Италианската земеделка Аличе Черути е превърнала около една трета от семейното си стопанство в Северозападна Италия в гори и влажни зони, за да възстанови биоразнообразието и да помогне на оризовите култури да се справят със сушата. В имението „Кашина Оскина“ край Верчели 25 от общо 110 хектара вече са върнати към естественото си състояние, а подходът съчетава опазване на природата с отглеждане на редки и устойчиви сортове ориз.
Влажните зони връщат редки видове
Черутти поема управлението на семейното стопанство през 2012 г. Оттогава тя и екипът ѝ засаждат над 10 000 местни дървета и растения, сред които дъбове, елши, ясени и габъри. По думите ѝ след появата на първите дървета значително са се увеличили пеперудите, водните кончета и останалите насекоми.
Възстановените влажни местообитания са част от защитена зона по европейската мрежа „Натура 2000“. Там е установен черноопашат крайбрежен бекас, смятан за единствения известен гнездящ представител на вида в Италия. Черутти посочва, че през последните 15 години броят на мигриращите птици в оризопроизводителния район е намалял с 80 процента.
За да компенсира приходите от земята, която вече не използва за ориз, фермерката приема ученически групи и специалисти, а предлага и настаняване на туристи. Така стопанството развива образователна и природозащитна дейност паралелно със селскостопанското производство.
Старите сортове устояват по-добре на жегата
В останалите полета се отглеждат червен и черен ориз, както и историческите сортове „Карнароли класико“ и „Арборио класико“. Те дават по-малки, но по-качествени реколти и се считат за по-устойчиви на суша и високи температури. „Карнароли класико“ се произвежда без химически торове.
Вместо тях Черутти използва зелено торене и бобови култури. Между реколтите около 1200 овце пасат в нивите и обогатяват почвата по естествен път. Ранното заливане на полетата също подпомага устойчивостта на екосистемата, макар че част от производителите експериментират със суха сеитба заради недостига на вода.
Италия е най-големият производител на ориз в Европа, но секторът е под натиск от азиатския внос, по-високите разходи и по-честите суши. Земеделската организация „Колдирети“ оценява, че горещините могат да унищожат около 25 процента от тазгодишната реколта. На този фон моделът на Черутти поставя биоразнообразието като част от стратегията за запазване на производството.
