В Сърбия днес се провеждат предсрочни парламентарни избори – третият парламентарен вот в страната за последните пет години. Гласуването се състои на фона на силна политическа поляризация и продължили близо две години антиправителствени протести. Вотът е ключово изпитание за влиянието на Александър Вучич, който през септември напусна президентския пост, за да се включи в надпреварата за министър-председател.
Изборният ден обхваща над шест милиона избиратели
По данни на Републиканската избирателна комисия право на глас имат 6 450 523 души. Те гласуват в 8392 секции, като 93 от тях са разкрити извън страната. Секциите работят от 7:00 до 20:00 часа централноевропейско време, включително за сръбските граждани зад граница.
Въпреки увеличения почти три пъти брой на регистрираните избиратели от диаспората, в редица градове няма да има секции. Сред тях са София, Букурещ, Солун и Истанбул, както и Ванкувър и Грац. Решението ограничава възможностите за гласуване на част от сръбските граждани, живеещи в чужбина.
За 250 места в Народната скупщина се състезават 2418 кандидати, разпределени в 18 листи. Обикновените формации трябва да получат поне три процента от гласовете, докато деветте листи на национални малцинства се подчиняват на по-нисък праг.
Протестното движение се изправя срещу управляващата партия
Основното противопоставяне е между листата, подкрепяна от доскоро управляващата Сръбска прогресивна партия, и студентското движение, което излъчва свои кандидати. Протестите започнаха след срутването на козирка на железопътната гара в Нови Сад през ноември 2024 г., при което загинаха 16 души.
Демонстрациите прераснаха в национално движение с искания за отговорност, прозрачност и ограничаване на корупцията. Предсрочният вот беше сред основните му политически цели. След близо 14 години управление на Вучич изборите ще покажат дали протестната мобилизация може да се превърне в парламентарно влияние.
Европейската комисия заяви, че ще следи процеса внимателно. През последните две години тя критикува Белград за натиска върху медиите, ограниченията върху правото на протест, забавените реформи и недостатъчното съгласуване на външната политика. Изборите се наблюдават от 26 местни организации с над 15 000 представители и от 57 международни организации с повече от 600 наблюдатели.
