България за пореден път влиза в обсега на вниманието и за съжаление поводът не е добър. Според официалните международни изследвания, България заема последното място в Европейския съюз по медийна грамотност.
В ежегодния Индекс на медийната грамотност (Media Literacy Index), който се изготвя от Инициативата за европейски политики (EuPI) към Института „Отворено общество“ – София, България редовно се класира на опашката на Европа.
В последните класации (включително и на база най-актуалните данни към 2025/2026 г.) картината не се е променила съществено: България се нарежда на 35-о или 36-о място от общо около 41 държави в Европа (включително тези извън ЕС). В рамките на самия Европейски съюз сме твърдо на последната позиция.
Какво точно означава това и защо сме там?
Когато учените измерват медийна грамотност на едно общество, те не гледат просто дали можем да четем новини, а четири основни критерия.
Критерий №1 разглежда свободата на медиите и доколко независими са журналистите в страната.
Критерий №2 разглежда качество на образованието. Анализира се доколко училищата учат децата на критично мислене. Тук PISA изследванията също показват, че българските ученици имат сериозни затруднения да различават факти от мнение, а разликата между двете е огромна.
Критерий №3 анализира доверието в обществото. Колкото по-ниско е доверието в институциите и учените, толкова по-лесно хората вярват на конспирации. Така ако експерт се появи в дадена медия и даде научно обосновано мнение, то може да тежи по-малко от убежденията на случаен гражданин, който има съвсем ограничени и повърхностни познания по дадена тема.
Критерий №4 е за електронно участие и по-точно как се ползва интернет и новите технологии, използват ли се за усъвършенстване и повишаване на личните качества и умения или просто например за сърфиране в социални мрежи.
Кой е на другия полюс?
На върха на класацията са Финландия, Норвегия, Дания и Естония. Финландия е абсолютен шампион, защото там борбата с дезинформацията и фалшивите новини е вкарана като предмет в училище още от детската градина. Децата се учат как се проверяват източници, какво е „clickbait“ и как се разпознават манипулирани снимки.
Ниската медийна грамотност ни прави по-слаби и уязвими
Ниската медийна грамотност в България означава, че българите сме изключително уязвими към фалшиви новини в социалните мрежи, включително и във Facebook, където масово се споделят неверни заглавия.
Освен това, ниската медийна грамотност ни прави податливи на конспиративни теории, каквито има в изобилие за климата, здравеопазването и геополитиката. И не на последно място, ставаме по-лесно жертви на интернет измами, фишинг линкове и фалшиви сайтове.
