На 3 ноември Българската православна църква почита паметта на преподобния Пимен Зографски, известен и като Софийски. Роден около 1540 г. в София, той посвещава живота си на монашеството, иконописта и духовната просвета. Според житието му Пимен умира на същата дата през 1620 г. в Черепишкия манастир, след като оставя значима следа в религиозния и културния живот на българските земи.
От Павел до монах в Зографския манастир
При кръщението си бъдещият светец получава името Павел. Родителите му го изпращат да се обучава по четмо, писмо и иконопис при йеромонах Тома, служил в старинния храм „Св. Георги“ в София. След смъртта на родителите си и на своя наставник Павел раздава имуществото си на бедните.
Младият софиянец заминава за българския манастир „Зограф“ на Атон, за който е слушал от учителя си. Там приема монашеското име Пимен и се утвърждава в духовния живот. На 30-годишна възраст е ръкоположен за йеромонах, а по-късно получава благословение да се оттегли в уединение, за да избегне опасността от гордост заради оказваната му почит.
В продължение на години Пимен живее в проста колиба сред природата, като се храни оскъдно и посещава манастира основно за причастие. Според житието, когато навършва 55 години, свети великомъченик Георги му се явява и го призовава да се върне при българския народ, останал без достатъчно духовни пастири.
Духовник, зограф и възстановител на храмове
След завръщането си Пимен първо посещава София и околните селища, а след това обикаля Южна и Северна България. Той проповядва, наставлява православните християни и подкрепя църковните общности в трудния период на османско владичество.
На неговия труд се приписва изграждането и обновяването на около 300 църкви и 15 манастира. Пимен и негови ученици украсяват част от храмовете със стенописи. Той също така преписва ръкописи и ги оформя със свещени изображения, съчетавайки духовното служение с принос към българската средновековна художествена традиция.
Към края на живота си светецът се установява в Черепишкия манастир във Врачанско. След тежко заболяване той благославя монасите, причастява се и умира на 3 ноември 1620 г. Паметта му се отбелязва ежегодно, а празникът е свързван и с почитта към българските художници.
