София ще бъде домакин на разговор за романа „Годежът на господин Ир“ от Жорж Сименон и неговата екранизация „Господин Ир“ на Патрис Льоконт. Срещата е насрочена за днес, 29 октомври, в Медиатеката на Френския институт на площад „Славейков“ № 3. Дискусията започва в 18:00 часа и е част от клуба за франкофонска литература и кино „Кинороман“.
Романът и неговият мрачен сюжет
Организатори на проявата са Френският институт в България, Центърът по многоезичието и Центърът за книгата към Нов български университет. Разговорът ще бъде посветен на произведението от 1933 г., което разглежда самотата, подозрението и лесното превръщане на различния човек в обществен враг.
Действието се развива в парижкото предградие Вилжюиф, където е открито тялото на млада жена. Следата, която липсва, е нейната чанта, а вниманието на полицията и съседите се насочва към затворения и необщителен господин Ир, след като до жилището му е забелязан окървавен парцал.
Водещи на събитието са д-р Радосвета Кръстанова, Магдалена Божкова и Васил Димитров. Те ще обсъдят как Сименон изгражда психологическия портрет на човек, който копнее за близост, но се оказва уязвим за манипулации. Авторът е създал над 400 произведения, а наред с романите за комисар Мегре пише и самостоятелни психологически истории.
Две различни срещи на литературата с киното
Филмът на Льоконт от 1989 г. е втората значима екранизация на романа. В главната роля е Мишел Блан, а партньорка му е Сандрин Бонер. Продукцията получава международно признание, включително награди и номинации, сред които отличия за чуждестранен филм.
Първият голям кинопрочит е „Паника“ на Жулиен Дювивие от 1946 г., в който господин Ир е изигран от Мишел Симон. Лентата поставя историята в традицията на френския поетически реализъм и превръща подозрението към необикновения самотник в критика към колективната жестокост и силата на слуховете.
Събитието ще проследи как двамата режисьори интерпретират една и съща литературна основа чрез различен визуален език и различна чувствителност. Акцентът е върху напрежението между криминалната интрига и вътрешния свят на героя, както и върху атмосферата на Париж от 30-те години, пресъздадена чрез улиците, трамваите и ранното метро.
