Една от най-скандалните и съдбоносни интриги в историята на френския кралски двор се разиграва между 1784 и 1786 г. – прословутата Афера на диамантената огърлица (Affaire du Collier de la Reine).
Тя не само разтърсва Версай, но и нанася тежък, почти непоправим удар върху репутацията на кралица Мария Антоанета и цялата Бурбонска монархия, само няколко години преди избухването на Френската революция.
Всичко започва години по-рано, през 1772 г., когато крал Луи XV поръчва на известните бижутери Бьомер и Басанж (Boehmer & Bassenge) да създадат най-великолепната огърлица, която светът е виждал – подарък за неговата фаворитка мадам Дю Бари.
Огърлицата е истинско бижу: над 2800 карата най-чисти диаманти, подредени в 17 големи камъка, фестони и висулки.
Стойността ѝ достига зашеметяващите 1,6 милиона ливри – сума, равна на цената на боен кораб. Но Луи XV умира през 1774 г., преди сделката да бъде финализирана. Бижутерите остават с огърлицата на ръце и отчаяно търсят купувач.
Интригата на графиня дьо ла Мот
В центъра на аферата застава Жан дьо Валoa-Сен Реми, по-известна като графиня дьо ла Мот – авантюристка от беден произход, която се представя за потомка на кралския род Валоа. Тя успява да се сближи с кардинал Луи дьо Роан, епископ на Страсбург и бивш посланик във Виена.
Кардиналът е в немилост при Мария Антоанета заради минали обиди към нейната майка, императрица Мария Тереза, и отчаяно желае да се завърне в кралския кръг.
Ла Мот вижда възможност. Тя убеждава кардинала, че кралицата тайно желае огърлицата, но не може да я поиска публично заради икономическата криза във Франция.
Жан подправя писма от името на Мария Антоанета, а на 11 август 1784 г. организира нощна среща в градините на Версай (Bois de la Reine).
Там проститутка, облечена и гримирана като кралицата, се появява за кратко в тъмното и прошепва няколко окуражителни думи на кардинала. Роан е във възторг.
През февруари 1785 г. кардиналът се съгласява да действа като посредник. Той подписва договор с бижутерите за разсрочено плащане и получава огърлицата.
Веднага я предава на Ла Мот, която я разбива на части и я продава на части в Лондон.
Разкриването и съдебният процес
Когато идва време за първата вноска, кардиналът не може да плати. Бижутерите, обезпокоени, пишат директно на кралицата.
Мария Антоанета е потресена – тя никога не е искала огърлицата и два пъти преди това е отказвала да я купи, заявявайки, че Франция има по-голяма нужда от кораби, отколкото от диаманти.
Кралят Луи XVI е бесен. На 15 август 1785 г. кардинал дьо Роан е арестуван публично в самия Версай, докато се готви за литургия.
Процесът пред Парижкия парламент през 1786 г. се превръща в национално зрелище. Кардиналът е оправдан по обвинението в измама, но е лишен от длъжности и изпратен в изгнание.
Жан дьо ла Мот е бита с камшик, белязана с нажежено желязо и осъдена на доживотен затвор, от който по-късно бяга в Англия, където публикува скандални мемоари срещу кралицата.
Въпреки че съдът официално признава невинността на Мария Антоанета, общественото мнение е вече формирано.
Последствия за монархията
Преките последици са опустошителни. Името на Мария Антоанета е окончателно опетнено. Макар да е жертва на измамата, обществото я възприема като разточителна и безотговорна кралица, която „би купила“ такова бижу в момент на икономическа криза.
Либелите (клеветнически брошури) се разпространяват масово, рисувайки я като развратна и егоистична.
Непреките последици са още по-тежки. Аферата задълбочава пропастта между кралското семейство и народа. Доверието в монархията е тежко разклатено.
Много историци смятат, че именно този скандал подготвя психологическата почва за Революцията от 1789 г. Той засилва образът на „Австрийската“ като символ на всичко гнило в стария режим.
Когато няколко години по-късно тълпите щурмуват Бастилията и по-късно Версай, споменът за „диамантената огърлица“ все още тежи в общественото съзнание.
Аферата показва колко лесно една добре организирана интрига може да съсипе репутацията на най-силните. Тя остава класически пример за това как слуховете и публичното мнение понякога се оказват по-силни от фактите.
