Лий Берайман показа шокиращ 25-сантиметров белег на бедрото си след атаката в залива Д’Естре, остров Кенгуру.
Опитният австралийски сърфист разкри драматичните подробности от нападението на голяма бяла акула, което едва не му струва живота през октомври тази година. Въпреки тежките наранявания и над 50 шева, 50-годишният Лий Берайман заяви, че няма лоши чувства към акулите и ще продължи да сърфира.
Първоначално объркване с вида
На 4 ноември организацията Shark Watch South Australia разкри в публикация във Facebook, че Лий Берайман е потвърдил, че е бил ухапан от голяма бяла акула в залива Д’Естре, остров Кенгуру, на 7 октомври, а не от бронзова акула, както първоначално е смятал.
Shark Watch South Australia съобщи в публикацията си, че белегът от ухапване на бедрото на Берайман е с размер над 25 сантиметра, което предполага, че животното е било с дължина около 3 метра.
Шокиращи снимки и подробности
Берайман сподели графични снимки на белега си с над 50 шева и синини. Той каза, че е бил ухапан само веднъж, като разказа на австралийското издание News7, че животното го е „захапало“.
Дъската за сърф също е била счупена при атаката. Следите от зъби по нея са били „твърде широки, за да са от бронзова акула, и съвпадат с тези на бяла акула“, докато голяма бяла акула е била забелязана в района по времето на атаката, според Shark Watch South Australia.
Драматичният момент на атаката
В изявление пред организацията Берайман разказа: „Плувах навън и акулата просто ме сграбчи. Носът ѝ беше близо до мен и затова просто започнах да я удрям и тя ме пусна. В момента, в който почувствах как ме хваща, си помислих: ‘това е малкото г**но, което беше тук преди няколко дни!'“
Самостоятелно до болницата
Полицията на Южна Австралия потвърди пред PEOPLE през октомври, че мъж на около 50 години сам се е откарал до болницата след нападението от акула в залива Д’Естре.
Успешно възстановяване
Берайман се възстановява добре, съобщава Shark Watch South Australia.
„Очакваме с нетърпение да го приемем в нашето следващо предаване ‘Sharks Cast’ за специално публично излъчване, което ще бъде записано през следващите дни“, заявиха от организацията.
43 години опит в тези води
„Лий сърфира в залива Д’Естре от 43 години и се гмурка за раци около залива. Той познава водите ‘като дланта си’. Акулите не са проблем за Лий и той иска да изясни, че няма лоши чувства към тях след изпитанието си“, посочиха от Shark Watch South Australia.
Атаките от акули в Австралия
Нападението на Берайман е само един от редица инциденти с акули в австралийските води през 2025 г. През септември 2025 г. 57-годишен мъж беше атакуван и убит от акула, докато сърфира сутринта с приятели на плаж Лонг Рийф северно от Сидни. Това беше първият такъв инцидент в района от повече от 3 години и половина.
Между 1876 и 1999 г. са регистрирани 52 нападения от големи бели акули в Австралия, от които 27 са били фатални.
Уроци за оцеляване
История като тази на Лий Берайман показва колко важно е запазването на самообладание при среща с акула.
Неговата реакция да удря носа на животното – известна като чувствителна точка при акулите – вероятно му е спасила живота.
Въпреки травматичното преживяване, отношението на Берайман към акулите остава уважително и без омраза, което е рядко срещано сред жертви на нападения.
Неговата история на преживяване и бързото възстановяване е вдъхновяваща за всички любители на водните спортове.
Случаят отново повдига въпроса за баланса между човешките дейности в океана и естествената среда на хищниците.
Експертите продължават да подчертават, че нападенията на акули остават изключително редки, въпреки нарастващия брой хора, които практикуват водни спортове.
Има ли акули и в Европа?
Акулите в Европа: Рядко срещани, но все още там
Малцина знаят това, но всъщност Средиземно море е дом на малък брой от големи бели акули, като популацията им е критично застрашена. Ако говорим за нападения, те санаистина изключително редки
Докато Австралия и Флорида доминират световните новини за нападения на акули, европейските води разказват съвсем различна история, като тук тези хищници са редки, загадъчни и преживяват тревожен спад на популациите.
Статистиката говори ясно
Възможността да видите подобна акула в Средиземно море е доста голяма рядкост, макар да не е невъзможно.
От около 400 вида акули само около 47 вида могат да бъдат намерени в по-топлото Средиземно море.
Италия е на първо място сред средиземноморските страни по отношение на акулите и нападенията им върху хората.
От 1900 г. са регистрирани 50 нападения, 11 от които са завършили със смърт. За сравнение, във френските води са регистрирани 10 нападения, от които 3 са били фатални.
От всички случаи на нападения от акули в Средиземно море през последните 150 години, 18 са завършили със смърт.
Рядко фатално нападение през 2025 г.
През април 2025 г. гмуркач е бил атакуван край брега на Хадера, Израел, в това, което експертите описват като един от най-редките инциденти с акули, някога регистрирани в Средиземно море.
Властите смятат, че акулата е била тъмна акула (Carcharhinus obscurus), вид, който дълго време е смятан за безвреден за хората в региона.
Нападението се случи близо до изхода на топла вода от местната електроцентрала, място, което е станало популярно сред гмуркачите заради редовното присъствие на големи акули.
Тези акули се привличат от района от повишените температури на водата и увеличената активност на рибите.
Последните фатални нападения в региона
Едно от последните фатални произшествия с голяма бяла акула в Средиземно море се случи на 2 февруари 1989 г. в Тиренско море, край брега на Италия.
Жертва в случая е станал 47-годишният водолаз Лучано Костанцо, който е бил фатално атакуван от гигантска бяла акула, докато се е гмуркал край брега на Италия с приятеля си.
Подобен инцидент се случи край брега на Хърватия. На 10 август 1974 г. мъж беше нападнат и фатално ранен от голяма бяла акула.
Един от най-новите документирани случаи на нападение от акула завърши без фатални последици. Произшествието се случи през 2008 г., отново край бреговете на Хърватия.
Къде живеят големите бели акули в Средиземноморието
Край бреговете на Европа големите бели акули се намират по атлантическото крайбрежие на Канарските острови, Мадейра, Франция, Испания и Португалия, както и в различни части на Средиземно море.
Въпреки че може да се появи във всяка част на Средиземно море, обикновено се смята, че големите бели акули не се намират в Черно море поради по-ниската температура на водата през зимата и липсата на по-големи плячки.
Историческите крайбрежни фокусни зони (например Балеарските острови, Малтийските острови, източната Адриатика, Мраморно море) са намалели или изчезнали, докато зони като южна Сицилия (залива Габес) и егейското крайбрежие на Турция се появяват на картата като съвременни горещи точки, където има известна вероятност да се види този върховен хищник.
Рядко наблюдение във Франция
Голяма бяла акула е била забелязана във водите край южна Франция в началото на ноември 2024 г., рядко наблюдение в тази част на Средиземно море според експертите.
Четириметровата акула е била забелязана от рибар край островите Поркерол и Порт-Крос, част от Националния парк Порт-Крос в департамент Вар.
„Това е страхотна новина за този вид, класифициран като критично застрашен и почти изчезнал от Средиземно море“, каза Матийо Лапински, президент на Ailerons, лигата за акули за Атлантическия океан и Средиземно море.
Критично състояние на популацията
Големите бели акули са класифицирани като критично застрашени в Средиземно море и този регион се нуждае отчаяно от мерки за опазване, за да се намалят ефектите от свръхриболова, замърсяването и разрушаването на местообитанията.
Средиземноморската субпопулация на големи бели акули е неуловима и вероятно в спад, въпреки че дългосрочните тенденции остават несигурни. Случаите на забелязани акули са намалели с до 90 процента през последните 30 години в региона.
Мисията OCEARCH не откри нито една акула
През 2024 г. водещата световна организация за изследване на акули OCEARCH проведе експедиция „Save the Med“ в европейските води.
Въпреки че имаха доказан опит и екип от експерти учени и рибари, задачата се оказа изключително трудната.
Експедицията не успя да открие нито една голяма бяла акула, въпреки че събра ДНК проби от водата. „Беше зашеметяващо да видим такава липса на живот по време на тази експедиция“, отбеляза Крис Фишер от OCEARCH.
Защо Европа има по-малко нападения
Много от акулите, които живеят в европейските води, обикновено не са твърде опасни по отношение на вида.
Основната причина за спада изглежда е десетилетия на комерсиален риболов, замърсяване и разрушаване на местообитанията.
По американските крайбрежия, особено забележимо в щати като Флорида и Калифорния, има много по-висока вероятност да срещнете опасен вид, който е известен с агресивността си, като тигрови акули или бичи акули, в допълнение към големите бели акули в тези води.
Актуално състояние през 2025 г.
Към 22 декември 2024 г. в Египет също се случи фатално нападение. 48-годишният европейски чиновник Джанлука Ди Джоя беше убит от акула, докато се гмуркаше с шнорхел в курорта Сатая.
Последните научни изследвания от 2024 г. идентифицираха Сицилианския канал като сезонна гореща точка за поява на бели акули в началото на лятото.
Тези открития потвърдиха, че този регион може да е нещо като “детска зона” за малки акули и важна територия за хранене на възрастни след годишните размножителни събирания на син тон между май и юни.
Въпреки че големите бели акули все още населяват Средиземно море, тяхното присъствие е все по-рядко и критично застрашено.
За туристи и любители на водните спортове в Европа рискът от среща с акула остава изключително нисък – статистически по-малък от риска човек да падне от прозореца по невнимание.
/ Източници: people.com, многобройни научни публикации за белите акули в Атлантическия океан и Европа /
