Един от най-страшните инциденти в съвременната ни история
На 7 ноември 1978 година се случва една от най-трагичните катастрофи в новата българска история.
При обръщане на понтонен мост между двата бряга на Белослав загиват 65 души, удавени в студените води на плавателния канал.
Тази дата остава болезнен спомен за града и цялата страна като един от най-тежките инциденти през последните десетилетия.
Обстоятелствата около трагедията
Денят на 7 ноември – Димитровден по стар стил – е бил празник на тогавашното село Белослав (днешният град) в близост до Варна.
Хиляди са пристигнали във варненското село Гебедже – днешния град Белослав, на събор.
Хората се веселят цял ден, когато малко преди 18 часа, стотици тръгват към жп гарата, за да хванат последния влак за Варна.
Проблемът е бил, че къщите на жителите на селото остават от едната страна на канала, а гарата и шосето – от другата.
Връзката между двата бряга се осъществявала посредством 150-метров понтонен мост и ферибот.
Как се случва катастрофата
Двамата морски старшини, обслужващи моста, го отворили, за да премине танкерът „Въча“. След затварянето му, понтонният мост все още не е бил стабилизиран, когато е бил атакуван от тълпата.
Нито охраната, нито спуснатата бариера успели да спрат напиращите да преминат по плаващата пътека, предназначена само за единично използване.
Една група „юнаци“ от няколко наперени, достатъчно добре почерпени мъжаги, вдига бариерата. Видяли това, другите чакащи се юрват след тях по нестабилния понтонен мост.
Дългият 150-метров мост се накланя и преобръща. В дълбоките над 12 метра мътни и студени води на плавателния канал падат стотина души, сред които жени и деца.
Жертвите и спасителните операции
Официално жертвите са 65 души. Най-малката жертва е 4-годишният Свилен Стоянов. Въпреки това, очевидци на трагедията обаче и до днес твърдят, че удавените са много повече.
Съдебният процес и виновниците
По дело №142/1978 г., гледано при закрити врата, Варненският окръжен съд осъжда на по 3 г. затвор морските старшини, отворили понтонния мост, за да премине танкерът. Според експерти обаче истинските причини за трагедията са по-дълбоки.
Според началника на морския Аварийно-спасителен отряд капитан Никифор Герчев истинските виновници са местните общински големци, които не са премахнали понтона, въпреки че вече е имало ферибот, който пътувал между двата бряга.
Предисторията на инцидента
Заради изграждането на заводите в Девня и необходимостта кораби да могат да плават до тях, съществуващият дотогава канал трябвало да бъде разширен, а старият каменен мост в Белослав бил разрушен.
На негово място бил изграден понтонният, който трябвало да служи само „временно“, докато тръгне ферибот. Но дори след като ферибот вече имало, „временният“ понтонен мост не бил премахнат.
Последиците
След катастрофата понтонният мост е премахнат завинаги. Днес за трагедията в Белослав напомня паметник на южния пристан на ферибота, който продължава да осъществява връзката между двата бряга на града.
Инцидентът от 7 ноември 1978 г. остава болезнен урок за цената на административната небрежност и неспазването на правилата за безопасност. Спомените за 65-те жертви продължават да живеят в паметта на Белослав и на цяла България.
/ Източници:
- Petel.bg – „На 7 ноември 1978 година 65 души се издавят на брега на Белослав“
- БНР Варна – „43 години от трагедията в Белослав“
- Dir.bg – „Преди 40 г. 65 души намериха смъртта си на понтона в Белослав“
- Нова Варна – „41 години от трагедията в Белослав: 65 жертви, 43 спасени и много неразкрити тайни“
- Провaton.bg – „38 години от трагедията в Белослав, при която загиват 65 души“
