Брюксел, Белгия
Министърът на отбраната на България, Атанас Запрянов, е на ключова среща с военните министри на НАТО в Брюксел, обсъждаща бъдещето на отбранителния потенциал на Алианса. В условия на нарастващи заплахи и нестабилност в Европа, тази среща е повече от просто рутинен форум.
В дневния ред са включени сериозни теми като изпълнението на решенията от срещата на върха в Хага през юли 2025 г. Сред тях са повишаването на разходите за отбрана и укрепването на политическата и практическа подкрепа за Украйна, която продължава да бъде на фронтовата линия на геополитическите конфликти.
Ситуацията е напрегната и изисква незабавен и категоричен отговор от страните-членки на НАТО. Очаква се дискусии за координиран отговор на хибридните заплахи, които стават все по-агресивни и непредсказуеми.
Ключови въпроси и стратегически решения в Брюксел
Сред акцентите на срещата е и участието на Запрянов в Контактната група за предоставяне на отбранителна помощ на Украйна (UDCG), инициирана от държавния секретар по отбраната на Обединеното кралство Джон Хийли и министъра на отбраната на Германия Борис Писториус. Този форум е от решаващо значение за определяне на приоритетите за подкрепа на Украйна в продължаващия конфликт.
Освен това, в рамките на съвета „Външни работи/Отбрана“ на ЕС, ще бъдат обсъдени инициативи за укрепване на сигурността на източните граници на Съюза, както и разработването на системи за защита срещу дронове. Това е отговор на зачестилите провокации и въздушни инциденти в региона, които заплашват стабилността.
Министър Запрянов участва активно в тези дискусии, след като в края на септември се включи в неформални консултации по инициативата на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за изграждане на „стена“ срещу дронове и укрепване на източния фланг на ЕС.
Опасенията в Брюксел не са без основание. Русия засилва натиска си в региона, увеличавайки броя на нерегламентираните полети и хибридни атаки, което подлага на изпитание солидарността и оперативната готовност на НАТО и ЕС.
Страхът от ескалация е осезаем, а решенията, които вземат военните министри, могат да определят съдбата на сигурността в Европа за години напред.
В този контекст, участието на България чрез Атанас Запрянов е важен знак, че страната не само следва, но и активно участва в събитията, които оформят бъдещето на европейската отбрана. Въпреки това, въпросите остават тежки и без лесни отговори.
