В момента нарастващата геополитическа напрегнатост доведе до дискусии в много европейски страни за възможното връщане на задължителната военна служба.
Държави като Финландия, Швеция и още няколко обмислят въвеждането или разширяването на военния набор, за да гарантират по-голяма мобилизация и по-добра подготовка на населението в случай на криза.
Идеята е, че задължителната служба изгражда гражданската отговорност и укрепва отбранителната способност на нациите, като разширява броя на обучените военни.
В контраст с тази европейска тенденция, министърът на отбраната на Съединените щати Пийт Хегсет изрази категорична позиция в речта си пред стотици генерали и адмирали в базата Куантико, Вирджиния.
Той заяви, че не желае в американската армия да служат хора, които имат и най-малко съмнение дали искат да бъдат там.
За Хегсет американската армия трябва да бъде съставена изключително от напълно посветени и мотивирани военни, които приемат военната служба като призвание, а не като задължение.
Той не само отхвърля идеята за каквато и да е принуда, но дори и самата идея за колебание е фактор, който е неприемлив.
Той подчерта необходимостта от силна, специализирана бойна сила, а не от разпръснат състав от хора, колебаещи се в ролята си.
Това е в ярък контраст с европейския подход, който все повече обсъжда и набляга нуждата от наборната армия като колективна отбрана чрез масово участие.
Той вижда войската като професионална и ефективна институция, изискваща физическа подготовка и високи стандарти, подкрепени от ясен „воински етос“.
В речта си той направи паралел с днешната американска армия, критикувайки политическата коректност и либералната култура, които според него разсейват военните и намаляват ефективността им.
За Хегсет само в такава среда на ясни и строги изисквания армията може да изпълни своята мисия по сигурност.
Като цяло, докато европейските страни се фокусират върху разширяване на мобилизацията посредством задължителна военна служба, САЩ залагат на професионализъм, вътрешна мотивация и повишаване на бойния дух като път към модерна отбрана.
Тази драматична разлика отразява по-широките социални и културни отличия между двата континента по отношение на военната политика и приноса на гражданите към националната сигурност.
Европа се надява, че по този начин укрепва отбранителната готовност на държавите, но от друга страна, това може да е гаранция за проблеми с мотивацията и професионализма.
От своя страна, акцентът на САЩ върху професионална и избрана армия гарантира опит и отдаденост, но поставя изисквания за съществуването на силна доброволна мотивация и адекватно възнаграждение.
В динамичния свят на международната сигурност и нарастващите предизвикателства, Европа и Америка избират различни пътища, които са отражение на техните исторически, социални и политически особености – САЩ разчитат на единствено на професионализъм и лоялност, докато някои общества в Европа все още си правят илюзии за това, че може да разчита на призовани против волята си граждани.
В следващите години тези подходи ще бъдат изпитани от все по-напрегнатата световна обстановка и ще очертаят тенденциите за модерна отбрана.
За сега се вижда ясно, че американската отбрана е по-ефективна, тъй като дори и самата Европа в немалка степен разчита на закрила от сащ под шапката на НАТО.
/Източници за този анализ: БТА, Труд, Сега, Факти, Reuters, международни медии/
