Най-голямата атомна електроцентрала в Европа работи на аварийни дизелови генератори за пети пореден ден след пълното прекъсване на външното електрозахранване на 23 септември.
Шестте реактора на окупираната от Русия централа се охлаждат единствено от резервни системи, като МААЕ предупреждава за „изключително крехко“ състояние на ядрената безопасност, а украинските власти алармират за риск от радиационна катастрофа с последици за целия континент.
Атомната електроцентрала „Запорожие“ преживява най-тежката криза откакто руските сили я превзеха през март 2022 година. На 23 септември в 16:56 часа местно време последната функционираща 750-киловолтова електропроводна линия, свързваща централата с националната електрическа мрежа, беше прекъсната на руска контролирана територия на около 1,6 километра от съоръжението.
Това принуди най-голямата ядрена централа в Европа да премине изцяло към аварийно захранване от дизелови генератори – ситуация, която продължава вече пети ден и надхвърля всички предишни инциденти от началото на войната.
Генералният директор на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси, който се срещна с президента Владимир Путин в Москва тази седмица, определи състоянието на централата като „дълбоко притеснително“ и потвърди, че руските сили са нарушили шест от седемте основни стълба на ядрената безопасност.
Експертите на МААЕ, които поддържат постоянно присъствие в централата от септември 2022 година, докладват за критично ниско ниво на охладителния басейн – 13,4 метра, опасно близо до прага от 12 метра, под който охладителните системи престават да функционират правилно.
Техническият анализ на ситуацията разкрива мащаба на кризата. Централата е загубила всичките си десет първоначални външни електропроводи – четири линии с напрежение 750 киловолта и шест с 330 киловолта.
Последната резервна линия беше прекъсната още на 7 май тази година, оставяйки съоръжението зависимо от единствена връзка до септемврийския инцидент. Сега седем до девет от наличните осемнадесет до двадесет аварийни дизелови генератора осигуряват критичните функции за безопасност, включително охлаждането на шестте реактора в студено спиране и басейните с високорадиоактивно отработено ядрено гориво.
Украинските власти обвиняват Русия в умишлена провокация и саботаж на ядрената безопасност. Енергоатом, националният ядрен оператор и единствен международно признат лицензиант на централата, заяви, че руските окупационни сили „умишлено отказват да свържат отново централата към електрическата мрежа, докато продължават кампания на дезинформация срещу Украйна“.
Компанията предупреди, че запасите от дизелово гориво на място са достатъчни за петнадесет до двадесет дни непрекъсната работа, но генераторите са проектирани само за краткосрочна аварийна употреба и не могат да осигурят нуждите на станцията за продължителен период.
Външният министър на Украйна Андрий Сибига алармира на 27 септември, че Русия активно търси подкрепата на МААЕ за поемането на централата, твърдейки, че Москва е построила двеста километра електропроводи на левия бряг на Днепър в подготовка за присвояване на съоръжението.
Той нарече този сценарий „път към необратим колапс на мирния ядрен ред“ и предупреди, че руският опит за повторно свързване и рестартиране на централата представлява най-големите рискове за региона.
Назначеното от Москва ръководство на централата потвърди работата на резервни генератори, твърдейки наличие на „достатъчни резерви от дизел за продължителен период“.
Руското министерство на отбраната обвини Украйна в удар по електрическата мрежа, причинил прекъсването, и твърди за многократни украински атаки с дронове срещу съоръжението.
Ръководителят на Росатом Алексей Лихачев потвърди намеренията за рестартиране на централата „веднага щом военните и политическите условия го позволят“, с цел привеждане в съответствие с руските регулации до 2028 година.
Международната общност реагира с безпрецедентна загриженост. На 18 септември Общата конференция на МААЕ прие резолюция с шестдесет и два гласа „за“, седем „против“ и четиридесет и шест въздържали се, призовавайки за незабавна деокупация и демилитаризация на централата.
Европейският съюз изрази дълбока загриженост относно рисковете за ядрената безопасност и подкрепи позицията на МААЕ, че всички реактори трябва да останат в студено спиране според инструкциите на украинския регулатор.
Техническите системи на централата работят на границата на възможностите си след почти четири години военна окупация и липса на правилна поддръжка.
Всичките шест реактора са в студено спиране от септември 2022 година, което означава, че не произвеждат електричество, но все още изискват непрекъснато охлаждане за отстраняване на остатъчната топлина от реакторните ядра и охлаждането на басейните за отработено гориво.
МААЕ потвърди, че никой реактор няма да бъде рестартиран при условия на активен конфликт. Експертните оценки определят настоящата криза като най-опасния период откакто започна руската окупация.
Доктор Едуин Лайман от Съюза на загрижените учени предупреждава, че реакторите тип ВВЕР-1000 имат само час и двадесет минути преди парогенераторите да изсъхнат в сценарий с пълна загуба на захранване, като повредата на активната зона може да започне след четири часа и половина.
За разлика от западните реактори, тези в Запорожие нямат парозадвижвани спомагателни захранващи помпи, което създава по-бърза прогресия към потенциална авария.
Историческият контекст разкрива ескалираща криза с десет пълни прекъсвания на електрозахранването от началото на окупацията.
Ключовите инциденти включват унищожаването на язовира Каховка през юни 2023 година, което елиминира основния източник на охладителна вода; директни удари с дронове по купола на реактор номер шест през април 2024 година; удар на руски дрон по превозно средство на МААЕ през декември миналата година.
Работната сила на централата е намаляла драстично от единадесет хиляди преди войната на по-малко от три хиляди, като украинският персонал работи под екстремен натиск с документирани случаи на изтезания и незаконни задържания.
Сравненията с предишни ядрени аварии предоставят отрезвяваща перспектива за потенциалните последствия.
Макар реакторите в Запорожие да имат подсилени бетонни защитни обвивки за разлика от дизайна на Чернобил, експертите предупреждават, че при сценарий с пълна загуба на захранване, повреда на активната зона може да започне в рамките на по-малко от три часа.
Настоящото петдневно прекъсване се доближава опасно до критичния седемдесет и два часов праг, идентифициран в стрес тестовете след аварията във Фукушима.
Професор Тод Алън от Университета на Мичиган отбелязва, че макар защитните обвивки от армиран бетон да осигуряват известна защита, съхранението на отработено гориво вътре в защитната обвивка създава опасно свързване между потенциални аварии на реакторното ядро и басейните за отработено гориво. Американският експерт доктор Ървин Редленер предупреждава, че голяма авария в Запорожие би била катастрофа не само за Украйна, но за цяла Европа и иронично – за Западна Русия също, със значително радиоактивно замърсяване възможно в радиус от десетки километри.
Съветът за сигурност на ООН проведе спешна сесия на 12 септември, където заместник-генералният секретар Розмари ДиКарло информира за руските нарушения с дронове и рисковете от по-широка ескалация на конфликта.
НАТО се справя с нарастващи нарушения на въздушното пространство, включително множество руски дронове, навлезли в полска територия, и руски изтребител, нарушил естонското въздушно пространство за дванадесет минути, което предизвика консултации по член четири от договора.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио се срещна с директора на МААЕ Гроси в края на август, потвърждавайки ангажимента на Вашингтон да подкрепя мониторинговите дейности на агенцията в Украйна и подчертавайки критичната важност на поддържането на ядрената безопасност.
Представители на Г-7 изразиха единна позиция, че Русия носи пълна отговорност за застрашаването на ядрената сигурност чрез незаконната си окупация на централата.
Кризата в АЕЦ „Запорожие“ от септември 2025 година представлява безпрецедентно предизвикателство за глобалната ядрена безопасност, комбинирайки рекордна продължителност на прекъсването на електрозахранването с критично влошена инфраструктура под военна окупация.
Докато нивата на радиация остават в нормални граници и системите за безопасност все още функционират чрез аварийни генератори, ситуацията подчертава екстремната уязвимост на най-голямото ядрено съоръжение в Европа, превърнато в заложник на военен конфликт.
Може ли светът да си позволи да чака пасивно, докато аварийните генератори в Запорожие работят отвъд проектните си възможности? Колко още дни може да издържи най-голямата ядрена централа в Европа без външно захранване, преди да се превърне в нова Фукушима или Чернобил?
Готови ли са европейските страни за потенциално радиоактивно замърсяване, което не познава граници? Защо международната общност позволява военната окупация на цивилен ядрен обект да продължава вече трета година?
Не е ли време за решителни действия, преди да е станало твърде късно – не само за Украйна, но и за милионите европейци, живеещи в сянката на тази ядрена заплаха?
