Владимир Путин заяви, че протестите в европейските държави са следствие от техни вътрешни грешки в икономиката, финансите, миграционната политика и енергетиката. В интервю, публикувано на 25 октомври, руският президент посочи високия държавен дълг, трудностите с интеграцията на мигранти и решенията за ограничаване на връзките с Русия като основни причини за общественото недоволство.
Дългът и миграцията като основни фактори
Путин постави акцент върху държавните задължения в Европа, които според него в редица страни надхвърлят 100% от брутния вътрешен продукт. Като пример той посочи Италия, където съотношението според последните европейски данни е близо до 140%. За сравнение руският президент цитира 17,5% общ държавен дълг на Русия и 2,6% външен дълг.
Данните за еврозоната показват, че съвкупният държавен дълг е достигнал 88,8% от икономическото производство през второто тримесечие на 2026 г. Италия е била с показател около 139,9%, непосредствено след Гърция. Франция също отчита високо равнище на задлъжнялост, което засилва натиска върху националните бюджети.
Руският президент свърза протестите и с миграцията. Той заяви, че европейските държави не успяват да интегрират големия брой пристигнали през последните години и техните деца. Според него недостигът на средства затруднява образованието, социалната подкрепа и приобщаването към местните обичаи и традиции.
Спорът за Русия, зелената политика и енергията
Путин отхвърли обвиненията, че Москва провокира безредици в Европа. Той посочи, че руското външно министерство ще отговаря на подобни твърдения „внимателно и премерено“. По думите му европейските управляващи често прехвърлят отговорността за вътрешните проблеми върху външни фактори.
Руският президент определи като грешки и част от решенията по зелената политика, както и стремежа към прекратяване на употребата на руски продукти. Той нарече забраните за всичко руско „глупави и нежизнеспособни“, без да уточнява кои конкретни мерки има предвид.
Путин заяви, че Русия не е спирала доставките на нефт, газ, въглища и уран за европейските държави. Според него именно европейските страни са започнали да се отказват от тези ресурси, докато руският втечнен природен газ продължава да заема значителен дял от европейския пазар — около 20%.
