България се сблъсква с безпрецедентна водна криза през септември 2025 г., засягаща над 260 000 души в 89 общини, с особено тежка ситуация в Плевен и Свищов, където гражданите имат достъп до вода едва 2.5 часа дневно.ю
Правителството създаде Национален воден борд под ръководството на вицепремиера Атанас Зафиров, но критиците определят отговора като недостатъчен, с огромна финансова пропаст от 3.7 милиарда лева необходими срещу едва 775 милиона лева заделени в бюджета.
Водната криза – Септември, 2025 година
Водната криза достигна критична точка през септември 2025, когато 16 града и над 290 села останаха без нормално водоснабдяване.
Плевен, със своите 110 000 жители, получава вода само между 19:00 и 21:30 часа всеки ден, превръщайки ежедневието в оцеляване. Жители изливат пластмасови бутилки пред офисите на ВиК в знак на протест, а над 250 автомобила блокираха международния път София-Русе на 24 септември в организирана демонстрация на отчаяние.
Брезник обяви частично бедствено положение заради вода, замърсена с манган, арсен и E.coli, докато Ловеч въведе режим на водата от 6:00 до 23:00 часа. Правителството изпрати 13 тона питейна вода от държавния резерв за жителите на Брезник, но това е само капка в морето от нужди. Министърът на околната среда Манол Генов и вицепремиерът Зафиров посетиха засегнатите райони на 26 септември, но техните обещания за дългосрочни решения не успокоиха разгневените граждани.
На 16 септември премиерът Росен Желязков откри първото заседание на новосъздадения Национален воден борд, заявявайки че нямаме извинение за липса на средства, защото средствата са налични и трябва да се управляват честно. Бордът координира 17 институции и се среща два пъти месечно, но първите му действия показват тревожна картина: нужни са 3.7 милиарда евро само за най-спешните ремонти на водната инфраструктура.
Зафиров призна, че скоростта на разрушаване на водопреносната мрежа далеч надвишава темпа на подмяна, разкривайки системен провал в управлението на водните ресурси. Правителството одобри 775.4 милиона лева за 579 общински проекта през 2025, но това покрива едва 21% от спешните нужди.
Опозицията не пести критики. Калоян Методиев нарече правителствения отговор цинична шега, изтъквайки че вицепремиерът Зафиров заминал на 4-дневно пътуване до Армения по време на най-тежката фаза на кризата.
Делян Пеевски от ДПС-Ново начало поиска детайлни отчети, а партиите готвят вотове на недоверие специално заради водната криза.
Тома Белев от Зелено движение оцени адекватността на правителството на едва 30%, разкривайки че реалните данни показват 435 селища под воден режим през 2025, а не около 200 както твърди правителството. Той обвини кабинета, че приоритизира хотели и асфалт пред питейната вода в бюджетните разпределения.
Правителството заделя 775 милиона лева за водни проекти през 2025, планира 1.1 милиарда до 2027, но нуждите са 3.7 милиарда лева само за спешни ремонти. Това представлява финансова пропаст от 79%, която не може да бъде запълнена без радикална промяна в приоритетите. Водният сектор получава едва 25% от общинските проекти за държавно финансиране, показвайки че въпреки кризата, водата остава в сянката на други инфраструктурни приоритети.
Министерството на финансите разследва използването на 1 милиард лева, предоставени на Български ВиК холдинг, повдигайки въпроси за ефективността на досегашните инвестиции.
МВФ идентифицира водния сектор като една от четирите приоритетни области, нуждаещи се от много по-високи инвестиции, заедно със застаряващото население, отбраната и образованието.
Водната криза в Перник през 2019-2020 беше предупреждение, което правителствата игнорираха. Тогава 100 000 души останаха без вода месеци наред, министърът на околната среда беше арестуван, но системни промени не последваха. До 2020 година 376 селища с 285 584 души живееха под воден режим.
Инфраструктурата се разпада с тревожна скорост – 60% загуби на вода в разпределителната мрежа, най-високите в ЕС. Повечето тръби датират от 60-те и 70-те години на миналия век, някои дори отпреди Втората световна война. От 900 язовира, нуждаещи се от ремонт, само 130 са ремонтирани за 5 години въпреки наличното финансиране.
България губи повече вода през течащите си тръби, отколкото доставя на гражданите. Средно 60 аварии на 100 километра мрежа правят системата неустойчива. Само 44% от водоизточниците имат водомери, правейки невъзможно точното управление на ресурсите.
Сушата тази година усложнява ситуацията ( валежите през юни 2025 бяха едва 30% от средните)
Язовирите в страната са средно на 63% от капацитета си, а в Северозападна и Североизточна България – под 50%. Прекомерното използване на торове в селското стопанство замърсява подпочвените води, приближавайки нивата на нитрати и нитрити до законовите граници.
Европейската комисия е започнала множество наказателни процедури срещу България за неспазване на водните директиви.
През 2024 ЕС изпрати България на съд заради нарушения на Директивата за пречистване на градските отпадъчни води. Само 50% от населението е свързано с пречиствателни станции, 12% от канализацията се изпуска без пречистване.
От 2007 до 2020 България е получила 1.84 милиарда евро за водоснабдяване и канализация от ЕС, но те покриват едва 30-40% от нуждите
Страната има най-високите загуби на вода в ЕС – 60% срещу средно 40% за съюза, превръщайки я в поучителна история за Европа според Bloomberg относно климатичните промени.
Водната криза от септември 2025 разкрива десетилетия на системно пренебрегване, политическа некомпетентност и инфраструктурен колапс. Създаването на Национален воден борд и обещанията за инвестиции са стъпки в правилната посока, но 79% финансовата пропаст между нужди и ресурси показва, че правителството не приоритизира адекватно водата въпреки човешката катастрофа.
Протестите в Плевен, където хората се къпят с кофи и блокират международни пътища, са симптом на по-дълбока криза на доверието. Когато 260 000 граждани нямат нормален достъп до вода в страна-членка на ЕС през 2025, а правителството заделя три пъти повече за напояване отколкото за питейна вода, приоритетите са ясно изкривени.
Ще продължи ли правителството да приоритизира асфалт и хотели?
Колко още протести и човешки страдания са необходими, за да се случи реална промяна в управлението на водните ресурси? Ще превърне ли се България в пример за водна системна колапс в модерна Европа или все още има надежда за радикална реформа? Кога властта ще разбере, че водата не е политически въпрос, а въпрос на човешко оцеляване?
А сега отидете и си купете вода за пиене, въпреки, че плащате за вода вкъщи, но пък как иначе ще се направи 1000 пъти печалба от компании, които дори нямат ВиК инсфраструктура, вместо това просто бутилират вода.
Б.а.: Под 4лв е кубик вода (1000 литра), която плащаме вкъщи на ВиК дружествата, а тези 1000 литра биха ни стрували 1500-2000 лева, ако си ги купим от магазин в шишерта (1-2лв е малко шише с бутилирана вода).
