Като гледам наоколо, няма нужда да се чудим защо днешните „деца“ на по 30-40 години си живеят безметежно в детската стая, докато мама и тате работят до 85.
Защо да се мъчи синчето или принцесата?
Нали всичко им е уредено.
Мама си влачи остеопорозата на работа във фабриката, а синковецът премисля как да не си скъса нервите от усилие да изтърпи липсата на любимите му сармички за вечера.
Какъв къртовски, сизифов труд е да стигнеш до магазина на цели 500 метра!
Все едно изпращаме хора на Марс. Но нека оставим магазините за дребните неволи на нещастниците.
Гладът на младото поколение е глад за внимание, за „лайкове“ и одобрение, което се сипе като конфети от виртуалната сцена на TikTok.
Госпожите и господа „майки на бъдещето„, направо сте шампиони!
Трябва да се издават сертификати за „коректна майка„, защото вие не просто отглеждате деца – вие създавате произведения на изкуството от чупливо стъкло.
Един вятър да духне и тези постмодернистични „творби“ се разпадат на хиляди парченца. Вятърът, който ни навремето ни правеше по-силни, сега е враг номер едно на крехкото детско самочувствие.
После им викате психиатър, терапевт, консултант или други модерни ментални специалисти, за да ги успокоите. Завллата! Горките! Заприличахме на онея малоумни немци, които след като един бежанец изнасилва жени – те не го арестуват, не го наказват, а му назначават психолог. Е, колко абсурден може да бъде света?
Може би просто трябва да им хвърлите „една гора бой„, да ги погледнете в очите и да ги попитате „Мухль/о, какво ще правиш с живота си?“
Защо да има препятствия, когато може да има климатик, йонизатор, пречиствател и леля, която да държи чадър над детето, докато върви? Да му издухаш пътечка, та да стъпи в свят без съпротива.
Небето може и да не падне, но мозъците определено вече са се сринали.
Каква е тази тенденция с учебниците?
Ах, учебниците, тези жестоки и брутални тухли!
Децата не трябва да носят нищо по-тежко от половин литър фреш и Powerbank за телефончето.
Нали така? Вие как сте ги носили?
Единственият аргумент, който бих приел е, че откакто учебниците са безплатни, всеки учебник има по 3 задължителни платени помагала, атласи и т.н., но това май значи тотално обезобразяване на идеята за образование, а аз все още имам надежда. Пустата бяла лястовица, нейната мама.
В края на краищата, защо да си пълним главата с информация, когато Гугъл знае всичко?
„Мамо, колко прави 2+2?“
– „Питай Сири, мамо!“
Проверка на задачата?
Каква проверка, това е за хора с доверие към собствения си мозък. А нашите „малки“ принцове и принцеси са си резервирали доверие само за новите си дигитални хобита без никаква цивилизационна и социална стойност.
Майки, Които Искат „Най-Доброто за дИтетУ“
Нали ги направихте такива?
Със сълзи на гордост в очите повтаряте: „Какво ще им работиш, мама на тези експлоататори?“.
Да, мама ще работи до последен дъх, за да може синчето да си почива и да се „реализира“… в социални мрежи като поредния псевдокомпетентен еко бунтар или пък борец за правата на кубче лед, или пък активист срещу геноцида срещу свинете по Коледа.
Поредния умрял от глад „инфлуенсър“ дето иска пари от майка си за преглед на простатата (все пак простатта алармира към 40-те) и за кафе с новата си приятелка на 36, с два развода и 3 деца.
Карбовски би го нарекъл „поколение на неслучилите се мъже„. Синът ти е на 40, живее у вас, гледа те със стъклен поглед и разсъждава как животът е несправедлив.
…сякаш животът му дължи нещо повече от баничка с боза.
И аз, като един 39-годишен „динозавър“, помня как на 18 баща ми ме гледаше с онази искра на надежда:
„Харесваш Америка? На 18 се оправяш сам. Там, така правят“ и аз го приемах, мислех, че е напълно в реда на нещата.
Не знам дали Америка ме хареса, но казармата със сигурност ме прие. Върнах се от там като развалена манджа – суров и ядосан, но самостоятелен. Днес никой не „пречиства“ реалността ми. Сам си я пречистих с труд и пот, с несгоди и лишения, с проблеми и решения – без GPS, без мама и без излишен драматизъм (за това може да послъгвам, но велика е приказката за „Неволята“).
Къде сгрешихме?
Виновни са всички.
Родителите? Те са като лоши сценаристи на евтин сериал.
Политиката? Тя дописва сценария с посредственост и евтина демагогия.
Колкото по-тъпо е поколението, толкова по-лесно е да го водиш за носа. И после се чудим защо тези деца не могат да си платят сметката, без да се препотят от паника. Как ще смяташ, като си решил, че математиката е за „зубъри“?
Спрете да отглеждате деца с мисловни мускули на медуза. Спрете да ги пазите от истинския живот като от чума.
Нищо в този свят не е просто – икономиката, политиката, дори човешките отношения. Но ако опростявате живота на децата си до ниво на анимационен филм, не се чудете, че порасват като анимационни герои – еднопластови, безхарактерни и с претенции до небето.
Съжалявам света не ви дължи нищо? За да ви дължи – трябва все пак да участвате и да направите нещо за него, а едва след това да почнете с инфантилното „Мамо, искам, ама мамо искам пък.“
Колко тъпи искате да са децата ви?
Защото, с този курс на ментална регресия, те няма да станат по-умни. Спрете да повтаряте „да си поживеят децата“, защото после не можете ги отказа от това „живеене“, а сметката ще получавате редовно.
Не можеш да счупиш световен рекорд по висок скок, ако скачаш само през 50-сантиметрови препятствия. Но пък долу, при простите, въздухът наистина е чист. Чист от мисъл, от амбиции и от бъдеще…
