Докато Европа постига почти цялостно ваксинационно покритие, България се превърна в експеримент за това какво се случва, когато едно общество масово отказва ваксините.
Резултатът? Най-високата смъртност от COVID-19 в Европа и здравна криза, която продължава и днес.
На 1 ноември 2021 г. кардиологът Иво Петров направи нещо безпрецедентно за български лекар – той публично нарече България „контролна група“ в световен експеримент.
Докато развитите страни масово се ваксинираха срещу COVID-19, България остана неваксинирана. Резултатът беше ясен и безмилостен: най-високата смъртност в Европа, хиляди загубени животи и демографска катастрофа, която продължава да се задълбочава.
Но проблемът с ваксините в България не започна с COVID-19. Той е дълбоко вкоренен в българското общество и продължава да взема жертви всеки ден – от грипна епидемия през морбили до пневмонии, които можеха да бъдат предотвратени.
Цифрите, които шокират
България притежава един от най-тъжните рекорди в Европа: най-ниското ваксинално покритие сред всички държави от Европейския съюз.
Според проучване на Science Advances от 2022 г., 61,8% от българите заявиха, че се колебаят относно COVID-19 ваксините – най-високият процент в Европа, в сравнение с едва 6,4% в Испания.
Към май 2022 г., само 35% от възрастното население на България и 30% от допустимото за ваксиниране население бяха напълно ваксинирани – най-ниският процент в целия Европейски съюз. За сравнение, Ирландия, Малта, Португалия и Дания постигнаха близо 90% ваксинално покритие.
Но проблемът не засяга само COVID-19 ваксините. Според данни на Евростат, през 2023 г. само 15,2% от хората над 65 години в България са били ваксинирани срещу грип – сред най-ниските нива в ЕС, като само Полша (9,6%) и Словакия (11,7%) имат по-ниски показатели.
Проучване от 2018 г. във Варна – третият по големина град в България – установи още по-шокиращи цифри, а именно, че само 6,7% от анкетираните се ваксинират редовно срещу грип, което е значително по-ниско от средните нива в други европейски страни.
Цената на отказа: усложнения, дългосрочни проблеми и дори демографска криза
Последиците от масовия отказ от ваксиниране са катастрофални. България има най-високия коефициент на смъртност от COVID-19 в Европа, със значителен брой загинали през 2020 и 2021 година.
Проучване установи, че средностатистически преждевременната смъртност в резултат от Ковид в България е съкратила с 11,7 години живота на починалите сред жените и до 12,7 години при мъжете.
През 2020-2021 г. допълнителната смъртност в България е достигнала приблизително 0,25% от населението – една от най-високите стойности в света.
В някои региони коефициентът на смъртност се е доближавал до 2%, а при мъжете в определени райони е надхвърлил тази стойност.
Още по-тревожно е, че смъртността в работоспособната възрастова група 40-64 години се приближила или дори е надхвърлила 1% – изненадващ резултат, предвид че COVID-19 се смяташе за болест, засягаща предимно възрастните хора.
Според Open Society Justice Initiative, много от тези смъртни случаи вероятно са можели да бъдат предотвратени, ако българското общество бе постигнало по-високо ваксинационно покритие.
Но COVID-19 не е единственият убиец. През сезона 2018/2019 г. увеличеният брой сериозни и фатални случаи на грип в България се обяснява с преобладаването на нововъзникнали подкладове на вируса и ниското ваксинално покритие (2-3% от населението).
Корените на недоверието
Българската ваксинална фобия не е случайна. Тя е резултат от сложна комбинация от исторически, политически и социални фактори.
Проучванията показват, че почти 50 години комунистическа диктатура помогнаха да се подхрани това продължаващо недоверие.
Анализ на данни от 100 държави установи, че недоверието в здравните системи и медицинските власти е много по-високо в нациите, които са преживели комунизъм от съветски тип.
Социологът Петър Чолаков от Българската академия на науките обяснява, че е имало липса на воля в целия политически спектър за насърчаване на ваксинациите, което сериозно е подкопало общественото доверие в кампанията.
Анатас Стефанов, участвал в десет проучвания, свързани със здравните политики за коронавируса, подчертава: „Българите формират мненията си чрез публични фигури повече, отколкото чрез институции. Те персонализират възгледите си за политиката и гражданския живот. Българите предпочитат по-кратките, негативни послания. И има огромна липса на доверие в публичните институции.“
Социалните медии и конспиративните теории
Социалните медии изиграха централна роля в разпространението на дезинформация и в насаждането на страх от ваксините.
Проучване от ноември 2020 г. показа тревожни нива на вяра в конспиративни теории:
52% от анкетираните казаха, че COVID-19 е изкуствено създаден вирус; 40% вярваха, че е част от конспирация на фармацевтичните компании за увеличаване на печалбите; 33% бяха убедени, че коронавирусът не е по-лош от грипа; и 16% вярваха, че COVID-19 ваксините съдържат микрочипове, които могат да контролират хората.
Според д-р Мирослав Спасов, общопрактикуващ лекар от София, разпространението на дезинформация в платформите на социалните медии вреди на усилията на лекарите за ваксиниране на населението.
Проблемът с дезинформацията е толкова сериозен, че дори медицински специалисти активно допринасят за ваксиналната истерия.
Репортер на Euronews посети болница за инфекциозни болести и се срещна с ръководителя на педиатричното отделение, който казва на пациентите и семействата, че безопасността и ефикасността на съществуващите COVID-19 ваксини все още не са достатъчно доказани.
Д-р Мангъров, работещ в COVID клиниката, заявява: „Когато сте имунизирани, все още можете да се заразите и да заразите други хора. Така че като се имунизирате, вие не защитавате други хора. Вие просто защитавате себе си. И това трябва да бъде ваше собствено решение.“
Органите, които страдат
Последиците от ниското ваксинално покритие засягат множество органи и системи в организма. Въпреки че е обичайно хората да възприемат грипа като обикновена респираторна инфекция, действителността е много по-мрачна.
Белите дробове са първата линия на атака. Тежките грипни инфекции могат да доведат до вирусна пневмония, която уврежда белодробната тъкан и може да причини остър респираторен дистрес синдром (ARDS) – състояние с много висока смъртност.
Сърцето също е уязвимо. Проучванията показват, че грипът значително увеличава риска от инфаркт и инсулт в седмиците след инфекцията. Възпалението, причинено от вируса, може да дестабилизира артериални плаки и да доведе до сърдечносъдови събития.
Мозъкът може да пострада от енцефалит или менингит в резултат на грипна инфекция, особено при деца. Дори при по-леки случаи, неврологичните симптоми като главоболие, объркване и припадъци не са рядкост.
Бъбреците могат да влязат в остра недостатъчност при тежки инфекции, особено при пациенти с предшестващи бъбречни проблеми или диабет.
Имунната система също е компрометирана. След грипна инфекция тялото е по-уязвимо на вторични бактериални инфекции – именно те, а не самият вирус, са били причина за повечето смъртни случаи по време на пандемията от испански грип през 1918 г.
Ефектът върху цялостното здравеопазване
Ниското ваксинално покритие не засяга само отделните граждани – то създава огромна тежест върху цялата здравна система.
През грипните сезони болниците са препълнени, спешните отделения са претоварени, а медицинският персонал е изтощен.
България влезе в грипна епидемия през декември 2025 г., с региона Перник, който вече е регистрирал особено висока честота от 240 случая на 100 000 души – два пъти националната средна стойност.
Според професор Тодор Кантарджиев, за първи път този сезон броят на пациентите през изминалата седмица е надхвърлил тези, регистрирани в същия период миналата година.
Преобладаващият щам е грип А H3N2, подвариант K, който носи седем мутации. СЗО предупреждава, че този нов вариант на сезонния грип вече представлява до 90% от всички потвърдени случаи на грип в Европейския регион.
Въпреки че ваксините са по-малко ефективни срещу този вариант в предотвратяването на инфекция, ранни данни от Обединеното кралство потвърждават, че настоящата сезонна ваксина срещу грип намалява риска от тежки здравни последици от вируса A(H3N2).
Ниското ваксинационно покритие засяга особено силно децата. България е сред държавите с най-ниско покритие и за други заболявания, като например морбили.
УНИЦЕФ и СЗО подчертават, че въпреки прогреса в детското имунизиране, покритието за третата доза на шесткомпонентната ваксина и втората доза на ваксината срещу морбили, паротит и рубеола все още не достигат критичния праг от 95%, необходим за постигане на колективен имунитет.
Естествен подбор ли е масовият отказ от ваксини
Въпросът дали масовият отказ от ваксиниране представлява форма на естествен подбор е етически сложен.
От биологична гледна точка, отговорът е да – хората, които отказват ваксини, имат по-висок риск да се разболеят тежко и да умрат от предотвратими болести.
Но това не е просто естествен подбор в дарвинистки смисъл. Защото невакснираните не умират в изолация – те застрашават хората около тях.
Бебета, които са твърде малки, за да бъдат ваксинирани. Пациенти на химиотерапия с компрометирана имунна система. Възрастни хора, при които ваксините не работят толкова ефективно.
Всеки неваксиниран човек е потенциален вектор на заразяване, който може да предаде болестта на уязвими хора. Това не е въпрос на лична свобода – това е въпрос на обществено здраве.
Освен това, последиците от ниското ваксинално покритие не засягат само здравето. Те имат дълбоко икономическо и социално въздействие.
Всяка предотвратима смърт лишава семейства от доходи, децата – от родители, а обществото – от продуктивни граждани.
Свръхсмъртността през пандемията задълбочи демографската криза в България, където населението вече намаляваше и без това доста бързо заради ниска раждаемост и емиграция.
Как да се промени ситуацията?
Промяната на нагласата и справянето със страха от ваксините в България изисква многопластов подход.
Първо, властите трябва да възстановят доверието в публичните институции. Това означава прозрачност, последователност и политическа воля да се постави здравето на гражданите над партийните интереси.
Второ, борбата с дезинформацията трябва да стане приоритет. Правителствата и здравните власти в България и в световен мащаб трябваше да се борят по-енергично срещу съществуващите страхове и дезинформация много преди действителното започване на ваксинационните кампании.
Трето, медицинските специалисти трябва да бъдат по-добре подготвени и мотивирани да комуникират за ползите от ваксините.
Проучване установи, че над 90% от медицинските специалисти в ЕС се съгласяват, че ваксините са необходими и безопасни (с изключение на Франция, Гърция и Австрия), но в България все още има лекари, които активно обезсърчават ваксинирането.
Четвърто, образованието е ключово. Хората трябва да разберат как работят ваксините, защо са безопасни и какви са реалните рискове от отказа да се ваксинират.
Пето, достъпът до ваксини трябва да бъде улеснен, особено за уязвими групи. България стартира безплатна национална програма за ваксиниране срещу HPV на 14 юли 2025 г., предлагаща имунизация на момичета на възраст от 10 до 15 години и момчета на възраст от 10 до 14 години – важна стъпка в правилната посока.
Цената на невежеството
България плаща висока цена за своята недоверчивост към ваксините – в животи, в години, в демографска катастрофа и в непоправими щети върху обществото.
Страхът от ваксините, подхранван от дезинформация, исторически травми и институционално недоверие, се превърна в самоизпълняващо се пророчество.
Въпросът не е дали ваксините работят – науката е категорична. Въпросът е дали българското общество ще намери волята да се бори срещу дезинформацията, да възстанови доверието в институциите и да постави научните доказателства над конспиративните теории.
Защото докато България продължава да се колебае, вирусите не чакат. Те мутират, разпространяват се и убиват. И всяка загубена година означава нови жертви, нови епидемии и нова демографска катастрофа. Това не е естествен подбор. Това е избор – и ние избираме погрешно.
