На 20 януари 2026 г. канадският министър-председател Марк Карни произнесе реч на Световния икономически форум в Давос, която вече се определя като едно от най-важните външнополитически изявления през последните години.
В нея той призова средните сили в света да се обединят срещу икономическото принуждаване от страна на великите сили и да създадат „трети път“ между американската и китайската хегемония.
Какво представлява идеята за алианс на средните сили?
В речта си Карни заяви, че старият световен ред базиран на правила вече не се връща и че средните сили като Канада не са безсилни.
Той призова средните сили да действат заедно, защото „ако не сме на масата, ние сме в менюто“ – мощна метафора за опасността държавите да станат обект на геополитически торг, вместо субект на международната политика.
Карни предложи средните сили да засилят дипломатическото сътрудничество, икономическата интеграция и партньорствата в областта на отбраната, вместо да се конкурират за благоволението на непостоянни велики сили.
Визията на Карни е за коалиция от демократични държави със средна икономическа мощ, които споделят общи ценности като суверенитет, териториална цялост, спазване на правата на човека и забрана на използването на сила освен в съответствие с Хартата на ООН.
Кои държави биха влезли в алианса?
Според анализатори, групата на средните демокрации би могла да включва Канада, Япония, Южна Корея, Австралия, Франция, Германия, Италия, Великобритания, Испания и Холандия.
Допълнително могат да се присъединят Мексико, Бразилия, скандинавските държави и потенциално други страни като Южна Африка.
Карни спомена и други региони: Южна Корея, която има икономика приблизително колкото канадската, но нейният индустриален сектор е три пъти по-голям, а също и Япония, която е още по-голяма производствена сила с икономика двойно по-голяма от канадската.
Тук могат да се добавят и 11-те държави от блока ASEAN, които растат много бързо, както и държавите от Близкия изток и Централна Азия, водени от Турция и Саудитска Арабия, които представляват икономика няколко пъти по-голяма от канадската.
Каква би била икономическата мощ на алианса?
Цифрите са впечатляващи. Взети заедно, някои от средните демокрации в света биха имали БВП приблизително равен на този на САЩ, с около 600 милиона заможни жители с огромна покупателна способност.
За сравнение, САЩ имат БВП от около $28-29 трилиона, Китай – около $18-19 трилиона (номинален). Ако съберем БВП на споменатите държави:
- Япония: ~$4.2 трилиона
- Германия: ~$4.5 трилиона
- Великобритания: ~$3.5 трилиона
- Франция: ~$3.0 трилиона
- Италия: ~$2.3 трилиона
- Канада: ~$2.1 трилиона
- Южна Корея: ~$1.7 трилиона
- Испания: ~$1.6 трилиона
- Австралия: ~$1.7 трилиона
- Холандия: ~$1.1 трилиона
Само тези десет държави имат комбиниран БВП от над $25-26 трилиона – наистина сравним със САЩ.
Каква е военната мощ?
През 2024 г. световните военни разходи достигнаха $2,718 милиарда, като 32-те членки на НАТО изразходваха общо $1,506 милиарда, което е 55% от световните военни разходи.
Ето военните бюджети на ключовите средни сили за 2024-2025 г.:
- Германия: четвърти по големина в света с над $93 милиарда
- Великобритания: $90.5 милиарда
- Франция: $66.5 милиарда
- Япония: $55.3 милиарда през 2024 г., с ръст от 21% – най-големият годишен ръст от 1952 г.
- Южна Корея: $47.6 милиарда
- Канада: $43.9 милиарда
- Австралия: данните варират, но около $35-40 милиарда
Комбинираните военни разходи на тези седем държави възлизат на около $430-450 милиарда годишно – значителна сума, макар и далеч по-малка от почти $1 трилион на САЩ или $314 милиарда на Китай.
Взети заедно, тези държави разполагат с огромни природни ресурси, огромни капиталови резерви, много от най-иновативните фирми в света и значителен военен и индустриален капацитет.
Защо точно сега?
Карни заяви, че светът преживява „разрив, а не преход“ в световния ред, като великите сили „започнаха да използват икономическата интеграция като оръжие, тарифите като лост, финансовата инфраструктура като принуда, а веригите на доставки като уязвимости за експлоатация“.
Непосредственият контекст е ясен: президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи ескалиращи тарифи на канадски стоки, нарече Карни „губернатор“ на страната и открито предложи анексиране на северния си съсед като 51-ви американски щат.
От встъпването си в длъжност Карни подписа 12 търговски и сигурносни споразумения на четири континента, Канада се присъедини към европейската програма за отбранителни поръчки SAFE на стойност €150 милиарда – първата неевропейска нация, приета в програмата.
Предизвикателствата пред алианса
Повечето западни средни сили – независимо дали Канада, Австралия или Франция – остават силно зависими от САЩ за сигурност и засега се стремят да запазят алиансите си с Вашингтон.
Анализаторите твърдят, че средните сили в Азиатско-Тихоокеанския регион – от Япония и Южна Корея до Австралия, Нова Зеландия и Индонезия – се сблъскват с политически реалности, различаващи се интереси и зависимости за сигурност от Вашингтон или Пекин, които правят единното действие малко вероятно.
Критиците отбелязват нерешения въпрос с Китай – описването на връзките Канада-Китай като партньорство предизвика загриженост сред работнически групи и анализатори по сигурността.
Идеята за алианс на средните сили има потенциал
„Това не е маргинална сила. Това е просто неорганизирана сила“, заключават защитниците на идеята.
Макар нито една средна сила да не може самостоятелно да се изправи срещу САЩ или Китай, те могат да предприемат стъпки за разширяване на дипломатическото си пространство за маневра и да се изолират от принудата на свръхсилите, особено ако действат колективно и са склонни за сътрудничество.
Времето ще покаже дали визията на Карни ще се превърне в реална геополитическа алтернатива или ще остане амбициозна идея, сблъскваща се с твърдата реалност на зависимостите и разделящите интереси.
Едно обаче е ясно: дебатът за ролята на средните сили в преустройващия се световен ред тепърва започва.
