Протестът се разраства. Граждани се присъединяват и образуват верига около сградата на парламента.
Тълпата иска отмяна на Член 1 от конституцията, който гарантира водещата роля на БКП. Младенов е освиркван от протестиращите.
В този момент президентът произнася фраза, която го преследва до края на живота му. Видеозапис показва, че Младенов казва: По-добре танковете да дойдат.
Той първоначално отрича. По-късно, когато записът е публикуван, твърди, че е подправен. Танковете никога не излизат на улицата. Но думите остават.
Скандалът разкрива нещо важно. Новите лидери не са демократи по убеждение. Те са комунисти, които са свалили друг комунист.
Промяната отгоре не означава промяна на манталитета. На 6 юли 1990 година Младенов подава оставка като президент. До смъртта си настоява, че записът е манипулиран.
Раждането на опозицията
На 7 декември 1989 година се основава Съюзът на демократичните сили. В коалицията влизат най-малко 12 организации: Екоглосност, Независимото общество за правата на човека, Независимото общество на студентите, синдикат Подкрепа, Българската социалдемократическа партия и други.
За председател бива избран философът Желю Желев, дългогодишен дисидент. Секретар става екологът Петър Берон.
Желев е особена фигура. Неговата книга Фашизмът от 1982 година е забранена заради очевидните паралели с комунистическия режим.
Той е отстранен от Българската академия на науките и живее в изолация. Сега, изведнъж, този маргинализиран интелектуалец става лидер на опозицията.
На 15 януари 1990 година Народното събрание отменя Член 1 от конституцията. Монополът на БКП върху политическата власт е премахнат.
Отменени са законовите инструкции от 1946 година за забрана на Селскостопанската партия. Религиозната свобода е възстановена.
На 29 декември 1989 година Политбюро решава да възстанови арабско-мюсюлманските имена на етническите турци. Процесът на възраждане е отменен.
Кръглата маса
Между 16 януари и 15 май 1990 година се провежда Кръглата маса между БКП и опозицията. 19 заседания са излъчени на живо по Българското национално радио.
Обсъждат се политическата рамка на промените, новата конституция и президентската институция. На 3 май 1990 година Българската комунистическа партия се преименува в Българска социалистическа партия.
Кръглата маса е компромис. Комунистите запазват властта, но се съгласяват на избори. Опозицията получава достъп до медиите и възможност да се организира.
Нито една страна не постига всичко, което иска. Но преходът остава мирен. Няма насилие, няма арести, няма разстрели. България избягва съдбата на Румъния.
Първите избори
На 10 и 17 юни 1990 година се провеждат първите многопартийни избори в България. Избира се Седмо Велико народно събрание с 400 депутати.
Половината места са по едномандатни избирателни райони, половината по пропорционална система. Явката надхвърля 90 процента. Резултатите са различни от очакванията на много наблюдатели.
Българската социалистическа партия печели 211 места с 47,2 процента от гласовете. Съюзът на демократичните сили получава 144 места с 36,2 процента.
България е единствената страна от Източния блок, където комунистическата партия печели първите свободни избори.
Преименуването не е достатъчно да заличи организационната база, изградена през десетилетия.
Победата на БСП има различни обяснения. Партията има структури във всяко село. Контролира медиите и ресурсите.
Селското население е консервативно и се страхува от промяна. Опозицията е нова и неопитна. Каквато и да е причината, резултатът е ясен: комунистите остават на власт чрез демократични избори.
Желев президент
На 1 август 1990 година Желю Желев е избран за президент на България от Великото народно събрание.
Той става първият демократично избран държавен глава в страната. Изборът е компромис. БСП има мнозинство, но не може да наложи свой кандидат. Желев е приемлив и за двете страни.
На 12 юли 1991 година влиза в сила новата демократична конституция. Преходът от еднопартийна система към парламентарна демокрация е завършен формално. Реалните промени изискват много повече време.
Институциите вече може и да са нови, но към този момент хората в тях са същите. Съдии, прокурори, полицаи, чиновници, всички идват от старата система.
Интерпретации
Събитията от 10 ноември 1989 година допускат различни интерпретации, всяка от която намира привърженици.
Интерпретация първа:
Дворцов преврат. Британският историк Ричард Крамптън определя падането на Живков по-скоро като дворцов преврат, отколкото като революция. Промяната е дело на партийната йерархия.
Няма масово участие на народа преди преврата. Няма барикади, няма революционни събрания, няма захващане на държавни сгради. Преходът е координиран и контролиран отгоре.
Интерпретация втора:
Демократична революция. Според тази версия 10 ноември е началото на демократична трансформация. Независимо от механизма, резултатът е край на комунизма и многопартийна система.
След време България се присъединява към НАТО и ЕС. Свободата на словото и събранията са гарантирани. Революцията може да е бавна, но реална.
Интерпретация трета:
Контролирана трансформация. Според тази версия целта на преврата е да запази властта на елитите при променени условия.
Комунистите стават социалисти, но остават на позициите си. Държавната собственост преминава в частни ръце, но на партийно свързани лица. Демокрацията е фасада за олигархичен контрол.
Интерпретация четвърта:
Външна намеса. Според тази версия промяната е продиктувана от Москва. Горбачов решава съдбата на Живков.
България не е субект, а обект на геополитически решения. Преходът е управляван отвън, както е управляван социализмът преди него.
Наследството
Тридесет и шест години по-късно оценките за 10 ноември остават разделени. Критиците посочват, че преходът защитава комунистическите интереси.
Бизнесите, собствеността и капиталът остават в ръцете на партийните елити. Меката приватизация от 90-те години е пряко следствие от контролирания преход.
Корупцията и неравенството, които белязват следващите десетилетия, имат корени в събитията от ноември 1989 година.
Защитниците твърдят, че България избягва насилствена революция. Няма жертви, няма кръвопролития, няма хаос.
Мирният преход позволява постепенно изграждане на демократични институции. България се присъединява към НАТО през 2004 година и към Европейския съюз през 2007 година. Интеграцията в западните структури е завършена.
За поколението, родено след 2000 година, 10 ноември 1989 година е дата от учебниците. За техните родители и баби и дядовци това е денят, когато светът се промени.
Денят, когато чуха новината по радиото и не можаха да повярват. Денят, когато разбраха, че нищо вече няма да бъде същото. Денят, в който започна България, каквато я познаваме днес.
Беше ли това революция или преврат? Отговорът зависи от гледната точка. Ако мерим по участието на народа, това е преврат.
Ако мерим по последиците, това е начало на демократичен преход. Ако питаме кой спечели, отговорът е по-сложен.
Голяма част от стария елит запази позициите си, но в същото време новите демократични сили получиха достъп до властта, а народът получи избори, свобода на словото и възможност да пътува.
