понеделник, ноември 2 18:44:23 Google Play

Черно море под удар: 9 атакувани кораба за месец. Кой стои зад атаките?

02.11.2026 | 16:12
Черно море под удар: 9 атакувани кораба за месец. Кой стои зад атаките?

 

За един месец най-малко 9 търговски кораба са ударени с дронове край Румъния и България. 4 са потънали, 34 моряци са загинали или изчезнали. Нито един удар не е в украински води. Какво се промени, защо ударите са точно тук и какво е известно за извършителя – без предположения на мястото на липсващите доказателства.

Котел събира близо 100 участници на ученическа конференция за Ботев и въстанието
Котел събира близо 100 участници на ученическа конференция за Ботев и въстанието

Октомври 2026: девет кораба за един месец

Последният случай е от 28 октомври. Контейнеровозът CONTSHIP JET – либерийски флаг, гръцки собственик, чартър на израелската линия ZIM – е ударен от 3 морски дрона на 17 морски мили от нос Калиакра, на път от Хайфа за Констанца. 18-те моряци, 14 филипинци и 4 украинци, са спасени от български военни и гранични кораби. Корабът потъва около полунощ с 421 контейнера на борда, част от тях с литиеви батерии и киселини.

Френски патрулен самолет Atlantique 2 е засякъл дроновете около 30 минути преди удара и е предупредил българския флот, който не е разполагал със средство да ги спре. Командирът на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов посочи, че първите два дрона са засечени на около 30 морски мили източно от Калиакра, а третият – на около 50.

Дата Кораб Флаг / собственик Товар Накъде Резултат
28 окт. CONTSHIP JET Либерия / гръцки, чартър ZIM 421 контейнера, вкл. батерии и киселини Хайфа – Констанца потънал, 18 спасени
23 окт. Khoryv Коморски о-ви / 10 украинци и 3 азербайджанци в екипажа – 13 мили от Констанца потънал, 1 загинал, 3 изчезнали
14 окт. Yara J Коморски о-ви танкер при Сулина, румънски териториални води ударен
13 окт. HS Dignity Гвинея-Бисау / 14 сирийци в екипажа празен Браила (Дунав) потънал, 11 изчезнали
13 окт. Chelsea 3 Малта / украински собственик празен Турция – Джурджулещ (Молдова) 3 въздушни дрона, 15 спасени
12 окт. турски кораб турски царевица край Румъния потънал
6 окт. 2 кораба – – ИИЗ на България 1 потънал, 2+ загинали

Общото между 9-те кораба не е флагът, собственикът или товарът – те са различни. Общото е дестинацията: Констанца или дунавските пристанища Браила, Галац и Джурджулещ. Два от корабите са били празни – на път да товарят.

Какво се промени: Одеса спря, товарът тръгна към Дунав

До лятото на 2026 г. украинският износ минаваше през Голяма Одеса – пристанищата Одеса, Черноморск и Пивденний. През 2025 г. те са обработили 73,3 млн. тона, срещу само 8,9 млн. тона през дунавските пристанища. Дунавският път беше резервен: по-скъп, с малки баржи, зависим от нивото на реката.

През юли 2026 г. това свърши. Русия засили ударите по пристанищната инфраструктура на Одеска област и по корабите на подход – на 19 юли GOLDEN LEO беше ударен с ракети на излизане от Одеса с товар царевица. Корабособствениците и застрахователите спряха курсовете. През септември пристанищата на Голяма Одеса са приели под 10 кораба за целия месец.

Товарът не изчезна – смени пътя. Три маршрута, и трите завършват в Румъния или Молдова:

  1. По суша до украинските дунавски пристанища Измаил и Рени, оттам с баржи по Дунав и канала Сулина до морето и Констанца, където се претоварва на големи кораби.
  2. С влак през Молдова директно до Констанца – нов коридор с капацитет около 10 % от украинския зърнен износ.
  3. С баржи нагоре по Дунав до Браила и Галац (Румъния) и Джурджулещ (Молдова), откъдето товарят малки морски кораби.

Резултатът е в числата на Констанца: за януари-септември 2026 г. през пристанището са минали 1,03 млн. тона украинско зърно – 3 пъти повече от същия период на 2025 г. Корабите, които преди чакаха пред Одеса, сега чакат пред Сулина, Констанца и Браила. Географски това са румънски води, а подходът към тях от Босфора минава покрай българския бряг.

През септември лондонският застрахователен пазар разшири зоната на висок риск в Черно море и остави извън нея само териториалните води на Румъния, България, Турция и Грузия. Ударите през октомври са точно в тази последна „безопасна“ ивица и в прилежащите ѝ икономически зони.

Инфографика: преди и след юли 2026

Схемите са опростени. Точките на ударите са по координати от официалните съобщения и навигационните предупреждения.

Фаза 1, август 2023 – юли 2026: коридорът от Одеса покрай НАТО брега руски удари 2022-2026 Одеса Измаил, Рени (Дунав) Сулина Констанца Калиакра Варна Бургас Босфор Севастопол Донузлав Крим Румъния България коридор на Украйна през териториалните води на Румъния и България зона на руските удари по кораби и пристанища

Фаза 2, от юли 2026: Одеса затворена, трафикът и ударите се местят на юг около 420 км от Крим Одеса – спрени курсове, юли 2026 Yara J, 14 окт. Khoryv, 23 окт. HS Dignity, 13 окт. CONTSHIP JET, 28 окт. Chelsea 3, 13 окт. Рени, Измаил Сулина Констанца Калиакра Варна Босфор Донузлав Севастопол Крим Румъния България трафик след юли 2026 – към Дунав и Констанца удари по кораби, октомври 2026 възможен, недоказан маршрут на дроновете

Петте октомврийски удара лежат на отсечката Сулина – Констанца – Калиакра – Бяла. Това е новата линия на подхода към дунавските пристанища, не старият коридор от Одеса. Целта не се е сменила – трафикът, който носи украински износ. Сменило се е мястото му.

Защо Румъния

Констанца е най-голямото пристанище на ЕС на Черно море и единственият дълбоководен изход на Дунав. Когато Одеса е затворена, румънският маршрут не е избор – той е единственият останал с достатъчен капацитет. Украйна и Молдова довършват жп коридор през Молдова до Констанца; Румъния модернизира Галац.

Какво печели Румъния. Пристанищни такси, претоварване, логистика. За 9 месеца на 2026 г. през Констанца са минали 15,8 млн. тона зърно общо, 7 % повече от 2025 г. – украинското е 1,03 млн. тона от тях. Констанца е и хъб за внос към Украйна, след като Одеса спря.

Какво дава Румъния на Украйна. Транзит през „коридорите на солидарност“ на ЕС, дарена система Patriot (пристигнала октомври 2024), Европейски център за обучение на пилоти на F-16 във Фетещ (от ноември 2023, украински пилоти от септември 2024), планиран център за обучение на морски пехотинци, логистичен хъб за доставки, отворен в началото на 2026 г. Това не е неутралитет като турския – Румъния е избрала страна политически и материално.

Дали това е „участие във войната“ зависи от дефиницията. Москва отдавна го нарича така: още през декември 2023 г. руски дипломат заяви, че използването на румънски летища за украински F-16 ще се счита за намеса в конфликта. По тази логика ударите по кораби към Констанца са удари по „логистика на противника“. Позицията на Румъния и НАТО е обратната: доставката на оръжие и обучението не правят държавата воюваща по международното право – воюващ си, когато твои въоръжени сили водят бойни действия. Румънски войници не воюват, румънски самолети не летят над Украйна, а търговският транзит на зърно и контейнери не е военен акт. Правото на мирно преминаване през териториални води е по Конвенцията за морско право и нито Румъния, нито България са го отказали.

И двете позиции са последователни вътре в себе си. Спорът между тях не е правен, а политически – и той е същият спор, който се води за Полша и Германия. Разликата е, че Румъния е на брега, където корабите могат да бъдат ударени.

Кой удря: какво е известно и какво не

За първи път при CONTSHIP JET има кадри на самото оръжие – видео от борда, публикувано от Maritime.bg, и снимки от френския Atlantique 2. Те показват нисък тъмен корпус с дължина 5-6 м, висока наклонена мачта със сензор и голям извънбордов двигател на кърмата. Скорост над 25 възела.

Какво казват анализаторите. Ambrey Analytics (пред Reuters) оценява, че дронът вероятно е вариант на руския Murena-300S или е разработен на негова база. Бившият украински флотски офицер Андрий Риженко заявява, че не прилича на нито един украински модел, който познава. Х. И. Сътън (Covert Shores) отбелязва сходство на извънбордовия двигател с руски конструкции, но и че мачтата не отговаря на изложбения Murena-300S. Институтът за изследване на войната го описва като „вероятно руски“, без да посочва модел.

Защо не Magura. Силуетът наистина наподобява украинските Magura V5 – същата дължина 5,5 м, нисък корпус, мачта. Но Magura V5 е с вграден водомет, без извънбордов двигател. Това е единственият твърд физически признак на кадрите и той изключва Magura. Той не изключва Украйна изцяло – украински типове с извънбордов двигател съществуват (Stalker 5.0, Katran X1/X3), но нито един публично известен не съвпада с видяното.

Какво е известно за руските морски дронове. Murena-300S е показан на „Армия-2024“ от тулското КБ „Център за безпилотни системи“: 5,5 м, двигател Mercury, обхват 500 км, товар 500 кг. През юни 2025 г. ГУР на Украйна твърди, че Русия е използвала Murena-300 при неуспешна атака срещу Пивденне. През септември 2026 г. украински дрон Sargan-3000 потопи руски дрон тип Orcan в Черно море – първият документиран двубой между морски дронове. Сателитни снимки показват най-малко 21 покрити хангара за дронове на езерото Донузлав в Крим, на около 420 км от Калиакра – в заявения обхват на Murena. Русия заявява публично удари по кораби, пътуващи към украински пристанища.

Какво не е доказано. Моделът на дрона и извършителят. Няма отломки, няма прихванат сигнал за управление, няма заявление. Премиерът Румен Радев пред парламента: „Няма логика Украйна да атакува собствените си кораби и екипажи, при положение че изходът от всички тези атаки е в полза на Русия – и логиката сочи в тази посока. Проблемът е, че не можем да го докажем.“ Румънският президент Никушор Дан: „Твърде рано е да се докаже технически.“ Турция предупреди и Русия, и Украйна да спрат ударите по търговски кораби. Военно-окръжната прокуратура в София образува досъдебно производство за нарушение на правилата за водене на война.

Честотният факт, който стои без интерпретация: за 4 години украинските морски дронове имат документирани удари само по руски военни кораби, руска инфраструктура и танкери към руски пристанища. Октомврийската серия е изцяло по кораби към румънски и молдовски пристанища, включително украински кораб и кораби с украински екипажи. Руската бойна употреба на морски дронове е рядка и е докладвана главно от украински източници. Тези три факта са съвместими с руска отговорност, но не я доказват.

Къде е България

България не е неутрална и не е била от 2023 г. Като член на НАТО тя прие коридора на Украйна през своите териториални води, подписа споразумението за разминиране с Румъния и Турция, доставя боеприпаси и през октомври 2026 г. обяви присъединяване към програмата на НАТО Drone Edge за противодронова отбрана. Решението е взето от правителствата на страната, не ѝ е наложено.

Хранителни добавки от Workout.bg

Цената обаче се плаща сега. Загинали и изчезнали моряци в българската изключителна икономическа зона, застрахователен риск за Варна и Бургас, флот без средство да спре дрон, засечен 30 минути по-рано. На 13 октомври България извика руския посланик; на 28 октомври министрите на отбраната на България, Румъния и Турция се договориха за тристранен координационен механизъм за Черно море. Правителството на Радев, което иска подобряване на отношенията с Москва, досега избягва пряко обвинение.

Корабите през октомври не минават край България, за да се крият. Те отиват в Констанца, Браила и Джурджулещ, защото товарът е там. CONTSHIP JET е гръцки кораб с израелски чартър към Румъния. Решението да бъде ударен в български води е на този, който е пуснал дроновете – не на маршрута.

Какво предстои

  • Отломки. Корабът е на дъното на 17 мили от Калиакра. Ако дрон или част от него бъде изваден, въпросът за модела се затваря.
  • Ескорт. Обсъжда се конвоен коридор с румънски и турски кораби. Възражението е практическо: кой ще ескортира кораб под бермудски флаг с аржентински собственик заради няколкостотин тона зърно.
  • Член 5. Ударът по Yara J на 14 октомври е първият в румънски териториални води, не в ИИЗ. Carnegie Europe го определя като „хоризонтална ескалация“ и тест на клаузата за колективна отбрана. Засега отговорът е засилено патрулиране, не повече.
  • Застраховки. Ако Лондон включи и териториалните води на Румъния и България в зоната на висок риск, последният маршрут за украинския износ поскъпва до нерентабилност. Това е и най-прекият измерим ефект от ударите.
VoxNews.BG се доверява на CleaningCompany.BG за почистването на своя офис!
Веселин Асенов
Веселин Асенов
Веселин Асенов е журналист с интерес към политиката и актуалните събития. Обича да се информира и следи ключовите въпроси от родната и световна геополитика. Завършил във Франция, Веселин притежава разнообразна гледна точка върху културите и идеологиите. Неговият светоглед е смесица от съвременни идеи и традиционни ценности.